Село Храбрино – крепост Калето
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Аналогично на крепостта Градец над село Извор и Градечка река, но от другата страна - крепост Калето над село Храбрино е едно изключително панорамно и с труден достъп място. 19-а посетена крепост, кале и т.н. от началото на годината... А колко още са планирани... Място, което вчера ме остави без дъх, без сухи следи по цялото тяло и изподран, но все пак успях да се изкача по един от дивите ридове до крепост Калето, пресичайки по обрасли и отдавна забравени пътеки... Снегът беше достатъчно и мек, за да се свличам и потъвам между камъни и люлякови насаждения, а по тези места наистина трябва да се внимава... Опитах с хитрина да превзема Твърдината от главния път за селата Ситово и Лилково - да ама не точно... Не се получи и се върнах, за да атакувам от "правилното място", а то се оказа, че също не е от най-правилните, но с идиотски хъс все пак успях, при това невредим...
Средновековна крепост Калето се намира на 2.45 km югозападно по права линия от центъра на село Храбрино. Крепостта е построена на непристъпна от запад и отчасти от юг скала. Достъпна е единствено от североизток. Служила е за охрана на древен път, минаващ по дефилето на Тъмръшка река. Укреплението има приблизително триъгълна форма, с максимални размери 110х70 m и площ от 4.25 дка. Крепостната стена е с дебелина от 1.8 m и е защитавала обекта от север, североизток, изток и юг, като в днешно време е запазена почти по цялото си протежение. Тя е изградена от ломени, плочести камъни със спойка от бял ронлив хоросан и кал, като на места има запазена височина до 2 m. Южната страна на твърдината е обиколена от отвесни скали високи от 2 до 10 m. По ниските места на този скален венец са допълнително защитени от южната крепостна стена. В едино от тези места е оформена малка потерна, в близост до западния отвесен склон. Източната стена е къса едва 10 m, като днес на нея много ясно си личи къде се свързва със североизточната и южната стени. Терена под нея е почти непристъпен и издигането на кули за допълнителна защита е било ненужно. Главния вход на укрепостта е бил в северозападния ъгъл на северната стена, която е с дължина 20 m. По всяка вероятност, от изток входа е бил охраняван с кула, чийто останки се наблюдават във вид на голям насип от камъни. Вътрешността на укреплението е била изцяло застроена. В западната част на обекта в близост до отвесните скали личат останките на малка църква, на която в по- ново време е направен опит за доизграждане. По терена на крепостта продължаващите иманярски набези са изкарали голямо количество битова керамика...
Няма коментари:
Публикуване на коментар