вторник, 9 февруари 2016 г.

Изгубеният Рай на Алиботуш - село Голешово

   
   Отдалечено от комерс и криворазбраната цивилизация, село Голешово е истински Рай за ценителите на подобен вид туризъм, а именно - посещение на села, църкви, манастири, архитектура. Село Голешово е последното село отбелязано на картата, до което води асфалтов път, който макар и разбит, защото не е подменян от социалистическо време, става за движение от почти всякакви автомобили. В миналото, село Голешово, както и селата по пътя от магистрала А3 до него - Петрово, Яново, Катунци..... , са били с ограничен достъп, поради граничния характер на планината, в подножието, на която се намират - Славянка (Алиботуш). Дори в учебниците по география, тази отделна планина, не е съществувала и описвана, а е била част от планината Пирин, като територия. Ако човек остави автомобила си някъде, около село Петрово или хижа Извора, която е само на няколко километра след него, няма дори да усети разстоянието в двете посоки, което е около двадесетина километра. Ако трябва да бъда още по-точен, от село Петрово до село Голешово в двете посоки са 26км. , виещи леко в гънките на планината. Откриват се красиви гледки към първенците (върховете) по билото. От хижа Извора в двете посоки - 15км. Друг вариант е ако се движите по пътя Добринище - Гоце Делчев, да се отклоните към село Парил, където да оставите автомобила, защото пътят от село Парил до село Голешово е за високо проходими джипове през прохода Парилска седловина, в който пък се намира хижа Славянка.

Църква по път към село Голешово. Съдейки по надписите, от 18-и век.



Човек се отнася от ежедневието слушайки чановете и кучешкия лай наоколо. В близост до църквата има ферма.


И неусетно, завоите на криволичещият път ни поднасят гледката към сгушеното село Голешово. Стара табела с дописани ръчно букви, ръжда и ръмжащи, но не предаващи се автомобили от социалистическо време подсказват, че тук животът не се е променил в модерен стил през последните петдесет години, освен че хората са обеднели, голяма част от тях са го напуснали в търсене на поминък, а оставените къщи са изложени на произвола на съдбата. Рушат се и макар, че спокойствието и хармонията са в нас - гледката натежава.

Посрещнаха ни с Добър ден! Казват, че един клип е равен на хиляда кадри, опитах се да пресъздам с него идиличната картина в село Голешово! Клип - цък. :)

През красиви прозорци са срещали утрото хората в село Голешово. Село Голешово се слави с богато историческо минало. Говори се, че името му произлиза от "голеш", което означава голо място. Статистиката сочи, как в краят на 19-и век, 850 жители разпределени в 260 домакинства са живяли тук. В началото на 19-и век са посочени 1250 жители. Много съжалявам сега, пишейки публикацията, че предварително не проучих по-детайлно какво мога да видя и какво съм пропуснал да снимам в селото.

Старият каменен мост в село Голешово.



Старите хора решили да останат и да се борят с трудностите, докато имотите им се рушат от липса на пари и здрава млада ръка, която да работи по тях.

Клонаците приведени от десетилетия над стария мост и приятния ромон на реката.

По калдъръмените улици на времето са тичали много деца, сега е тихо и пусто.

Тук-там игрите на слънцето багрят старите каменни зидове, но вън е студено, зима е. :)


Посреща ни един рошав приятел, който се движи плътно с нас, до хижа Извора.

Не е рядкост човек да открие контрастна сцена дори в абстракции като тази - старо ковано желязо и верига заключена с китайски катинар. :)



Контрастна е и сцената с музея по някакъв евро проект, с усвоените пари за който, примерно биха могли да се възстановят поне десет къщи, тук.....


Тръгваме си от село Голешово. Пътят е пред нас, пасторалната идилия продължава да се разлива звучно, носена от чанове и кучешкият лай. До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар