сряда, 9 март 2016 г.

Ивановски скален свят - Духовното богатство на Природен парк Русенски Лом

    Скалният свят на Иваново е изключително Духовно богатство в Природен парк Русенски Лом. Царство е на редки птици като черния щъркел и червения ангъч, (тази птица почти не се среща в последно време и тук) екзотична флора-фауна, Карпатски и Италиански скорпиони, и скални венци, обграждащи лъкатушещите води на река Черни Лом, която се влива в река Русенски Лом. На територията на Природен парк Русенски Лом преминават няколко реки/притока. Бели Лом, (също толкова черен колкото следващите два…) Черни Лом, Мали Лом и всички след вливането си в река Русенски Лом, се отичат и продължават по своя път към тоалетната на Европа – “великата” река Дунав! J! Над триста вида птици намират всяка пролет тук своя дом и допълват разнообразния пейзаж. Ломовете са прокопали величествени скални венци във времето, образували са дълбоки пещери, една от които е втората по дължина пещера в България - пещера Орлова Чука и ниши, стотици скални ниши, оставили по част от историята. Спокойно можем да обобщим всичко казано като - планина под равнината.

Ивановският скален свят дълго убягваше от полезрението ми. Едно на ръка е трудния терен и скалните църкви, разположени по непристъпните на вид масиви. От друга страна, лонгозната растителност е като в мангровите гори от приказките, а както и разбрах, смъква няколко ката кожа от ръце и крака, при опит за контакт. Виковете, които поражда този неприятен контакт, приглушава за часове песните на птиците и отекват като злокобно ехо навред … J Тръгвайки без вода на уж кратка разходка, разглеждайки на вид безобидната карта, се вкарах в поредното приключение, преминавайки близо двадесет километра по двете пътеки: вляво и вдясно по бреговете на река Черни Лом по двата скални масива, които го обграждат в този район. И ако от бистрите Старопланинскипотоци може да пием вода на воля, то тук рискът да се озовете в инфекциозното отделение е сигурен, както подсказва името на реката. Подцених равнината, топлото време и липсата на алпийска екипировка за някои от местата, по които се изкатерих. Преходът влезе в топ 10 на най-трудните, които съм правил, по стечение на обстоятелствата, разбира се и снимковия материал - ракурси, които исках да получа. В един от скалните обекти - “Господен Дол”, направих шест опита за изкатерване и едва последният даде резултат, след близо час безплодно катерене. Последният пасаж там е надвесен, с обратен наклон в негова полза… До официалния обект по Юнеско - Ивановски скални църкви, води приличен асфалтов път и след поредица стъпала и парапети, ви посреща историк-екскурзовод, който взима пари за вход и/или беседа. Човекът гледаше строго и педантично изпълняваше задълженията си на работното място. Не е разрешено да се снима и го ядосах, защото дори ми повиши тон, като го попитах дали за другите църкви, които снимах, ще ми разреши да кача снимки тук и в клюкарника, но успях да го склоня и ми разреши да си начеша крастата, като събера ценни кадри от това свято място! J Това е официалния и облагороден за достъп обект до село Иваново, а останалите, както споменах, се намират по протежението на реката - съответно вляво и вдясно от нея. Общо осем скални църкви и три скални килии успях да разгледам. В разгара на лятото тук е и царство на няколко вида змии, които се препичат по скалите “в очакване” някой да ги обезпокои. J 

В дирекцията на Природен парк Русенски Лом получих и подаръци, тъй като купувам карти често и разпространявам към приятели в цялата страна. Един от тях е жълта шапка с емблематичния черен щъркел, а друг бе богато украсена информационна брошура, в която се запознах с много интересни факти. Например за цветето росен. Красиво и издължено стебло с уникални цикламени цветове. Опасната красота отделя голямо количество етерични масла, които в горещите дни, през лятото, се възпламеняват в сини нюанси. При докосване на цветето росен, то причинява силни изгаряния по кожата. Растението е свързано със Спасов ден, а според народни поверия, в нощта срещу Спасов ден, самодиви чупят връхчета от цветето, кичат си челата и лекуват болните. Разпространен е обичай да се ходи по “росен” – вечерно време срещу празника бездетните булки отиват на места, където расте билката, подреждат трапеза и там пренощуват… с мъж. Не видях нито цветето росен, нито булки видях… J Само лонгозна растителност и духовна красота, която сякаш Бог умишлено е скрил по непристъните масиви от проказата, за да не се докосват до нея безверниците, съсипали голяма част от вековните стенописи с драсканици и “сърца”… L

Ето и кадрите:


































Въпреки умората, жегата и обезводняването, реших да продължа до късен следобед и с Крепчански скален манастир, и Каранвърбовски манастир “Св. Марина”, намиращи се по завоите на Дунавската равнина, за които качих кадри тук.


                                                                          До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар