понеделник, 22 февруари 2016 г.

Връх Мусала през зимата

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   

 В стихията на покрива на Балканите

Ще си позволя да цитирам един особено ценен приятел, който виждайки зимните ми кадри от връх Мусала, които му изпратих, сподели:

"Мисля, че е крайно време да се кандидатираш за Председател на Асоциация "Млад мазохист". Едва ли има по-достоен от теб да заеме този пост.
Това ще бъде едно заслужено, макар и закъсняло признание за цялостния ти творчески път, който въведе нови критерии за самомразене и любов към мъченията.
Въведените от теб съвършено нови способи за самоизтезание ще оставят трайна диря в световната мазохистична история, в която отдавна си заел своето достойно място като ярка пътеводна звезда,  образец за подражание и идеал за цели нови поколения млади мазохисти."


Прав е човекът... :) И с Митко набързо сменихме сценария на няколко пъти. То беше Мальовица, пък после Мусала и други маршрути. Хубавото за психиатрите е, че като се съберат двама луди, ще има работа за тях! :) Реално уикендът се заформи под наслов "Няма лабаво"! Качихме се еднодневно, но тъй като преходът обикновено се изпълнява за два дни с нощувка си позволих да обобщя разходката като "уикендска".

Мусала ни допусна с много въпросителни, но сърдита, навъсена и с февруарски чиста окраска. С много хъс, мръзнехме по въжетата, обезсилени от скоростното изкачване по Мусаленската пътека и поривите на вятърът, достигащи до 80км./час, а те..... те се опитваха да ни изпратят на лятната пътека неведнъж. 28 км., 1800м. възходяща денивелация и 12 часа в борба със стихиите, на които ни подложи Рила планина. По фотоапаратът се натрупа половин сантиметър лед, тъй като не го прибрах по цялото трасе на ръба преди върховата кота, пък и пръстите ми поизмръзнаха повечко от необходимото. :) Само бутонът на фокуса се виждаше и скоро и той замръзна, но успя да се пребори геройски с нечовешките условия. Радостта от успешното изкачване беше кратка. На слизане планината обезумя и с мощни пулсации, и вихрушки заслепяващи ни, ни пропъди от владенията си....

КАТ пък ни изгледаха съмнително при проверка преди Боровец като поздравихме с "Добър ден", но ранните ни тръгвания винаги ни сварват почти по тъмните часове на изходни позиции. Върховете се виждаха приказно от пътя, но прогнозите красноречиво подсказваха да се откажем от каквито и да било прекомерни мераци за гледки. Прогнозиран силен вятър, отрицателни температури и мъгли по високите части на планината.

Наложили темпо, Митко и Никола почти ме отказаха да ги гоня и на моменти почти дезертирах от цялата тази лудост, да се качвам и слизам на и от връх Мусала еднодневно. В аналогични публикации ще разберете защо - ЦЪК! Мусаленската пътека, бързо бяхме на хижа Мусала, а билата над нея тънеха в мъгли, лед и ветровити закачки.


Хижа Мусала. Подсилихме се с чай и шоколад преди изкачването към заслон Ледено езеро.

Заслон Ледено езеро.

Махаме снегоходки, слагаме котките. Митака прибра трионите снегоходки, защото и те нямаше да се справят с фирнования ръб. :)

С ръкавици трудно се снима, а без тях - хич, пръстите мръзнат сериозно в подобни условия. Фотоапаратът го подложих на сериозна експлоатация и батерията почти се срина от поривите на вятъра, но все пак е много стара и и е позволено! :) Скоро излязохме на връх Мусала.

По въжето на ръба вятърът се забавляваше с нас.

На връх Мусала всичко е спокойно.

Бяхме се поошляпали след продължителното изкачване.

Бая лед понатрупахме по ръба, по раниците също не липсваше. :)




Ориентирахме се бързо за слизане към Боровец, чакаше ни още толкова път по пътеката, времето се влоши и умората беше приятна след успешния ден. На гледки не случихме, но драматизъм в кадрите и ходенето определено имаше, в този слънчев февруарски ден. И ако си мислите, че се майтапя за слънчевият ден - не! Изгоряхме на очила заради мъглата, която не филтрира ултравиолетовите лъчи, които въпреки, че не са видими, подпалват кожата бързо... :)

Не пропуснахме да се селфнем, бива ли иначе? :)

Заслон Ледено езеро, който беше заключен, работи по заявка и е срамота, че постройката не е отворена за хора, които се нуждаят и са примерно в беда! :( Рила е планина ориентирана към печалбарски нюх, както и ПИРИН! Почти всички стопани на хижи експлоатират без грам душевност и планинарска душа. Мафия!!! Не, че някой ще пожали дървената врата ако животът му е застрашен...

Времето се влошаваше и бързо се евакуирахме надолу. Рила, въпреки свенливото си поведение, ни допусна до владенията си. Владения на ледена феерия и екстремна красота!
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


До скоро! :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































Няма коментари:

Публикуване на коментар