Римска пътна станция Бона Мансио - Ветрен

 Римска пътна станция Бона Мансио - Ветрен

   Късноантична крепост и римска, пътна станция Бона Мансио/Bona Mansio или още Лиса/Lissas се намира в местност „Градището“, на 4.78 km югоизточно по права линия от центъра на град Ветрен и на 125 m вляво от пътя Ветрен-Бошуля. Изградена е на връх, позволяващ широк обзор на изток, юг и запад. От запад е ограничен от река Асар дере, а от изток-от дере, по което по ония времена е текъл поток или река.
   Римска, пътна станция Бона Мансио е обслужвала античния, главения диагонален път „Виа Диагоналис“, който е минавал близо до комплекса. Комплекса се състои от два обекта: късноантична крепост, в която е била разквартирувана военна част и самата пътна станция. Съоръженията са кръстени на тракийското селище „Лиса“, до което е изграден пътния комплекс. По- късно крепостта и станцията са прекръстени на Бона Мансио.
   В днешно време археолозите са разкрили части само от кастела. Той е с квадратна форма с приблизителни размери 72х64 m и площ от около 4.6 дка. Крепостните стени са широки около 2-2.6 m, изградени са от цепен камък и римски квадри за лица споени с бял и червен хоросан. Главният вход на крепостта е от източната страна. Той е широк 4.3 m. Стените на входа са градени от ломени и обработени камъни с неравномерно поставени тухли между тях, споени с бял хоросан, примесен с дребни парчета строителна керамика. Дебелината на крепостната стена в този участък е 2.6 m. Лицата на стената са изпълнени в редуващи се пояси римски тухли и оформени камъни, а вътрешността е от по- дребни камъни обилно залети с бял хоросан.
   Входът на Бона Мансио е фланкиран от две кули с приблизително правоъгълна форма, издаващи се навън от крепостната стена. Между тях и стените на входа е оставен отстъп от 0.6 m. Те са с размери дължина от 3.35 m и ширина от 3.8 m. Съдейки по размери те им и по това, че са плътни, може да се предположи, че това е една обща, надвратна кула. Разкритите части са градени изцяло от ломени камъни и обработени блокове със спойка от бял хоросан. Обработените каменни блокове от целия комплекс са преизползвани и произхождат от по- ранен градеж.
   През втори строителен период бастионите на Бона Мансио са бил подсилени допълнително от изток и юг. Добавената зидария има широчина 2 m и е градена в техника “opus mixtum”, като археолозите в запазената височина са установили само един тухлен пояс с четири реда тухли. От южната страна на входа е разкрита и част от крепостната стена с дължина над 5 m. Тя е градена в техника “opus incertum”. Непосредствено до входа лицето на стената е изградено от големи, обработени блокове. Но на юг то се състои от ломени камъни с всякакви размери и тухли, което вероятно е преправка в градежа. Върху лицето на стената се забелязва бяла хоросанова мазилка. Открито е и леглото на дървената греда, с която е залоствана портата.
   В югоизточния ъгъл на Бона Мансио археолозите са започнали проучване на вътрешната част на ъгловата кула. Тя е оформена от ъгъла, образуван от южната и източната стени при пресичането си. Кулата е изградена от камъни и тухли, в зидария от opus mixtum. В самия ѝ югоизточен ъгъл се оформя коридор, в който може би се е развивало стълбище, свързващо отделните нива на кулата. Външното лице на кулата още не е проучено.
   Около крепостта Бона Мансио и пътната станция постепенно се е образувало голямо, неукрепено селище. Поради тази причина навсякъде около укреплението се забелязват останки от стари градежи, което пречи на точното локализиране на самата пътна станция. За разкриването ѝ ще са необходими системни археологически разкопки или проучване със скенер. Интересното е, че крепостта и пътната станция Бона Мансио, със селището край нея е просъществувало до османското нашествие, като дори след това те са обособени в отделно административно селище с име Асарджик и така е нанесено на старите карти.
   Според археолозите през средновековието кастела вече е бил разрушен и се е използвал само като селище.
   Намерената битова керамика в Бона Мансио е антична от III–IV в., късноантична от IV-VI в. и средновековна от XI-XII в. Намерените монети са от от периода III-VII в. и от XII в.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК