понеделник, 21 март 2016 г.

Фрушкогорски манастири


      Фрушкогорските манастири са група от 35 манастира, съществували в планината Фрушка гора в областта Срем, в днешна Сърбия, Войводина, разположени между реките Сава и Дунав. Навъртайки 1600км. от България и преминавайки през 6 ГКПП от България, през Сърбия и Хърватска, в двата дни, успяхме да се докоснем до душевната адреналинова инжекция. Лутахме се по планинските пътища, губихме се неведнъж, спирахме десетки пъти да питаме местни хора, но накрая успяхме да ги отбележим, плюс още шест манастира, отделно от Фрушка гора (Фрушкогорските), безброй църкви и няколко крепости, и катедрали в Хърватска, и Нови Сад в Сърбия. Имаше проблеми свързани със снимането в манастирските дворове, имаше проблеми с техниката. На места питахме за разрешение, на други места се крихме от погледи, имаше и разправии (и въпреки душевността, с която казват да отвръщаме, се продаваха ракии, мед, сувенири), имаше преумора, имаше от всичко, по много...

Манастирският ансамбъл е разположен на сравнително малка територия. Преди 5 века броят на манастирите достига до 35. Те са построени в периода между XV и XVIII век. Архитектурата и съхранените в тях произведения на изкуството показват интересно смесване на православната балканска средновековна култура със западноевропейските традиции на територията на оформящата се т.нар. Военна граница. Интересни са за посещение и духовното презареждане е гарантирано и напомпано до краен предел.

16 от манастирите са се съхранили и запазили до днес в селищата: Крушедол, Петковица, Раковац, Велика Ремета, Дивса (Дивша), Ново Хопово, Старо Хопово, Язак, Мала Ремета, Гръгетег, Беочин, Привина Глава, Шишатовац, Кувеждин, Връдник-Раваница. В края на публикацията ще помогна с две гпс следи, от двата дни, без които, надали бихте се справили, плюс подробни хартиени карти, с които трябва да се впуска човек в подобно начинание. Всъщност, малка подробност е, че изпълнихме офанзивата за 48 часа, при това с пътя, нощувката и посещенията на манастирите, което беше поредният брутализъм, който забъркваме с Жоро. Пътищата се въртят през планинското било на Фрушка гора, губят се в нищото, а някои от тях стигат до военни огради и караули, които не липсват в пограничния район там. Напълних една 64 гб. карта памет, но тъй като не върви да претрупвам публикацията, избрах по една картина от всеки манастир. Повечето от стенописите, които снимах в църквите и извън тях, бяха силно въздействащи и се получиха добри кадри. Правописни грешки или частично неточна информация в текстовете може и да има, поради неточен превод, но като цяло, за който се интересува по-задълбочено, мога да копирам текстовете от книгата-пътеводител.

1. Mанастир Велика Ремета. След седем часа шофиране паркирахме пред портите му и стартирахме духовната серия.

Велика Ремета манастир е един от 16-е манастири. Намира се в източната част на Фрушка гора, северозападно от село със същото име и бившия Prnjavor Great Ремета, в чийто район е днес. Манастирът пространствено и административно принадлежи към община Ириг. Манастирът е посветен на Свети Димитър, и в него има църква, посветена на този светец. В манастира има два параклиса - Свети Йоан Кръстител от 18-ти век и Успение от 1970 г.

2. Манастир Крушедол.

Манастир Крушедол е сръбски православен манастир в южната част на Фрушка гора във Войводина. Манастирът се намира в село Крушедол, на пътя между град Срем Ириг и село Марадиг. Манастирът е основан от семейството на последните сръбски деспоти в Срем - Бранкович. Църквата е построена между 1509 г. и 1514 г. Семейство Джордже Бранкович, двамата патриарси на Сръбската православна църква и крал Милан Обренович, са били погребани в Крушедол.

3. Манастир Гргетег.

The Grgeteg манастир (сръбски: Манастир Grgeteg / Манастир Grgeteg) е сръбски православен манастир в планината Фрушка гора в северна Сърбия, в провинция Войводина. Според традицията, манастирът е основан от Огнения змей Вук (деспот Вук Grgurević) в 1471 г. Най-ранните исторически сведения за манастира датират от 1545-1546 г.

4. Манастир Ново Хопово.

Ново Хопово манастир е разположен на малък наклон на южните склонове на Фрушка гора, близо до Iriga. Тя е само на стотина метра от магистралата Рума - Нови Сад. Ново Хопово манастир, заедно с Крушедол, със своята архитектура, образователната роля, богатата история на културни, религиозни и политически събития, е един от най-важните манастири в Сърбия, особено сред манастирите на Фрушка гора.

5. Манастир Старо Хопово.

Старо Хопово манастир е разположен в източната част на Фрушка гора, на 2 км. от манастира Ново Хопово. Манастирската църква е посветена на Св. Пантелеймон. Според традицията, манастирът е основан от деспот Джордже Бранкович в края на 15-ти век, а първият запис на манастира е от 1545-1546 г. Старата дървена църква е построена през 1752 г. В една малка еднокорабна църква е бароков иконостас с голяма стойност, при която иконите са рисувани от Янко Халкозович. Във втората световна война иконостасът е бил повреден и демонтиран, и са унищожени манастирските столова. По време на подготвителната работа за възстановяване на манастира, и в храма вече са направени някои работи.

6. Манастир Връдник - Раваница.

В турски документи от 1566-1569 г. са на разположение данните, които говорят за този манастир. Първите достоверни данни за този манастир датират от 1589 г. Връдник-Раваница манастир (Сърбия: Манастирът на Vrdnik-Раваница / Манастир Vrdnik-Раваница), също наречен Little Раваница (Мала Раваница) е сръбски православен манастир във Фрушка гора в планините в Северна Сърбия, в провинция Войводина. Точната дата на основаването му е неизвестна. Записите показват, че църквата е построена по времето на митрополит Серафим, през втората половина на 16-ти век. Връдник-Раваница манастир е обявен за паметник на културата от изключително значение през 1990 г., и е защитен от Република Сърбия.

7. Манастир Язак.

8. Манастир Мала Ремета.

Манастир Мала Ремета или Remetić се намира на южната централна част на Фрушка гора, с манастир Prnjavor в село Мала Ремета. Манастирската църква е посветена на Дева капака. Традициите за създаване на манастири са свързани със сръбския крал Драгутин. Надеждни данни предоставят само турски документи, в които манастирът първо се записва в 1546 г. , но много скоро след това са изгорени. В края на 17-ти век манастирът е възстановен от бежански монаси от манастира Рака на Дрина. Манастирът е бил регистриран като придатък на манастира Беочин. На мястото на старата църква, е построена нова църква-сграда в 1739 г. Иконите на тази църква са работени от Янко Халкозович в 1759 г.. По време на Втората световна война са унищожени библиотеки за пребиваване и манастира. Днес манастирът се състои от църква, едно общежитие и крило с нова дървена камбанария, и параклис.

9. Манастир Бешеново.

Манастир Бешеново е сръбски православен манастир, един от 16-те манастири в провинция Войводина. Манастирът и специално останките му са разположени по южните склонове на централната част на Фрушка гора. Манастирската църква е посветена на Св. Архангели Гавраил и Михаил, популярно известен е като парламента на Архангелите. Според традицията, манастирът е основан от сръбския крал Драгутин в края на 13-ти век. Първата официална информация за съществуването на манастира е турска и е за дата от 1545 г. По данни от края на 18-ти век, е известно, че манастирската църква отдавна е изградена от тухли. 1783 г. - първото споменаване на камбанарията с параклис, посветен на Св. Kyriakou и Джудит. Следващите десетилетия са били построени жилищни квартали, те са в последните етапи на два етажа и изградени от три страни. Входът на манастира е от запад. През 1909 г. е боядисан иконостаса от Стеван Алексич. В манастира е гроба на полковник Александър Рашкович от 1773 г.

10. Манастир Св. Василий.

Той не е в списъка с Фрушкогорски манастири, въпреки че е построен във Фрушка гора. Руски манастир е. Крайпътно се вписа приятно извън плановете ни, както и десетките църкви, които заслужават отделна публикация.

11. Манастир Шишатовец.


Според монаси, водени от своя игумен Теофан (Теофил) в началото на 16-ти век, избягали от потисничество в Срем и там те открили малката стара църква, посветена на Св. Никога. Новият манастир е от втората половина на 16-ти век, наречен Šišatovac. В 1543 г. са прехвърлени мощите на Св Šišatovac. Тялото на светеца почива в гроб украсен със седеф до 1760 г., когато Вичентия Попович, епископът на Вършац, прави нова, богато украсена с метален ковчег.

12. Манастир Петковица.

Според традицията, манастирът е основан от вдовицата на Стефан Štiljanovića, деспотичен Йелена през първото тримесечие на 16-ти век. Първонадеждна е датата и данни от 1566-1567 г... Църквата е запазила първоначалния си вид, единствената дървена камбанария през втората половина на 18-ти век е била заменена с тухла. Църквата е украсена със стенописи, които са рисувани през 1588 г. Иконостасът е построен през 1735 г., но разрушен през Втората световна война. Манастирът днес се състои от църквата и новопостроената резиденция. Храмът е възстановен, а от армията е построен път до манастира и езерото там. След този манастир, в който люто ме подгониха с лоши думи, си намерихме перфектната поляна с маси и равно място в хубавата гора, където нощувахме. Бяхме обиколили 12 манастира от обяд насам, съответно окъсняли порядъчно.

13. Манастир Дивша. В слънчевото утро паркирахме пред портите на мастира. Навсякъде по манастирите имаше служби, а в някои дори по тъмно през нощта.

Традиция е това, че манастир Дивша е построен от деспот Йован Бранкович в края на 15 век. Първите достоверни данни за този манастир в турски източници произхождат от втората половина на 16-ти век. Църквата е построена вероятно през 16-ти век. В началото на 18-ти век, Дивша се записва като собственост на манастира Кувеждин, отдалечен, на около 5 мили източно от Дивша. В робство Дивша ще остане и в бъдеще.

14. Манастир Кувеждин.

Манастир Кувеждин е манастир на Сръбската православна църква, един от 16-те манастири. Манастирът е разположен в югозападната част на Фрушка гора, в близост до село Дивош. Най-близката част на селото е направил Prnjavor, бивш минастир със същото име. Манастир Кувеждин е обявен за паметник на културата от изключително значение на Република Сърбия през 1990 г. Манастирът е разположен в югозападната част на Фрушка гора, в близост до село Дивош.

15. Манастир Привина глава.


Privina (Привина) е най-западно разположен  от 16-те манастири. Манастирът се намира в най-крайната западна част на Фрушка гора, в община провинция Sid, Войводина. Монасите са били изгонени от манастира през 1941 г., те са били ограбени, но за щастие не унищожават манастира. Благодарение на реконструкцията на манастира, започнала през 1987 г., той бързо се върнал към първоначалното си състояние, дори днес на работа са и нови съоръжения. Най-голямо внимание било отделено на реставрацията и консервацията на иконостаса. Излязохме от Сърбия, влязохме в Хъватска и после пак излязохме към Сърбия. Общо четири ГКПП за два часа, нужни да се доберем до този манастир, тъй като в противен случай трябваше да се върнем на изходна позиция и да подходим през Сърбия с много голяма обиколка. Митничари много се учудиха на тихата ни лудост и споделиха, че точно тук българи не се мяркат. На влизане в Хърватска се отбихме до крепост и катедрала до река Дунав, разходихме се покрай красиви езера с плачещи върби и след това поехме към манастир Беочин.

16. Манастир Беочин.

Манастирската църква в манастир Беочин, е посветена на Възнесение Христово. Няма надеждни данни за времето на установяване на манастира. За първи път се споменава в турски документи 1566-1567 г. , когато той е бил малък с еднокорабна църква, за която се смята, че е била построена под влиянието на традиционната архитектура. В австро-турските войни, манастирът е бил повреден и изоставен. След Великото преселение на сърбите, манастирът е възстановен от бежански монаси на Рака на манастира, между 1697-1699 г. Същите монасите в 1708 г. построили временна църква, изработена от дърво. Известна е под името Рачан. В манастира е погребан Светия епископ Варнава Настик, който починал на 12 ноември 1964 г. в манастира. През Втората световна война, манастирът е бил опустошен, но сградата е останала непокътната. Последните дни в манастира Беочин прекарва сръбския поет Йован Грчич Миленко.

17. Манастир Раковац.

   Не открих информация за този манастир, освен тази в книжката, по която се водихме в това духовно приключение. Обективът ми се повреди докато снимах и не контактуваше правилно с тялото, форматирах по погрешка картата си с памет, след безсънната нощ, в която отпътувахме за България, но благодарение на Ванката, възстановихме цялата информация. Много грешки се получиха от преумора и буквално си бяхме сцепили душите, с този грандиозен план, който с Жоро отново сътворихме. :) Докато намеря и преведа информацията за тази публикация, извадя, обработя, възстановя снимките, се оказа, че са били нужни почти три дни. Скоро ще закача и гпс координатите с пътищата водещи до манастирските дворове. :) На една от картите, са обозначени 18 водопада в района на Фрушка гора. Ниските и разлати била, както и липсата на вода в плитките дерета, не говорят положително за височина и дебит на евентуалните водопади. Потърсихме три от тях, но безуспешно, с много питане, каране по разбити пътища и изгубено време. В Нови Сад ни хвана залеза край река Дунав. Разходихме се в центъра и крепостта над града, след което продължихме до полунощ с още 6 манастира по път за България. Всеки би си задал въпроса защо за два дни, ами..... защо не. Обстоятелства разни често го налагат. :)

   И ако лъскавината тук остави приятни емоции и следа, много от манастирите в България не я следват и се рушат ден след ден. Такива са манастирите в западна и северозападна България, както и други. Някои от тях са Маломаловски манастир "Св. Николай", за който съм писал ТУК, Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм описал ТУК. Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" има нужда от ремонт, Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител", ТУК.


   Интересни и сходни публикации може да разгледате в следващите няколко линка, които изпълнихме през годините в подобен стил. Събраха се кадри, емоции и приключения от стотици обекти, които са съхранили духовното богатство на много държави.

   Религиозен туризъм в Черна гора.

   Македония - манастири и каньони.

   Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово.

   Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова.

   Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН.

   Сърбия - Фрушкогорските манастири и Фрушка гора.

До скоро! :)

3 коментара:

  1. Благодаря за интересния разказ :) Смело, добре свършено начинание.
    Моите поздравления :)

    ОтговорИзтриване
  2. Уникални манастири ! Страхотна архитектура ! Благодаря ви , че чрез вас поне ги видях на снимки !

    ОтговорИзтриване