сряда, 10 февруари 2016 г.

Връх Ореляк - Първенецът на Среден Пирин, зимно


   Пътешествието ни в Славянка планина приключи и на връщане от там, решихме да се пробваме да изкачим връх Ореляк-2099м.н.в. (Орлови скали) - най-високият връх в Среден Пирин. Преходът започва късно сутринта от хижа Попови Ливади, където щяхме да нощуваме после. Добре асфалтиран и почистен през зимата път през проход Попови Ливади води до нея от град Гоце Делчев. Забавихме се в Славянка сутринта, не ни се тръгваше, толкова приятно изкарахме в гостоприемната хижа Извора там. От подножието на планината и паркинга на хижа Попови Ливади (Папаз Чаир) до връх Ореляк води 12 километров почвен път, който зимата е добре почистен от верижните машини, качващи персонала на върха. На самият връх е разположена 88 метрова кула, която е внушителна по размери. Компанията ни беше весела и скъсявахме бързо иначе дългата отсечка. Докато другите минаха изцяло по пътя, аз реших да погазя в деретата и изоставих пътя, качвайки се по червено-бялата маркировка през гората. Малко сгреших, снегът беше фирнован и докато изляза от гората направих няколко бързи шпагата! :) 

Скоро набрах височина. Разкри ми се Боздаг планина в гръцко.

Електро съоръжения по път.

Билото на Славянка (Алиботуш) се виждаше през целия ден, като на длан пред нас.

Билото към връх Ореляк е скалисто и тъй като пътят подсича лавинен склон, сякаш е уместно да се следва билния ръб.

Снежни козирки по върховете наоколо.

Кулата на връх Ореляк от пътя. Разположен е на територията на резерват Ореляк. Върхът изглежда измамно близо, защото се създава илюзорна измама. Кулата построена горе е огромна по размери и това пречи за реалната представа.

В небето плъзна и облачност - поглед към изминатото.

Катя по следата на ратрака. До върхът маркировката е повече от на често и доколкото разбрахме от хижаря, направена от него и група планинари от планинарския форум. Похвално!


И скоро излязохме почти на върха.

Връх Свещник и могъщите склонове на Славянка планина. В далечината в Гърция е планината Кушница, вляво от нея - Сминица.

Облаците изригнаха облечени от невероятно залезно представление. На 80-е милиметра излезе това! Духаше леден вятър и мръзнехме на едно място. Пирин на преден план позира с могъщата си алпийска снага. Върховете ако не сбъркам някои, са: Голена, Куклите, Зъбът, Яловарника, Каменишка кукла, Каменица, Хамбарташ, Демирчал, Ченгелчал, Полежан...

С широката стъклария също се получи добре.

И към кулата на върха. От самият връх не се вижда толкова добре, колкото тук, скалите по-долу от него.

Изпращачите на дни - Катя, Боян, Тони и човекът от персонала на върха, когото срещнахме тук.

На югозапад са последните топли цветове, след което забързахме крачка. Качихме се за шест часа, слязохме за три, по тъмно. Нагоре не бързахме! Спирахме, снимахме, денят беше повече от прекрасен.

За хижа Попови Ливади мога да кажа само хубави думи. Хижарят е повече от гостоприемен, личи си намесата, трудът и това, което е направил в последно време с постройката. Уютни стаи, широка столова и всички други екстри се предлагат там. На вратата са изписани телефони за връзка, в случай, че е заключено. Дори ни предложи да останем да спим в хижата, след като видял, че Катя е със счупена ръка, но аз изповядвам друга теория относно нещата и заковах Лафума-та върху покритата с лед земя. Имаше драма с разпъването... Наоколо се пързаляше, колчетата се огъваха при среща с леда и всичко ми дойде в повече, след ветровития и дълъг ден прекаран в планината.
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар