сряда, 9 март 2016 г.

Ивановски скален свят - Духовното богатство на Природен парк Русенски Лом

    Скалният свят на Иваново е изключително Духовно богатство в Природен парк Русенски Лом. Царство е на редки птици като черния щъркел и червения ангъч, (тази птица почти не се среща в последно време и тук) екзотична флора-фауна, Карпатски и Италиански скорпиони, и скални венци, обграждащи лъкатушещите води на река Черни Лом, която се влива в река Русенски Лом. На територията на Природен парк Русенски Лом преминават няколко реки/притока. Бели Лом, (също толкова черен колкото следващите два…) Черни Лом, Мали Лом и всички след вливането си в река Русенски Лом, се отичат и продължават по своя път към тоалетната на Европа – “великата” река Дунав! J! Над триста вида птици намират всяка пролет тук своя дом и допълват разнообразния пейзаж. Ломовете са прокопали величествени скални венци във времето, образували са дълбоки пещери, една от които е втората по дължина пещера в България - пещера Орлова Чука и ниши, стотици скални ниши, оставили по част от историята. Спокойно можем да обобщим всичко казано като - планина под равнината.

Ивановският скален свят дълго убягваше от полезрението ми. Едно на ръка е трудния терен и скалните църкви, разположени по непристъпните на вид масиви. От друга страна, лонгозната растителност е като в мангровите гори от приказките, а както и разбрах, смъква няколко ката кожа от ръце и крака, при опит за контакт. Виковете, които поражда този неприятен контакт, приглушава за часове песните на птиците и отекват като злокобно ехо навред … J Тръгвайки без вода на уж кратка разходка, разглеждайки на вид безобидната карта, се вкарах в поредното приключение, преминавайки близо двадесет километра по двете пътеки: вляво и вдясно по бреговете на река Черни Лом по двата скални масива, които го обграждат в този район. И ако от бистрите Старопланинскипотоци може да пием вода на воля, то тук рискът да се озовете в инфекциозното отделение е сигурен, както подсказва името на реката. Подцених равнината, топлото време и липсата на алпийска екипировка за някои от местата, по които се изкатерих. Преходът влезе в топ 10 на най-трудните, които съм правил, по стечение на обстоятелствата, разбира се и снимковия материал - ракурси, които исках да получа. В един от скалните обекти - “Господен Дол”, направих шест опита за изкатерване и едва последният даде резултат, след близо час безплодно катерене. Последният пасаж там е надвесен, с обратен наклон в негова полза… До официалния обект по Юнеско - Ивановски скални църкви, води приличен асфалтов път и след поредица стъпала и парапети, ви посреща историк-екскурзовод, който взима пари за вход и/или беседа. Човекът гледаше строго и педантично изпълняваше задълженията си на работното място. Не е разрешено да се снима и го ядосах, защото дори ми повиши тон, като го попитах дали за другите църкви, които снимах, ще ми разреши да кача снимки тук и в клюкарника, но успях да го склоня и ми разреши да си начеша крастата, като събера ценни кадри от това свято място! J Това е официалния и облагороден за достъп обект до село Иваново, а останалите, както споменах, се намират по протежението на реката - съответно вляво и вдясно от нея. Общо осем скални църкви и три скални килии успях да разгледам. В разгара на лятото тук е и царство на няколко вида змии, които се препичат по скалите “в очакване” някой да ги обезпокои. J 

В дирекцията на Природен парк Русенски Лом получих и подаръци, тъй като купувам карти често и разпространявам към приятели в цялата страна. Един от тях е жълта шапка с емблематичния черен щъркел, а друг бе богато украсена информационна брошура, в която се запознах с много интересни факти. Например за цветето росен. Красиво и издължено стебло с уникални цикламени цветове. Опасната красота отделя голямо количество етерични масла, които в горещите дни, през лятото, се възпламеняват в сини нюанси. При докосване на цветето росен, то причинява силни изгаряния по кожата. Растението е свързано със Спасов ден, а според народни поверия, в нощта срещу Спасов ден, самодиви чупят връхчета от цветето, кичат си челата и лекуват болните. Разпространен е обичай да се ходи по “росен” – вечерно време срещу празника бездетните булки отиват на места, където расте билката, подреждат трапеза и там пренощуват… с мъж. Не видях нито цветето росен, нито булки видях… J Само лонгозна растителност и духовна красота, която сякаш Бог умишлено е скрил по непристъните масиви от проказата, за да не се докосват до нея безверниците, съсипали голяма част от вековните стенописи с драсканици и “сърца”… L

Ето и кадрите:


































Въпреки умората, жегата и обезводняването, реших да продължа до късен следобед и с Крепчански скален манастир, и Каранвърбовски манастир “Св. Марина”, намиращи се по завоите на Дунавската равнина, за които качих кадри тук.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУК, Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител", ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената долу сметка е за доброволно дарение, от което по план ще издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора и които са в критично състояние. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg или на телефон 0877477127.


BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

                                                                          До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар