понеделник, 21 март 2016 г.

Зимно изкачване на връх Мальовица по североизточен ръб

   В поредния неделен ден, с що-годе добра прогноза, с Митко и Никола, решихме да не пропускаме улова и да проиграем еднодневна и зимна Мальовица. Ударници сме с Митко. За четвърти пореден път тази зима се наемаме с подобни еднодневки, които са си изморителни, в пред вид всичко, което се случва: път, катерене, подготовка на багажи. Бях тотално скапан след автопохода Хърватска и Сърбия, в който посетихме 22 манастира, няколко църкви, катедрали и крепости, и не бях спал почти два дни, но тръгнахме. Тази година е високосна и първа пролет се падна на 20-и.

Паркирахме се на ЦПШ Мальовица малко след изгрев и захапахме пътеката. Катя стигна до Еленино езеро, а ние експедитивно до върха. След последните прогнози и кофти време, обещах да тръгвам на подобни преходи, само след консултация с екстрасенс. :)

Орлето ни се откри в мъгливото утро и подсказа за предстоящи зимни картини, тук.

На втора тераса сме. Видяхме щъркели по път, денят е първа пролет. Районът на връх Мальовица е емблематично място за българския алпинизъм. Винаги спираме, в знак на уважение.

Мартеници в действие. :)


Мальовишката, лавиноопасна долина.



Снегът беше стабилен и виждайки североизточния гребен на връх Мальовица, адреналинът се инжектира в кръвта. Нямаше начин: времето е добро, снегът фирнован, вятър поносим. Опаковах се и поех нагоре.

Трудно е, когато няма втори в изкачването, който да те осигури. А наоколо всички зъбери контрастираха през фотообектива във вероятно последната зимна окраска и привличаха като магнит към ръба. 






В последния участък преди връх Мальовица съм.

А горе какво? Ухилени като репи, ме посрещнаха Митко и Никола и на по чай, и ракия, позяпахме час красотите, които ни разкри Рила планина в този приказен ден.

Митко проиграваше нови оранжеви котки и му завиждам за цвета. :) Билото към Мермерите, Додов връх, част от Урдиния циркус, в дъното Калините, Поличите...



Снежни козирки са захапали билното трасе към връх Мальовица.

Североизточен ръб на връх Мальовица и премката.

Слизаме към втора тераса. При колата бяхме в ранния следобед. Доста се бяхме подценили, смятайки, че ще се слиза по тъмно, което обещаващо ни изпрати да опитаме домашна торта в близкото заведение. До скоро. :)

2 коментара:

  1. Кога се качихте, кога слязохте в "ранния следобед" посред зима бре :) Да не сте се спуснали с парашут? Аз лятото цял ден лизах пътеката нагоре и се прибрахме по никое време по тъмно чак :))

    Снега готино контрастира със скали и небе, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Тръгнахме в 5ч. При колата бяхме в 16ч. С бири на хижата, обяд на върха и чаено парти с градусов акцент... Ванка, зимно време, времето или се умножава по две, в зависимост от вятър, снежна обстановка-проходимост и т.н. или както условията сега бяха перфектни, се намалява. Лятото е жега, спираш да пухтиш по-често, кроасаните се надуват от атмосферното налягане. :) Трябваше да се включиш!!!

    ОтговорИзтриване