Архитектурен резерват Старо Стефаново

 Архитектурен резерват Старо Стефаново

   Интересът към село Старо Стефаново бе породен преди много години, когато в търсене на красиви села, го посетихме при едно от пътуванията по Стара планина. Сега, с подход към едни интересни водопади в близките села, се отбихме отново, за да се разходим по тихите улички на Старо Стефаново.
   През 1935 г. село Стефаново е разделено на две части, като старата му част е обявена за архитектурен резерват с разпореждане №40 на Министерски Съвет от 27 октомври 1982 г. и обнародвано в ДВ бр. 20 от 11 март 1983 г. с 96 паметника на културата. От запазените по-интересни постройки в селото 95 имат качества на архитектурно-строителни паметници на културата (от тях 35 с категория местно значение и 60 в ансамбъл). Един от паметниците е черквата „Рождество Пресвета Богородици“. Тя е построена от известния майстор Уста Генчо Кънев от Трявна. Той е бил извънредно талантлив майстор, построил много църкви и обществени сгради из цяла България. Строежът е завършен през 1882 г., а през 1887 година е завършено изписването на иконостаса, като всички икони са ктиторски. Храмът е изписан от зографа Русалим Дичов от село Тресонче, Дебърско, представител на Дебърската художествена школа. След изписването на черквата Русалим Дичов изписва с декоративен стенопис („а ла франга“) много къщи в село Вратца (дн. Стефаново). Към момента има десетина къщи с частично или изцяло запазена декоративна стенописна украса...
   Старо Стефаново е известно още като селото с алафрангите – красиви стенописи по много от фасадите на къщите.

  "Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Римска вила в местността Чаталка (Делимоневото кале) - Яворово

 Римска вила в местността Чаталка (Делимоневото кале) - Яворово

   Стартираме с грозна гледка на изхвърлени купчини с боклуци, но денят ще е вълнуващ, ветровит и изпълнен с денивелация, крепост, древно римско кале, руини, изкачени върхове и 250 км с автомобила... А след вчерашната Средна гора, Средна гора в сряда и понеделнишки Родопи, съм направо прегрял от денивелации и емоции... Пропунах Ихтиманското приключение до крепост Мория и стават 5 пътешествия за последните седем дни...
    Чаталка е язовир на река Сазлийка, между Сърнена Средна гора и Чирпанските възвишения. Язовирът е изграден между 1963 и 1967 г., когато е пуснат в експлоатация. Част е от Старозагорската напоителна система. Функцията му е да изравнява многогодишно собствения воден приток и водите, които се прехвърлят от язовир „Копринка“ и реките Сумуджан, Банска река и Балъклийска река. По време на строежа му се провеждат археологически проучвания, като са разкрити праисторическо селище, римска вила рустика с некропол (II – IV в.) и средновековно селище с некропол. Непосредствено на югоизток от оградата на селището са проучени две, разположени една върху друга, църкви - едната строена в средата, а другата - в края на IV век.

   По пътя. Срещам трудност с откриването на точката, която съм маркирал, въпреки че правя справка с три уреда - два гпс-а и смартфон. Оказва се, че слизаме няколко пъти между двата ръкава на реката, доближаваме я, и понеже е пълноводно, се чудим дали римската вила не е под вода в определени моменти от годината... Все пак един дрон би свършил чудесна работа, за справка и локализация на някои места, както и просеки, пътеки, черни пътища или евентуални импровизации с подхода! Повечето крепости, калета и руини, с които съм се захванал да търся, снимам, откривам, са на труднодостъпни места, а към някои няма движение от години, освен стари иманярски набези и приключенски настроени като нас хора...

   Слизането до един от ръкавите на реката. Римската вила Чаталка (Делимоневото кале) се намира между тях, кацнало върху прикрит с гъста растителност хребет... Няколко черни пътя над него се пресичат и водят до тясна пътека, извеждаща тук.

   След откриването съм екзалтиран и удивен. Започва се разглеждане... Денят е ветровит и направо не сме за завиждане...

   Градежи за чудо и приказ. Робски труд на слугите и добър хабитат на "обществото".

   Има много запазени стени, колони от градежа, керамика и фризове-чудо с украсителни елементи и архитектурни, гениални решения. Или брутална експлоатация на майсторски и робски труд с познания, каквито ние днес пропускаме?!

   Насреща е изключителният хълм, върху който е кацнала крепост - Яворското кале. Невероятни градежи и руини и там, но тях посещаваме после след доста провиране през труднодостъпен склон с обрасли гори, покрити в екзотичен и древен, зелен мъх... Лятото тук ще е царство на гущери, змии и гъста растителност - коприва, къпини и каквото не си пожелае човек в комбинация с жегата... :)

   Начупена и разхвърлена керамика... Приключваме тук с нотка носталгия. Търсихме и се лутахме дълго, провирахме се в растителност, сред руините, за да разгледаме за кратко това красиво и забравено от всички място... А в други страни за три камъчета на кръст правят сензации... Очакват ни Яворското кале, път с колата до село Кънчево, където без майтап се припотих по непристъпната от може би години крепост над селото, за което ще споделя в следващата публикация... :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Село Свежен - Средна гора

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Село Свежен - Средна гора

    Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Язовир „Копринка“ – Потопената църква

   "Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Местоположение на църквата – Пътувайки по Подбалканския път от София за Бургас, пътят ви минава покрай китното градче Павел Баня, за което има отбивка. Ако сте тръгнали по този път, отбийте се за час встрани към гр. Павел Баня и с. Виден, което е построено до язовир „Копринка“, или по-точно язовирът е построен до селото, в годините на соц-а.
   Именно от с. Виден тръгва черен път за „Потопената църква“, който е подходящ за почти всеки автомобил и извежда до стената на преливника на язовира. В него се намира църквата „Св. Атанасий“.
   История – Историята на църквата започва през 1836 г., когато селяните събират пари за изграждане на нова църква. Всяка къща доброволно внесла по 500 гроша, по-заможните – по 1000. Затова строителството и` продължава около 25 години. Изградили са я арнаути от Добърско. Дължината на сградата е 22 м, ширината – 10 м, с просторен балкон, подпрян на масивни дървени колони. Отделно в двора са издигнати камбанария и свещарница. Черквата е завършена между 1851 и 1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибозуците. Затова от първата иконопис не са запазени останки и сведения. Възстановена е напълно през 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков от Калофер. Иконите били изрисувани от художника Петко Ганев. През над стогодишното съществуване на черквата в нея са служили шест свещеници. След като започва изграждането на язовир „Копринка“ („Георги Димитров“), част от селото попада в чашката му. След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен – превърнат е в обор за добитък на местните хора.
   Интересни места за посещение в района – В източната част на язовир „Копринка“, откъм с. Бузовград е известното мегалитно светилище, с което може да допълните пълноценно разходката си. Язовир „Копринка“ предлага шеметни панорами към масивните южни склонове на Стара планина и е рай за рибарите в района.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127