Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

 Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

   Късноантична и средновековна крепост има в местност “Проходна” на десният бряга на река Искър, на 1.7 km северно по права линия от центъра на село Карлуково. Разположена е на високо скалисто плато с отвесни до 40 m западни склонове, надвесени непосредствено над реката. Южните склонове също са отвесни, но от тази страна има един участък в който, отвесният склон е с височина от само 1-2 m, което е наложило издигането на крепостна стена за допълнителна защита.
   Северните склонове на платото са много стръмни, което прави единствени лесен достъп до обекта от изток, където платото се съединява с останалия терен посредством равна седловина. Отбиваме се първо до Проходна пещера. Ден през седмицата е и пещерата е само наша... :) Трябва да се побърза днес, защото сме заделили време за нещо, което открих наскоро, като информация - Тектонски гребен Калето над Реселец, а сме тръгнали късно и времето е кът...

   Крепостните стени са градени от местен, ломен камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан примесен със речен чакъл. Пространството между лицата е изпълнено с блокаж от по- дребен камък обилно споен с хоросан. Дебелината на куртините достига до 2 m, като те са най-дебели от достъпната източна страна. На няколко участъка от изток и север, стените са запазени на височина до 2 m. В останалите участъци те се проследяват във вид на насипи.

   Укреплението е обградено със стени от изток и север, а в един участък и от юг. Южната стена е най-тънка, с дебелина не по- голяма от 0.8-1 m, тъй като терена пред нея е почти недостъпен. Останките от тази стена днес се проследяват като разсип под скалният венец.

   В северозападният край на обекта, северната крепостна стена сменя рязко посоката извивайки на север и със следващите 33-34 m, от своята дължина, затваря крайният северозападен участък на твърдината. Тази стена обаче не приключва там, а продължава още 140 m в северна посока и се спуска почти в подножието на хълма, Където завършва с мощен бастион.

   Западно от тази стена теренът е много стръмен, непригоден за застояване и завършва с отвесни скали. Предназначението на тази стена е било да защитава подхода от север към крепостта където от реката непосредствено до стената се изкачва стар път. Този път води до северната стена точно в участъка, където тя сменя посоката си. Там е бил един от двата главни входа в твърдината. Той е непосредствено защитаван, западно от спомената напречна стена и от изток вероятно от крепостна кула.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК