сряда, 22 март 2023 г.

Скален манастир "Канарата" - село Чайка

 Скален манастир "Канарата" - село Чайка

   На източният отвесен склон на крепост Канарата се намира изсечен скален манастир, с който завършихме двудневната разходка в района... Малко преди табелката за село Чайка, се отбива добър почвен път, вляво. Преминавайки край селскостопански постройки, той извива и след два километра достига до отвесната и панорамна скала. Надолу и без пътека, слизането далеч не е от най-приятните занимания, но поне провирането е за кратко... Твърдината и скалната обител към него, наподобяват по своето изграждане, това в село Китен - укреплението е върху канарата, а скалният манастир върху отвесната скала. Обектът не е проучван основно от археолози, затова и иманярският интерес е голям, съдейки по разхвърляните шишета, стъкла и какво ли още не... От височина Канарата се вижда село Бозвелийско, както и праисторическата могила на територията на завода за сол.


   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
  "Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

вторник, 21 март 2023 г.

Село Венчан - крепост Венчан

 Село Венчан - крепост Венчанско кале


   Изключителен и обзорен хълм е кацналият и ширнал се над околните равнини баир, по който са разположени скални ниши, шарапани, скални църкви и крепост... Разходката ни повежда над село Венчан, откъдето да разгледаме и поснимаме. Динамичното приключение е за едва два дни и този обект е сред последните, посетени за деня. На хълма е била разположена тракийска, антична и средновековна крепост. При експедицията на Института по тракология, проведена през 1975–1976 г. (Румяна Георгиева, Тошо Спиридонов, Владимир Грънчаров) са открити и скални тракийски гробници, жертвеници, слънчев кръг, отпечатъци от стъпала, както и множество издълбавания по скалите, които разгледах сега. Средновековната крепост е превзета и разрушена от Али паша през 1388 г. Кървавите събития от края на XIV век са добре описани от самите османски историци от този период. 
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
* Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК


Скален манастир Кара пещера - село Манастир

Скален манастир Кара пещера - село Манастир

   Скален манастир Кара пещера (Черната пещера) се намира на няколко км от провадийското село Манастир. С подход от Провадия, достигнахме село Манастир. До скалната обител водят екомаршрути от селото и се стига лесно пеш или с кола, но пътят е разкалян на места и не си заслужава човек да прави опити, освен ако не му е жал за автомобила... Дадената информация за 3,5 км на посока не е особено вярна, не че е от значение, но на посока се изминават по около 2 км и си заслужава човек да се разходи... Докато проучвах информация, разбрах че централното помещение на пещерата е доста голямо - над 40 метра и дълбоко към 10 метра, което прави сводът му внушителен. Килиите, които се намират под нивото на пещерата, са особено интересни, вкопани в основната пещера и подходящи за уединение. Те са три на брой и до тях са изградени каменни стъпала, вкопавани в камъка. Килиите в недалечно минало са били затворени с метални решетки, които към ден днешен са счупени и почти унищожени от иманяри, може би... В този ветровит ден видяхме доста красиви места: скалните манастири край село Рояк, надникнах в повечето скални килии на скален манастир „Тъпаните“ над Блъсково, а за финал на деня, се докоснахме и до интересния скален манастир "Монасите" (Кишешлика) / Аврен. Наближаваше краят на деня и прогнозите за времето се сбъдваха. Беше започнало да вали ситно, колкото да ни напомни, че ще е трудно намирането на подходящ бивак, затова забързах ход... Бързо стигнах скален манастир Кара пещера и направих няколко кадъра, за да покажа в колажа по-горе. Заслужаващо внимание място, тънещо в забвение...
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила

    Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила

   Изключителен е районът на Провадийско-Роякското плато. В два динамични и изпъстрени дни, посетихме немалка част, от това което бяхме планирали, дори в движение допълнихме с други обекти. Разходихме се до скалните манастири край село Рояк, скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково, скален манастир Кара пещера, скален манастир "Монасите" (Кишешлика) - Аврен, Венчанското кале, скален манастир Канарата край село Чайка. Докато проучвахме района обаче, непрекъснато излизаха нови и нови неща, и тази публикация е точно за едно от тях - може би най-интересно за нас, диво и заслужаващо внимание и усилия място, кацнало на висока и на вид непристъпна скала... Предвид умората предния ден и порядъчното отъмняване в дъжда, не таях особени надежди, но... Прибрахме бивака и поехме по пътя... Проникнахме и в двете скални църкви (скални манастира) над село Могила, като с почуда стигнахме до подхода с ниския автомобил, при това по съвсем приличен път. Пътят се оказа много добър асфалт, продължаващ от село Могила край нивите и свързващ селата на изток... След достигане до едно стопанство, пряката видимост към скалите е налице и поемаме натам... Тънка пътечка пресича стръмен сипей и по изсечени в скалата стъпала, се влиза в едната скална обител, а в последствие, с подход в противоположна посока - в другата... Подходът не е особено труден, стига човек да има желание, но вечерта поваля напоително и скалите бяха особено опасни, та с доста внимание си събувах пързалящите се вибрамови обувки и влизах без проблем с чорапи по древни, изсечени в скалите стъпала... Изненада е мястото и определено се яви бонус в пътуването! А гледките към долината са впечатляващи и зареждащи! Недалеч е скален манастир Голямото було, кацнал високо по непристъпните скали над Невша... Други обекти от този тип, са скален манастир Градище и скален манастир Саръ кая...
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК


Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково

 Скален манастир „Тъпаните“ 



   Още от поредицата скални манастири, които посетихме за едва два дни и видяхме с какво богатство разполага България. Местността "Тъпаните", в която е разположен скалния манастир, се намира над лозята, прилежащи към село Блъсково. Стръмна пътека и изсечени в склона стъпала, отвеждат бързо до скалните килии / ниши. Има и малка табелка, разположена до асфалтовия път между Блъсково и Китен и няма как да не се ориентира човек... Поемаме по черен път, който бързо става стръмна пътека. От местността се вижда целият "Сърт". Местността се нарича така заради специфичният звук на тъпан, който издава скалата при удар с пръчка по нея... Всички усилия биват възнаградени - трудният достъп до скалните килии е улеснен с поредица от дървени стълби, сковани на място, без които проникването без алпийска екипировка би било невъзможно... В колажа горе съм се опитал да покажа повечето от килиите и част от стълбите на скален манастир Тъпаните. От изсечени стъпала в скалата, се излиза горе на платото, като то може да се пресече и с подход от тук, за да се достигнат Рояшките скали, които посетихме преди това, но с по-кратък подход от село Рояк. Идеята да съкратим е, за да видим повече неща в този ден, иначе трябваше да го заделим само за тук (десетина километра ходене по платото в двете посоки, като част от маршрута преминава през обрасли участъци и щяхме ненужно да губим деня)...
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) - Аврен

 Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) - Аврен


   До село Аврен се намира интересен скален комплекс, като пътят, преминаващ през полето, с нищо не загатва за местоположението му... Както е при скален манастир Тъпаните (там са дървени стълби), и тук достъпът до светата обител е улеснен - изградени са масивни стъпала, по които се влиза.
   Манастирът се състои от три верижно свързани помещения с почти правоъгълна форма, ориентирани в посока север-юг. Те са с размери 2м на 3м и с височина 1,8 м. Входът на килиите е с югозападно изложение. В западната стена на втората е изсечен прозорец, а в третата — две скамейки.
   Според предание, манастирът се е наричал "Св. Благовещение". В него са намерени византийски монети от династията на Комнините (ХI-ХIIв).
   В подножието на манастира е изградено място за отдих и почивка с навес, дървени пейки и масички, а край тях има барбекю. Пътят е черен-поносим, ако решите да подходите по него, но разходката от главния път така или иначе не е продължителна и се заслужава, ако няма да бивакувате като нас, да се измине пеша... :) При подхода започваше да вали, така беше и по прогноза, и не ни се рискуваше. Денят беше дълъг, с път до Рояшките манастири, скален манастир Тъпаните, скален манастир Кара пещера. За финал на деня оставихме посещението тук и се запътихме към село Разделна и крепостта Петрич кале, където финиширахме с хубав бивак и топли ястия...
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Скални манастири - село Рояк

   Скални манастири - село Рояк

   Скалните манастири до село Рояк са разположени в източните покрайнини на Стара планина, близо до селото, на юг от град Девня. Разходката до Рояшките скални манастири е интересна, защото както се върви в полето, изведнъж изникват скалите и тънки просеки слизат край скалния масив. Това се яви и първи за деня обект. Местността се нарича Дженевиз канара и подножието на масива е заградено, като обор, явно там зимуват крави или овце... Скалите предлагат монашески килии, издълбани на различни нива, както и ниши, които са изпълнявали ролята на гробници. Счита се, че преди да бъде пригоден за манастирска обител през Средновековието, мястото е било тракийско светилище с датировка от 3-4 век. Пътят до манастира не е маркиран. До него може да се стигне пеша от селото за около 50 минути, с подход от две места.
   Сакрални и мистични са Рояшките скали. Успях да проникна в два от комплексите там, като "Извънземното" (средата на колажа) беше особено, очарователно и палаво, но определено не бих повторил с него пак... В два динамични и почти безумни дни, успяхме да обходим седем комплекса край град Провадия, основно без пътеки до някои от тях и с доста щети от трънки и бодилки, но хронологично - това е първият обект от тях... 🙂 С подход и от другите населени места, които са разхвърляни на големи разстояния, километражът с автомобилът започваше да се доближава до четирицифреното число...
   Районът предлага много! Над село Разделна е разположен хълмът с крепостта Петрич кале. Село Петров дол отвежда любопитните погледи до "Седемте одаи" и скален манастир "Свети Георги"...
   Още от тази разходка в линковете по-долу...
Скалните манастири край село Рояк
Скален манастир „Тъпаните“ - Блъсково
Скален манастир "Монасите" (Кишешлика) край село Аврен
Скален манастир "Кара пещера" - село Манастир
Скални манастири "Гюре Бахча" - село Могила
Венчанско кале - село Венчан
* Скален манастир "Канарата" - село Чайка
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

четвъртък, 16 март 2023 г.

Долмените в Сакар планина

 Долмените в Сакар планина

      Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За долмените в Странджа съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Сакар планина, които посетих в началото на миналата пролет...
   Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“. 
   Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

   Малко над 100 000 пешеходни крачки в дебрите и горски дъбрави на Сакар планина, с малко под 100 пешеходни километра, сън колкото-толкова, много бири и колабиране на моменти по жежките пътеки, по които водата се лееше през дерета и рекички и създаваше трудни моменти... Магията на пролетна Сакар планина даваше, но предизвикваше... Три "почивни дни".
   Бяхме пътували над 200 км с автомобила след безсънна нощ в подготовката за Сакар. И малко преди обяд ги захванах... Изминах 45 пешеходни километра в този първи ден, а Царският долмен, беше черешката на тортата, слизайки без пътека през дерета от крепостта над него. Краката ми бяха мокри и вече разранени, с кръв по чорапите в този ден, в който просто се надцених. Не бях хапнал нищо от предната вечер и целият ден бягане си казваше думата, защото залитах и треперех неудържимо от студения вятър. В последствие получих и схващания, които обаче не попречиха за следващите дни, но след всичко видяно наистина не ми и пукаше особено, а вече се и стъмняваше, трябваше да търсим място за първия бивак...
   Едно вълнуващо приключение, с много болки, бягане по пътища и пътеки, безброй посетени обекти, срещи с диви прасета, сърни и пепелянки...
   Посетихме голяма концентрация от долмени, скални ниши и шарапани, скални светилища, крепости, пресичайки дерета и била, засмуквайки и смъквайки денивелация в немалък километраж, докато обезводнявайки се, раните по краката се множаха и почти се изливаха в сълзи, а планински била разкриваха и разкриваха безкрая... Изумителна планина е Сакар... Пожелах си я и я получих, макар и за да разбера колко необятна и древна е тя! И тук, както в Странджа планина, има много още какво да се види (относно долмени), но тези долмени са сред по-запазените, по-заслужаващи отделеното време, погледнато от туристическа гледна точка...
   Пролетната зеленина повежда, омагьосва и човек не може да спре да тича и търси... А тук наистина има какво да се види!!! Качвам малко снимки долу в линкове (всеки линк е към отделен долмен)!

























"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

сряда, 15 март 2023 г.

Долмени в Странджа планина

 Долмените в Странджа планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За Сакарските долмени съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Странджа планина, които посетих в началото на тази пролет...
   Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“. 
   Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
   Странджа е мистична, страховита и пълна с всичко, каквото човек пoиска, само да му стиска да се втурне и да се натовари физически, а и да се подготви поне малко предварително какво да очаква... Точки, координати, подходи... Очакваха ме 48 динамични часа (в път, сън, шофиране, велосипедиране), 600 км с автомобила и 100 км с велосипеда. Бях нащрек и се впуснах в приключението.
   Поемайки по пътеки, черни и кални пътища, затлачени с глина, нападали дървета и неясни подходи, знаех че трябва да съм нащрек, така както никога не съм бил досега, предвид случващото се по границите там... Навсякъде се вихрят прокажени и грозни сечища и горите са унищожени... Туристическа маркировка има на много малко места или се заличава умишлено, за да няма много движение и туризъм в тези планини...
   Опасно е да се щъка там в момента и сякаш го разбирах, но ме дърпаше. От години гледам и проучвам долмените там (и се чудом чудя, как досега не съм се отбивал или просто сме забивали по други пътеки на Странджа) и знаех, че късметът трябва да ме награди, за да успея. Безкраите тънеха в самота; баир след баир, след баир, а следите от човешко присъствие, бяха навсякъде, въпреки че не срещаш никого през цялото време... Не се вижда краят... Планини след планини... И в това ли му е чарът... Патрули, военни, гранични власти...
   Навъртайки 100 километра с CUBE боецът, наистина се надявах да не се счупи, или да скапя някоя гума по тежкия терен, където да се налага да спирам принудително... Задната гума спихна/спадна десетина часа по-късно, докато отстранявах калта, смазване, чистене... Кал и състезаващи се кърлежи, спре ли човек за миг, налазват го... Напаст, при това в началото на март... А зад всеки завой - дрехи, спални чували, наилони, захвърлени скъсани раници и купища пластмасови опаковки... 
   Екстремната нощ на минус 4 градуса ме изтощи (последните десетина дни карах "страшния вирус" на крак, без да приемам хапчета дори) и вледеняващият старт на втория ден, в който планината наистина ме зареди и изтощи до краен предел, и като в транс въртях педалите на велосипеда, за да успея да се върна по светло... Възлов момент бе яхването на байка и спускайки бясно кратката отсечка в село долно Ябълково, където буквално ме втрисаше и измръзвах... После се стопли, въпреки че духаше цял ден, а следобяд термометърът в колата показа плюс 18 градуса...
   Всяка снимка в публикацията е колаж, сбор от снимки към всеки посетен обект. Преизпълних плана, предвид късото време за действие... Видях някои от по-интересните и сравнително запазени долмени в Странджа планина (които не са напълно рухнали или унищожени), като остават и някои други обекти, до които ще се добирам друг път (долмените до село Голям Дервент, долмен Ашламата, долмен Лъките край село Евренозово, долмен в м. Бакъра, долмен Стефчова кашла). Те се намират в други области на Странджа и за два дни наистина не е възможно да се претупа всичко, не че и трябва, но не, че и не може... :) :) :) Има и още обекти, но те са образно казано безинтересни, тъй-като са останали само руини от тях и е трудно да се определят, затова залагам да видя по-запазените, все пак времето и ресурсите са силно ограничени...
   Разделяйки мислено картата за това приключение на няколко части, се разходих по три образно казано хоризонтални линии, като обиколих районите на селата: Голямо Буково, Кирово, Граничар, Белеврен, Факия, Долно Ябълково, Горно Ябълково... Стратегията, за да съм бърз и да видя повече, се овенча с успех, като подхождах между линиите, пресичайки цели планински дялове, само с колелото, за да не троша окачването на автомобила и да губя време с проверки и обяснения... Та, така! Качвам малко снимки от двата дни...

   1. Долмен Змейова къща.

   2. Долмен Сарачева тумба.

   3. Долмен Бички бунар.

   4, 5. Граничарски долмени (Капаците). Има и още, но са зад нови огради и ще е трудно да се подходят...

 6. Село Долно Ябълково, долмен Змейова дупка 2.

   7. Мегалит Марков камък.

   8. Долмен Лозенски дол.

   9. Долмен Лозята.

   10. Долмен Белеврен.

   11. Долмен Аязмото.

   12. Долмен Корубата.

   13. Долмен Каракуш / Влахов дол.

   14. Долмен Ябълково. 

   15. Долмен Чельов капак.


   Изненадващо е с какви места раполага тази мистична планина! В едно особено динамично пътуване, финиширахме с кратка забежка над странджанското село Воден, отбивайки се до манастир под земята, за който съм писал друг път...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

понеделник, 6 март 2023 г.

Реселец - Тектонски гребен Калето и Реселешки водопад Скока

 Реселец - Тектонски гребен Калето и Реселешки водопад Скока

   В близост до село Реселец, се намират причудливият природен феномен - тектонски грабен "Калето" и водопад Реселешкия скок. Уникалният природен феномен представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40м. Отвсякъде го обграждат отвесните скали. До него води екопътека, която може да се захване от началото, с изкачване на крепостта, или обратно, със старт от края и. По пътя може да се видят останките от късно античната крепостна стена и находища на див чемшир, билки и горски цветя. Съвсем скоро се стига до пещери, причудливи скали, тук е и скалното образование "Гъдулката". Преминава се покрай "Отсечената скала" – голям, леко наклонен монолитен блок, за който местните хора разказват легенди. В събралите се три почивни дни се отбихме в района, като запълнихме дните и с Провъртеника над Карлуково, както и село Кунино, с впечатляващия каньон Големия дол.






"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Кунино - Каньонът "Голям дол"

 Кунино - Каньонът "Голям дол"

   Каньонът Голям дол се намира непосредствено над село Кунино. Може да подходите от Реселец с кола или просто да следвате пътя от Карлуково, който е особено живописен. След навлизане в селото, пейзажът рязко се променя до равнинен, достигайки до центъра на селото и е отворен към долината на река Искър. Дълбочината на каньона е доста над 50 метра на места, а скалите почти навсякъде са отвесни. Скалните отвеси над каньона Голям дол постепенно прерастват в поля и човек не може дори да си представи как се е образувал... Ако сте тръгнали натам, въоръжете се с приклюнски дух и поемете от центъра на село Кунино, където минава рекичка, която е с постоянен оток, като се поема срещу течението и. По пътеката ще срещнете различни скални образувания, пещери, водопад и затлачено езеро, а над него става и излизането, за връщане в изходна позиция, ако решите да направите кръгов маршрут.

   










"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк



Провъртеника - село Карлуково

Провъртеника - село Карлуково


   Скалното образувание "Провъртеника" се намира западно от град Луковит и северно от село Карлуково. Скалата има формата на величествената каменна кула, която се издига над дузина други по-малки образувания и като страж бди над река Искър. Голямата кула има отвор на върха си, като по време на лятното и зимното слънцестоене през него преминават слънчевите лъчи. Смята се, че в древността мястото е служело за древна обсерватория. Днес "Провъртеника" е обявен за природна забележителност и се запътихме натам. Отдавна сме хвърлили око на тази скала, а и като цяло - районът е неизчерпаем източник за намиране на хубави места...
   В почивка сме по пътя към скалата. Тя се забелязва насреща и доминира над околния пейзаж!



   Прогнозираните дъждове за деня не ни помагат. Навсякъде е мокро и усойно, а пътят ни е изморил и трудно палим огън, но все пак се получава. Това дава добро зареждане и палатката скоро е разпъната.


   Скално образувание Провъртеника. И утрото.

   Добро място е и панорамно... До скалата се стига по пътя за болницата, като след болницата се тръгва по чакълестия път за скалния манастир Св. Георги Чудотворец. Този път отвежда до основата на скалата, но най-добре феноменът се наблюдава от хижа Провъртеника или от околните висоти.





   Една панорама с телефона и няколко кадъра към скалата с моя милост за мащаб... :)





"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк