Село Мухово – крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале

 С. Мухово – крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

    В търсене на древната крепост Мория (Серсем кале / Асеново кале)... Поемаме високо над село Мухово рано сутринта през дълбоките дебри на Ихтиманска Средна гора и горските дъбрави на дял Еледжик... Денят ще е вълнуващ и обещаващ за приключение, а аз знам, че ни очакват малко над 20 пешеходни километра, изпълнени с неяснота в подхода към крепостта Мория (Серсем кале). Черните пътища напоени с кал, вода и сняг са предизвикателство, денят е къс, а и прогнозите за следобяда вещаят превалявания. Впускаме се в поредното приключение с приповдигнато настроение, към едно изключително древно място, за което разбрах ден по-рано...
   Средновековна крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале се намира на около 6 км северозападно по права линия от центъра на село Мухово. Изградена е на скалисто възвишение, защитено от юг, запад, север и североизток от река Мътивир. Достъпна е единствено от югоизток, където чрез тясна седловина се свързва с останалия скалист масив.

   Безброй махали са накацали навсякъде, а животът в тях отдавна е угаснал и хората ги няма... Имало е пасища, животни и вероятно много повече вода от кладенци и бунари...

   Махали и изоставени пред разпадане къщи по китните пасища на Ихтиманска Средна гора.

   Снегът е лепкав и потъваме на много места в лабиринта от пътища... Дори с ясна цел и посока, използваме модерните уреди за навигация, за да сме бързи към целта. Лично аз открих три варианта за подход. Качване през няколко махали и по-кратко слизане. Има и по-дълъг обход... Повратен момент към целта ни е, че трябва да свалим 300 метра денивелация, които по закона за всеобщата гадост, трябва и да се изкачат на връщане... :)

   И скоро наближаваме изморени махала Гръцки рът.

   Древни пътеки се разклоняват и поемаме по грешната. Всъщност, със слизане по река Мътивир има варианти за доближаване на съседния рид и изкачване по склона, но е неясно колко време ще отнеме, а не разполагаме с такова...

   Средновековна крепост Мория/Серсем кале/Асеново кале се намира на точно 5.73 км северозападно по права линия от центъра на село Мухово. Изградена е на скалисто възвишение, защитено от юг, запад, север и североизток от река Мътивир. Достъпна е единствено от югоизток, където чрез тясна седловина се свързва с останалия скалист масив. Тази крепост е известна в българската история с това, че след претърпяното фиаско от Василии II при “Траянови врата”, той отново се опитва да превземе “Средец” в 991 година, но този път решава да не рискува отново през злочестия проход, а решава да заобиколи, като прекара войските си през пролома на река Мътивир. Минавайки от там, Василии II счита, че лесно и бързо ще превземе граничната българска крепост Мория и от там безпрепятствено ще се придвижи към “Средец”. Императора, обаче си е направил сметката без мнението на храбрите български защитници, които успяват да издържат тримесечна обсада в крепостта и в крайна сметка да накарат нашественика да се оттегли към “Филипополис”. Ето какво пише за този поход в Стратегикона на византийския военачални Кекавмен от XI в. “Багренородният император, кир Василий, след като се въоръжил за война и достигнал Мория, приставил стенобойни оръдия и силно я обстрелвал. После той направил окоп (има се предвид, че запълнил крепостният ров, като за целта направил дървена конструкция която засипал с пръст). Когато окопът бил насипан високо, тия, които се намирали в крепостта, намислили хитрост, достойна за спомен. Те придумали с подаръци смели младежи и (ги) изпратили. Тия, които се промъкнали вътре в окопа по външните греди и отишли по- нататък с факли, смола и огнеметачи, подпалили (ги) вътре и си отишли. Пламъкът отвън не се виждал, защото бил дълбоко отвътре насипа и гредите (подпорните греди), но като обхванал през цялата нощ всичко в окопа, на сутринта неочаквано той се издигнал нагоре и окопът бил унищожен. Императорът опечален отстъпил и жителите на крепостта останали непокорени и непобедени”. 

   Изгубили сме над час в търсене на подхода, слязхохме в ждрелото на река Мътивир... Впечатляващо и диво място, прокопано от водите на дълбоката река, но вече с изглед отгоре. Непристъпните и склонове са приютили гигантски скални стени, от които крепостта следва да не бъде превзета. Зидовете и са внушителни, с дебелина и здрави спойки... Как са строили, живяли и са се борили, и какви човеци е имало по нашите земи?!? 

   Трудно се провирам през ската, след като открил преди половин час правилния хребет, настъпвам без жал за дрехи и кожа. Водя ожесточена борба с шипки, тръни и люлякови насаждения - луда работа. Откривам скалния рид, по който с леко прикатерване излизам над Твърдината. Река Мътивир обикаля всяка страна - внушителен каньон пази тайните на това древно място. 

   Река Мътивир с изглед от Твърдината. 

   Средновековна крепост Мория/Серсем кале/Асеново кале. 

   Средновековна крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале. В борба с калта по пътищата, ми паднаха очилата и си останаха под грайферите на обувките, затова съм с тези на Катя... 🙂 Отиват ли ми??? 

   Средновековна крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале и хребета, по който е единствения подход над непристъпната река Мътивир. Насреща, сред иглолистни гори, билото изкачва и слиза по пътища, пътеки и прекосявайки голям дял от планината, продължава на юг към изходната точка - село Мухово... Вече съм гладен, а и три тъмни бири ни чакат при котките и горящата камина вкъщи. Понамръзнахме днес по усойните склонове на Ихтиманска Средна гора. 

   Средновековна крепост Мория / Серсем кале / Асеново кале. Връщам се за Катя, която ме изчаква доста преди подхода, за да го проуча и я убеждавам да дойде насам. Откривам тясна пътечка, траверсираща над реката и извеждаща под северната стена на градежа, стъпил на здрава каменна основа от релефа на рида. Уникално и диво място, на практика непристъпно тогава, което реално бях пропуснал... 

   Обратно през махала Гръцки рът. Подценили да не вземем достатъчно храна, се пречисихме с вода и въздух, който насища белите дробове в тези дивни места, съхранили вековни гори и дивеч... В недалечно минало са живяли и хора... Животът им е бил нелек! Човек има време да остане с тишината, а ако преходът е планиран за повече време, може да се направи бивак със слизане в ждрелото на река Мътивир...

   В кал, сняг и затъвайки, все пак изпращаме този вълнуващ и наситен с емоции ден... 

   В допълнение - един красив залез! 

   Аналогично на разходката ни до крепост Любнишко кале, тази крепост е безапелационен фаворит, засега в дългия ни спикък с места за посещение... И един кадър от приказните дебри на Любнишко кале...