вторник, 11 август 2015 г.

Карпатите - Връх Негою и връх Молдовяну

 
     Най-високите върхове в южните Карпати, дял Фъгърашки планини, са връх Негою-2535м.н.в. и връх Молдовяну-2544м.н.в. Не на майтап се заехме да проучим и атакуваме труднодостъпните Фъгърашки планини и Трансфъгърашкото шосе, виещо безброй километри до езерото Бъля. Като атмосферна граница на северни влияния, Карпатите ни посрещнаха навъсено с дъжд, мъгла и ветрове. Моят приятел-планинар Константин, с когото организирахме прехода и без който той нямаше да е същия, на шега каза: Карпатите са производители на облаци. Сами ги образуват и ги изливат върху си! :) В сърцето на планината, знаехме, че трябва да разчитаме на себе си, добро проучване и адекватната екипировка, за да успеем да ги изкачим. Отдалечени, трудни, капризни и съвършено красиви са те, а Трансфъгърашкото шосе водещо "в близост" до тях е тест за автомобилите - един съвършен път, гениален проект и произведение на болните мозъци от комунистическото минало - Николае Чаушеску и "СИЕ", с грандиозните, издигнати до фанатизъм проекти, да се прокопае тунел през величествените Карпати и да се укрепят десетките склонове, бълващи вода, камъни и лавини. Шест милиона тона динамит и десетки човешки животи е струвал проекта там, най-величественият и красив път в Румъния. 

За Трансфъгърашкия път добре. Това, че навъртях по него почти 200 км. за няколко дни, високо в планината и безаварийно, не ми попречи на излизане от Русе по чисто новия булевард Тутракан, извеждащ до Дунав мост, да заплувам по проблемния в миналото участък, който не са направили и сега, усвоявайки милионите пари. Моят спътник в еуфория ми разказа за чисто новата отсечка, докато по тъмно пътувахме към границата. Секунди по-късно фаровете на колата изчезнаха под вода и заплувахме като на кино. Излязох от дълбоката локва бързо и обърнахме движението, в следващата локва се виждаха закъсали автомобили в метър вода. Оказа се, че нещо се е намокрило здравата по колата и час се заигравах с газовата уредба, но всичко беше добре и скоро ни тръгна отново по вода! Още с излизането на магистралата към град Питещ - пороен дъжд, изкоренени дървета и всичко сочещо, че е имало потоп, ни срещна с действителността.

Около езерото Бъля, където паркирахме. Билото на планината тънеше в облаци, мъгли и дъжд.

Езерото Бъля. Изходния пункт, който избрахме за преход до върховете Негою и Молдовяну. С известността на Трансфъгърашкото шосе, милиони хора от цял свят се възползват да преминат по живописните завои през величествената планина. Водопади изливащи се от всеки камък, езера, приказни мъгли и лошо, много лошо време.

Около обяд, след близо 7 часа с колата, беше трудно да устоим на старта, който ни срещна с мъгла и дъжд. Ентусиазма, проучването, нахъсването, желанието, тръпката, всяко едно усилие до тук, като че ли разсмиваше някой отгоре. Решихме все пак с по-леките раници да направим 10 часовия преход от езерото Бъля до връх Негою и обратно. Знаехме, че маршрутът предлага екстремни гледки, шеметни панорами, множество вериги и въжета по опасните участъци, както и среща с един красив връх - Негою. И красоти изникнаха почти веднага по билното трасе.

А не след дълго ни срещна и първото въже по билния ръб. Многократно слизане и изкачване по ръбове предлага този маршрут, хубаво изживяване за карали кола и недоспали хора!

В мъгла и неприятен вятър стигнахме до езеро и двата аварийни заслона там - Refugiul Caltun и Lacul Caltun. Близо, на около час е връх Негою.

Скоро подхванахме и улеите към него.



И го качихме.



Срещнахме хора, разпознаха ме бързо от интернет средите и ми подариха снимка на слизане по улеите под Негою. Неизвестността в мъглата не ни попречи, все пак преди малко се качихме точно тук, по веригата. Единствено раницата, провесения апарат и напускащите ни сили внесоха малко дискомфорт.

Толкова мъгла, дъжд и умора се бяха натрупали, че подтиквах към дезертиране и преспиване в един от заслоните, така и не се получи, слязохме при колата. Възлов момент за успеха и на връх Молдовяну беше прекрасната поляна с река, водопад и място за кола, където изкарахме няколко нощи на палатка. Въпросното място се намира на слизане от езерото Бъля, в посока град Питещ, на няколко километра след тунела. За Трансфъгърашкото шосе от историческа гледна точка е интересно да се спомене, че свързва две значими области в Румъния - Влахия и Трансилвания. Маршрутът на шосето е Питещ-Куртя ди Арджес-Арпашу де Жос. Счита се, че шосето е в топ 10 на най-красивите пътища изобщо в света. Останахме поразени от гледките по него и строителните гении на времето от 70-е години на миналия век. Непокътнати бетонни съоръжения, укрепени склонове против лавини и още, още, още куп неща сриващи рейтинга на модерните политически среди. Сетих се за булевард Тутракан от сутринта, по който си наводних колата, вярно са клетници нашите малоумни управници, да се хвалят, режат ленти - в огледало от кал се оглеждат всяка сутрин именно те! Не носих българското знаме на връх Негою, щях да го изгоря. :)


Едно от въжетата, малко под него е бездната. Нищо не видяхме в този "приказен" ден. Моят съратник спомена, че му е трудно в мъглата със запотените очила - изчаквах го, въпреки че мръзнех. Отпивах от дълбоките залежи! :)


Докато не излязохме почти до колата, където нещата започнаха да се случват.


За не повече от пет минути, леден вятър прониза небето и премести за миг мъгли и облачни маси. Слънцето ниско докосваше хоризонта и палеше пейзажа. Залезът се случи тук. Цветовете изригнаха до такава степен, че почти ме докараха до лудост! Величествените върхове се показаха и в миг от целия този ден, всичко се случи сега.



Трансфъгърашкото шосе, около езерото Бъля. Останалите часове преминаха в търсене на въпросната поляна, разпъване на палатка на челник, както и прилошаване, което ме държеше из късо през всички дни и вечери от престоя ни тук. От преумора, път, безсъние и тежки билни преходи съчетани с физическа и психическа гавра, всяка вечер ми ставаше лошо и е добре, че имах "лекар" в групата, да ме светне, че мастика на гладно лекувала всякакви симптоми. Оказа се успешно! :)

Прескачам втория ден, в който преминаването през тунела рано сутринта и амбициите за качване на връх Молдовяну, бяха покосени от леден вятър бушуващ по билото и мъгли носещи се на талази. Северен фронт се беше спрял на билото, но то не го пускаше и борбата беше не на майтап. Константин-Коцето, ми разказа как птичките се опитвали да кацнат на тревите до паркинга - някои успявали, други още с кацането започвали да се търкалят по него. Решихме бързо, отиваме до Сибиу, или Брашов. Навъртяхме жесток километраж в този ден и ни остана спомена от тълпите в Бран, замъка на Дракула и една интересна пещера, бонус на връщане от Бран по разни офроуд пътища, които не ми се припомнят. Научихме румънски покрай тях! :)



Нощувахме на същата поляна преди прехода до връх Молдовяну на следващата сутрин. И тръгнахме по пътеката започваща също както за връх Негою от паркинга на езерото Бъля. За този връх знаехме едно. Първенец е на Карпатите, преходът до него изисква поне два дни, изпълним е и за ден с лека раница от и до езерото Бъля за добре подготвени маратонци, участващи в състезания (не се майтапя). Познавам поне един човек успял да го направи за ден, но с тежки раници, беше невъзможно, не мисля че някой би успял с тежка раница за ден, освен ако не се надруса с непозволени медикаменти.

Билото към връх Молдовяну изкачва и слиза рязко, губи се много височина, километражът е безмилостен. Отчетохме, около 3000м. възходяща денивелация с 30км. ходене. Знаехме за това и се натоварихме с тежките раници, решени да спим по средата на трасето.



По въжето бяхме малко преди обяд, никак не напредвахме. Има и подсичаща пътека, която излиза на хижа Подрагу, която така и не използвахме.








Ориентировъчно, тук е средата на билното трасе до връх Молдовяну, при езерото. Повратен момент от изкачването му. Слизането от билото до езерото от снимката може да изкара човек от релси след нелекия подход дотук. По план нощувахме там, знаейки от картите и гпс-а, че има заслон, наименуван като заслон без покрив. Защо ли не бях изненадан като видях само една тръбна конструкция, въпреки дълбоките надежди и предположения, че ще заварим най-малко монолитна постройка, защитена от вятъра поне. В планината, винаги трябва да очакваме и да сме подготвени за подобни моменти.

Билото към връх Молдовяну преди пагубното слизане. Молдовяну тънеше все още в облаци, мъгли и неизвестност. Часът минаваше един след пладне. Бях на предела на силите с тежката раница, а моят спътник беше още по-назад по пътеката. Знаех, че няма да се изгуби, поради коловозите на пътеката, уви изгубил беше малко пътеката изкачвайки връх Мирчо, но все пак се намерихме.

Аз с разпъната палатка, той с изпънати нерви. Подготвих си бивака. Знаех, че ако нещо се обърка по-късно и закъснея порядъчно, ще ме чака сигурно убежище, при влошаване на времето, особено важен елемент за оцеляване, когато човек остане без запас от сили. Сериозно укрепена палатка, изпънати като струни въжета, камъни против вятър в спалното помещение. Случвало се е да се гоним в мъгла с палатката. По-бърза е от мен, изпитано е!!! :) Хапнах на две на три, бях доста изморен след пагубните изкачвания и слизания. Багажът може би отново надхвърляше поне 25 кг. Коцето дойде скоро, реши да не се подлъгва на болните ми амбиции и да изкачи върха утре, щеше да си почине, да проучи изворите покрай езерцето, да се пребори с нахалните овце гледащи жално хрупкаво зелената му палатка Trimm (не си купувайте искрящо зелени палатки, създавате си сериозни главоболия с местната фауна!!!). Водач с група му казали, че до връх Молдовяну има 5 часа в едната посока. Значи 10 в двете, при добро стечение на обстоятелствата, малко след полунощ щях да съм отново тук. Попитах друга група, потвърдиха уклончиво - поне 4 часа до връхната кота.

Хората качват връх Молдовяну за няколко дни, преспиват по хижите (Podragu), възползват се от благината да не носят тежки раници и подтичват по билата заредени само с бира, вода и настроение за песни.  

Връх Молдовяну в мъглата. За час бях в подножието му. Не си спомням колко съм бягал, но голяма част от времето премина така.


Последния ръб преди връхната кота. Беше ми лошо, повърнах и се качих.

Билото и изминатото. Въпреки всичко, планината ме допусна и успях. Тежкият багаж не е решение този връх да се направи еднодневно с връщане до езерото Бъля, респективно лекият-да със замръкване, около въжето...







Малко след 18ч. бях при палатката със събрани билки за чай, снимки, с мехури по краката и треперещи колене. Общо 4 часа в двете посоки със снимките. На примусът сварих билките, пихме ракия, друго не помня, само че по светло бях заспал. Въпросната палатка на Коцето - опасно е да се нощува до него, има вероятност от нападения на стадата - овце, крави! :)

Връщането по пътеката се представи с приятни панорами. Коцето остана да нощува още веднъж и да изкачи Молдовяну. Аз да почивам на споменатата по-горе поляна и да лекувам спуканите си мехури.

Блестящо представяне на планината - гледки и красоти безкрай!


С не лошо темпо бях при колата. Денят беше пред мен. Позяпах сергиите, купих си кока кола за 10 лей, геврек. Поляна с река, душ и плаж ме очакваха в следващите слънчеви часове, прегледах и снимките. Чакаше ни лудница по пътищата, смяна на счупен халоген и разбор на събитието. С каприз ни посрещнаха тези диви планини, с каприз ни и изпратиха. Още едни върхове, по които минахме и оставихме запечатани в сърцето. Планината ни допусна, можеше да има гръмотевични бури, присъщи за тук по това време на годината... Следва Триглав в Юлийските алпи и още други неща запланувани отдавна! 


До скоро! :)