сряда, 17 юли 2019 г.

Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

   Връх Гросглокнер (Grossglockner peak) е висок само 3798 м., но е пръв по височина в Австрийската част на Алпите. С веселата група направихме изкачване на връх Гросглокнер по нормалния маршрут, през трите хижи: Lucknerhaus, Studlhütte, Erzherzog Johann hütte и ледника Kodnitzkees glacier, който е разположен мецду последните две.
   Grossglockner - 3798 м.н.в. по класическия маршрут. Следващата снимка е от кръста на върха. Бързо, стегнато соло и изкачване за 7 часа от паркинга, с преодоляване на близо 2000 метра денивелация. В мъгла, суграшица, динамично време и невероятни гледки, върхът изобщо не беше "поредното предизвикателство" и ми позволи да разбера, че не е шега това, с което се бях захванал. С тръгване от 500 метра надморска височина от китните австрийски селца, преодолях близо 3300 метра положителна височина за деня. Почти бях решен да стигна и до паркинга в същия ден, но приятелите ме разубедиха и останах в хижата под Гросглокнер, за да се насладя на залеза и приятната атмосфера. В движение край водопади в дълбоката долина, ледника, виафератата и въздушния гребен, без осигуровка, определено ще помня дълго време този красив първенец!

    С тръгване от България рано сутринта сме в Австрия привечер. Няма да изпадам много в подробности за таксите, винетките, тунели, мостове и цените на горивата в Европа - солени са за нашия стандарт, но сме пет човека и така става поносимо - дори бюджетно пътуване! :) Слава Богу, пътят ни през Сърбия, Хърватска и Словения, не е белязан с гастербайтерските тълпи и движението е що-годе спокойно. По пътищата в Словения и Австрия има какво да се види и възклицания от сорта на "ах", "йе", "уаууу" са напълно нормални! :) Наоколо могъщите Алпи са прорязали дълбоки долини и планински зъбери, които изникват зад всеки завой. Зелени поляни с китни къщи, цветни градини и спокойствие, присъщо за тези икономически развити държави.
 
   Пристигаме и в къщата за гости, която Иво беше резервирал предната вечер, за да починем от пътя и да се подготвим за другия ден, когато ще поемем към връх Гросглокнер. И тук човек може да съзерцава от верандата с часове, докато си пие кафето. Не пия кафе от близо 6 години, но тук направих изключение след втората нощувка и изпих едно горещо кафе без захар, с гледката към Доломитите и селата, кацнали по зелените хълмове! :) Ванката каза, че било Нова Бразилия. :)

   Правим разбор на събитието. Всички са в еуфория. Подготвям се за зимните обувки, защото съм решил да се пробвам да достигна кръста на голямата камбана - Гросглокнер (каквото означава в превод името му) в рамките на деня и знам, че движението може да ми направи краката негодни, за да продължа! :) В раницата гледам да няма нищо излишно, дори храната беше изпилена. Повече енергийни барове, ядки, домашен хляб, който си направих от България. Имахме уговорка за нощувка на Erzherzog Johann hütte - това е третата хижа по маршрута, която се намира в основата на върха и предлагат и храна. Цените са здраво европейски и видимо никой от австрийците или другите посетители, не са обезпокоени от това. Нощувка 30 евро, нощувка с вечеря 60 евро - нормална работа. 

   По път към подхода. Доломитите са на границата между Италия и Австрия, а от къщата ни за гости до подхода на паркинга при Lucknerhaus, ни делят живописни завои - към 80 км, които вземаме за два часа, в компанията на много автомобили, мотоциклети и водопади, които се изливат наоколо. :)

   И достигаме хижа Lucknerhaus на паркинг, където може да си остави човек колата безопасно. Нагоре от него продължават черни пътища, но има бариера и това е мястото, където автомобилът да ни изчака! :) Намираме се на 1990 м.н.в. - Гросглокнер е на 3978 м.н.в. С малки слизания и изкачвания, които се губят по трасето, до котата предстоят близо 2000 метра възходяща денивелация.

   И тръгваме, а прогнозата е от най-шарените. Лек дъжд в ниското и сняг-суграшица във високата част на планината, но все пак успокоение е, че имаме и слънчеви часове. Започва да ни вали още на паркинга и ако така продължи, излизането на ледника и достигането до хижа Erzherzog Johann hütte на 3454 м.н.в. ще е под въпрос.

   По пътя! Все още няма видимост, но скоро това няма да е така.

   Ванката и Иво на фон на Алпите.

   И пътя, който ако е отворен за движение, ще стане като в България... Добре, че не е, но нас ни очакват стръмните му серпентини, които не щадят колене и стави с тежкия инвентар в раниците! :)


   Свежест и настроение. Наоколо зеленина и алпийски цветя.

   Насреща е връх Wrenilandspitze - 2918 м.н.в.

   Достигаме мястото, до където имаше голям трафик по трасето, включително млади родители с деца в колички, възрастни хора и младежи, дошли да пийнат по бира и да хапнат по скара. Във въздуха се носеха кулинарни изкушения, но продължаваме бързо напред. Горе, в облаците е втората хижа - Studlhütte, която се намира на 2801 м.н.в. Реално, само долината преодолява близо 1000 метра положително драпане.



   Табелите в района на Studlhütte. Тук има два варианта за достигане на Гросглокнер. Единият, е подход през ръба stüdlgrat, за който не съм подготвен с нужния инвентар, а и съм сам, а там не може така! Другият - стандартно по ледника Kodnitzkees glacier към хижа Erzherzog Johann hütte.

    Правя панорама на хижа Studlhütte, която подминавам бързо и продължавам напред. Времето все още е под въпрос, слава Богу не вали ситно, както беше при тръгването, с изключение на един участък със суграшица по фератата преди хижата, затова смело мога да заключа, че времето ни пощади в този ден! :)

   Излизам и в основата на ледника Kodnitzkees glacier. Гледката към първенеца на Австрия е невероятна и респектираща. Насреща ме очакват хиляда метра качване в следващите часове в изключително динамично време. Суграшица, ветрове, мъгла, невероятни панорами, разкриващи се за кратки прозорци от време, в които бързах да запечатам кадри със смартфона. Не се полакомих да помъкна обемната фоточанта с широкия и телеобектива и не сгреших. Това щеше да ми коства успешното качване на върха в рамките на деня, а и въобще.



   По ледника Kodnitzkees glacier съм бърз, прибягвам на моменти и много скоро излизам в началото на виаферата към последната хижа и подхода за ръба към върха, за няма и час.

   В края на ледника съм в мъгла и щипещ вятър, но съм прегрял от бързина, емоции и приятната доза адреналин, която ме държи във форма и кондиция. Пия непрекъснато вода, макар и на малки глътки, за да не се обезводня и продължавам напред.

   Малка част от свръзките, които утре ще направят невероятни тълпи по тесния ръб към върха.

   Гледка към мъгливото представление на връх Гросглокнер. Във въпросното герои няма, а и масовка няма, което е добре дошло! :)

   И хижа Erzherzog Johann hütte, която на слизане обмислях да подмина като малка гара, но останах да нощувам тук с останалите от групата.

   В съботно-неделни дни и през сезона, който кипи с пълна сила в момента, трафикът от водачи с клиенти, свръзки и отделни групи е потресаващ. Стотици хора по тесния ръб, които се бутат, блъскат, викат, настъпват си въжетата и е едно голямо мазало от неприятни емоции. В късен следобед това далеч не е така. Повечето вече са слезли, както се виждаше и решавам да кача върха в следващия час. Бързо, стегнато, соло! Употребих една кока кола и един енергиен бар за целия ден. Това се случи на върха. Остана да разчитам на солидната и качествена закуска сутринта и литър вода по път.

   Само двама ентусиасти срещнах, които се качваха. След двеста метра ги изпреварих и захапах ръба.

   Една група слизаше за цялото време, което прекарах по ръба до върха и двама ентусиасти горе, които слязоха преди мен.

   По ръба. В мъглата се забеляза и силуета на връх Гросглокнер. Моята далечна цел!

   Без въжета, без осигуровки, в мекия следобеден сняг и мъгла, стъпих от въздушния гребен и достигнах целта си за седем часа от паркинга със стиснато в ръка сечиво.


   И гледки се занадпреварваха във всички посоки.

   А мен ме чакаше опасно слизане, в което внимавах и отчетливо премервах всяка стъпка между живота и смъртта...


    Двамата ентусиасти от мъглата на идване. Те се качваха - аз слизах. Душата ми беше заредена и пееше, сърцето препускаше лудо, смразено от ледените мъгли в късния вече час. Имах мерак и сили да сляза до паркинга и да докажа пред себе си, че не са нужни два или три дни, които повечето хора ползват, за да изкачат върха.

   И очакващото ме слизане. Човекът по ръба, огромната хижа в мъглата долу, на ръба, която снимах на идване, мъглата, долината, която вече не подксазва за пасторалните села...

   На слизане.

   Ванката и Иво бяха на хижата. Обадиха ми се от ледника към ръба, че ме виждат на върха. Били се разделили с Деси и Сашо и ги изгубили от поглед. Щях да изкача върха и утре, за да ги преведа с условието да тръгнем в 4 ч. Преди всички! Това беше причината да не сляза до паркинга и да остана да нощувам. Деси и Сашо се появиха по-късно и на другия ден слязох, без да качвам втори път върха. Имало е десетки свръзки, снежна буря, която беше обещана от прогнозата в късните часове.

   Утрото.

   Ледника.


   Ръбовете и следи в безкрая, които водят в Рая.

   Гросглокнер на слизане. Бях допуснат и слизах от поредния първенец. Стъпвах на пръсти върху фирнования все още сняг и сякаш не докосвах земята. Само няколко часа по-късно се е случила снежна буря, която възпрепятства голяма част от хората да слязат в този ден. Докато чаках Иван на паркинга, всичко се скри и планината потъна в мъгли и черни облаци. Хеликоптери зловещо летяха нагоре-надолу. Докато чакаме останалите, се чухме и разбрахме, че снежната буря ги е блокирала в хижата. Това показва, че планината винаги разиграва свой сценарий и не може да се разчита винаги на прогнози.


   Хижа Studlhütte.

   И няколко панорамни табла, които снимах надолу, представящи с имена и височини планини и върховете наоколо. Могъщите Доломити се виждат на длан от Гросглокнер в ясно време. Нямах късмет с това. А Доломитите са едни от малкото неща в голямата тетрадка с набелязани цели! :)


   А един мармот завиваше шоколади... :)

   Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Карпатите, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

- Словения - връх Триглав

Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127