Тектонски гребен Калето край Реселец - крепост Калето

 Тектонски гребен Калето край Реселец

   На около километър от село Реселец, община Червен бряг се намира причудливият природен феномен - тектонския грабен "Калето". Уникалният природен феномен представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40 м. Отвсякъде го обграждат отвесни скали. До него води екопътека, чието първо разклонение води към върха на скалното възвишение "Калето". По пътя може да се видят останките от късно античната крепостна стена и находища на див чемшир, билки и горски цветя. Съвсем скоро се стига до пещери, причудливи скали, тук е и скалното образование "Гъдулката". Преминава се покрай "Отсечената скала" – голям, леко наклонен монолитен блок, за който местните хора разказват легенди.
   Най-популярната е за девойка, непожелала да приеме турската вяра и се хвърлила от върха на скалата. От мъка скалата се разцепила. Най-характерната пещера по маршрута е "Темната дупка" - пещерата има форма на тристенна пирамида с височина около 70 м. Единият ръб представлява тесен вход за пещерата, която е тъмна и студена през летните горещини, вследствие на силното въздушно течение, което става в нея. Подът е неравен и има форма на равнобедрен триъгълник с бедра по 15 м и основа около 25 м. Пътеката преминава през друга забележителност "Кошарата" (в миналото това място е било кошара, оградена от едната страна от скалите) - тук може да поседне за отмора, но не за дълго, тъй като е много студено. По поречието на река Ръчене са изградени места за отдих, беседки, мостчета. Самата река е много живописна с естествени прагове, водопади и красив син цвят. В бонус посещаваме и крепост Калето, кацнала върху непристъпните скали...

   По екопътеката...

   Внушително място...

   Антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 1.5 км югозападно по права линия от центъра на село Реселец, в едноименната местност, на едно от среднодунавските планински възвишения, естествено защитено на югоизток и североизток от отвесна скала, висока около 100 м. Крепостта е заемала площ около 2 дка. Входът е на югозапад, където и днес е прекъсната крепостната стена. Самата тя е запазена почти изцяло. Защитава крепостта от югозапад и северозапад. Дебелината на стената е 1.5 м, направена от дялан камък с пълнеж от ломен камък споен с хоросан. На по-голямата част от нея е изваден дялания камък. Днес от крепостния зид е запазена част дълга около 30 m, с максимална височина от 5.5-6 м. Зад крепостната стена иманяри са разкрили стени от големи сгради. Западно и южно от крепостта, при ловната хижа и на платото, има антично селище на площ около 100 дка, което показва античен град, пазен от крепост, за защита от варварските племена, нахлуващи от север. Иван Велков смята, че твърдината е разрушена от славяните. На 0.5 км югозападно в местността „Добри дол”, изворните води са били каптирани още през античността и водопровод от глинени тръби е отвеждал водите до античното селище и укреплението. След изграждане на ловната хижа, каптажът е обновен и нов водопровод, който следва трасето на античния, отвежда същите води за водоснабдяването на хижата. По-голямата част от античния водопровод е запазена и сега.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК