неделя, 25 октомври 2009 г.

Дряновски водопади, Трявна, село Радевци, м. Виканата скала

   Есента е в разгара си, а цветовете и са навсякъде около нас. Очертава се хубав есенен ден, съпроводен от лъчите на октомврийското слънце за посещение на водопадчетата, около Дряново и Тревненския балкан. Пристигаме в Дряново и с желание за есенни снимки се насочваме по пътеката, която ще ни отведе до Дряновският водопад. Приятна пътека минаваща покрай Дряновския манастир, подходяща дори и за най-мързеливите туристи :).




Рекичката се беше изпъстрила, тъкмо за снимки. Ако нямаше боклуци щеше да е добре, но...

Видяхме още един воден пад по-нагоре. Нищо особено, в предвид дебита му.

И нагоре по екопътеката. Нищо особено.

Разходката ни продължи по Трявненските улички. Койтo е ходил знае, че в това градче има какво да се види.

По мостчето излизаме на павираната уличка с дюкянчета.

Ябълковите дръвчета пращяха под натиска на ябълките.
И един фрагмент от архитектурното богатство тук.

Продължаваме към село Радевци сгушено в полите на Стара Планина, където съм прекарал повечето от летата си като дете. Гледките по пътя са повече от приятни, лъкатушейки покрай цветните гори.
Есента е навсякъде.
Рекичката, по която съм ловял раци като малък сега въртеше есенните листа, в очакване на зимата.



Оттам с носталгия потеглям към Кръстец, откъдето по трошено-каменен път стигаме до така наречената "Викана скала", около хижа Българка. Радевци се вижда в ниското, заобиколено от изпъстрените гори. Пристигаме тъкмо навреме, да хванем последните светлинки на деня.

сряда, 16 септември 2009 г.

Крушунските водопади

   Това е една обикновенна разходка до Крушунските водопади, които ме плениха с феерията на чистите си падове. Точно тук се зароди манията ми за посещението на места с реки и водопади, което пък от своя страна доведе и до началните стъпки към фотографията, туризма и планинарството.












Пожелавам на всеки да изпита тази тръпка :).

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Деветашката пещера

   Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата и дължина е 2442 м, общата и площ е 20400 м2, а височината - 60 м. В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 50-те години на миналия век е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Според някои сведения, поради големината си тя е изплзвана за съхранение на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.
На това място в днешно време се организират бънджи скокове. Десетките добри фотографии които съм виждал от това място не могат да докоснат по никакъв начин представите ни за това природно творение което повярвайте ми е огромно.
Моите снимки също не станаха в предвид следобедното слънце минаващо през отворите на Деветашката пещера, но разходката определено си заслужаваше.