понеделник, 31 октомври 2016 г.

Пътеводител Изгубената вяра

     След близо половин година и много препятствия по дългия път, излезе изданието 

"Изгубената вяра".

    В обем от 300 страници, книгата включва:
- 50 руинирани обекта на манастири, църкви, базилики в България. Места пропити с кръв, борба и надежда.
- 150 въздействащи кадри
- Исторически и архитектурни данни
- Как да стигнем, подробно описание и ГПС координати.
- Интересни места за посещение в районите, около светите места.
- Единствено издание, без аналог на пазара

Изпращам по Еконт в цялата страна. За повече информация и поръчки, телефон 0877477127.

   
Благодаря ви!

неделя, 30 октомври 2016 г.

Асенова крепост - Шапран дупка - Белица - Загражден - Ардино - Орлови скали - Завоят на язовир Кърджали

   Еднодневната есенна разходка ни повежда за кой ли път по завоите на красивата Родопа планина. Очакванията далеч не оправдават златната есен, която търсим, но денят е тих, слънчев и часовете отлитат като миг.

  Асенова крепост е застинала величествено над отвесните скали. Слънцето е още ниско, въпреки късния час.

   По завоите от главния път, неусетно се озоваваме в село Белица. Поемаме в есенните гори на резерват Кормисош. Сърни ни пресичат пътя, реката ромоли и ни приветства. Съвсем скоро стигаме скалното образувание Шапран дупка. Не пропускам възможността да си намокря обувките и пресичам реката, за да снимам.

   Есенна бреза по път. Листа се сипят като жълтици от короната на дървото.

   Скоро, подминали село Загражден, сме излезли от резерват Кормисош. Вълшебните цветове на есента отново и отново подканват да спираме.


   В късия есенен ден, часовете се нижат неусетно и скоро в късния следобед сме в Ардино, към подстъпа на скалното светилище Орлови скали.


   Завоят над село Рибарци и язовир Кърджали са перфектния завършек на един прекрасен есенен ден. Ден изпълнен с цвят, меланхолия и прелитащите над води и скали птици.





До скоро! :)

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Самодивското пръскало, Мечешкия водопад, водопад Буков дол


   Девинската екопътека и водопад Самодивско пръскало, са рай за сетивата в пик на есенните дни. По екопътеката над град Девин природата предлага водопади в няколко дерета и атрактивни мостчета, пресичащи успоредно каньона на Девинска река, а в компанията на приятни смесени гори разходката протича неусетно.

   След здравото засушаване тази година, Самодивското пръскало се представи доста срамежливо.

   Екопътеката, също. От стотиците листа плъзгащи се по водите на дълбоката река в отминали години, през цветни феерии по мостчетата, сега само едно дърво ми привлече вниманието.

   В местност Лъката необезпокоявани коне пасат на воля, денят се пробужда.

   Ако сте решили да посетите град Девин и да проиграете тази екопътека, отбийте се до Калето, или до Мечешкия водопад. Следващите два водопада в тази публикация бяха повод да се разходим отново в този район на Родопите, за да ги открием и снимаме. Още интересни есенни кадри може да видите ТуК и ТуК. :)

   Мечешкия водопад.

 
   Появи се и горската фея.

   Еднодневната разходка в есенните Родопи протече динамично, с хиляди завои до Девин, Доспат, Ковачевица и покрай язовирите Беглик, Широка поляна, Батак на връщане и не препоръчвам! :)

   Заехме се с новооткрития за нас водопад Буков дол, който въпреки не многото вода, се разливаше изключително ефимерно. Къдриците му галеха интересния релеф на 40 метровата скала. Местността е на 300 м от живописния път над река Канина, но мястото - изключително диво. Пътеката тръгва от малка беседка до пътя и се губи по склоновете на дерето в мокри камъни и туфи здравец. По нея оставените следи от счупени пейки догатват за близкото минало, когато тук е имало посетители.

   Водопад Буков дол и късче златна есен.



До скоро. :)

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Трудовецки манастир "Свети Георги" и късче Подбалканска есен в дъждовния ден


   Подбалканската линия през есента е в обятието на мъгли и дъждове. Цветовете се разливат меланхолично по Розовата долина. Долина осеяна с гроздови, розови, лавандулови масиви. Градчета, села, тихо се събуждат. Чуват се моторни резачки, хората се подготвят за зимата.

   Есенното дърво в дъждовния ден докосва мрачно-динамичното небе. Чист пропуск е, въпреки забързаното ежедневие, човек да не отбие встрани и да вдиша от тези цветове. Въздухът е кристално чист в дъждовното утро.

   Джафардере и южните подстъпи на Балкана са затаили дъх и примамват авантюристи търсещи адреналин да се разходят по есенните скали и водопадите там...
 
   Динамичен ден в София и обедните часове разкриват още тайни, но в района на село Трудовец и Скравена.

   Трудовецкият манастир "Св. Георги" е от онези изчезнали вече от картите места, за които хората рядко си спомнят. Наоколо се носи миризма на стари кандила...






   Джафардере в късния следобед. Цветовете отново се разливат и насищат сетивата с настроение. Прекрасен завършек на един дълъг есенен ден.

неделя, 16 октомври 2016 г.

Хотница, Емен, Зарапово - водопади и есен


   Три прекрасни и леснодостъпни дестинации в района на Велико Търново, които в определени дни предлагат феерия от красота. Могат да бъдат обиколени спокойно в рамките на един ден. И трите дестинации са разположени в атрактивни и дълбоки каньони. Контрастен терен в комбинация с равнината разливаща се на десетки километри.

   Хотнишки водопад Кая бунар, село Хотница.


   Над водопада по екопътеката.


   Хотнишката екопътека над водопада представлява атрактивна система от мостчета и стълби, виещи в каньон. Пътеката е кръгово разположена. В съчетание с малки вирове, разходката преминава неусетно по килим от нападали есенни листа.

   В близост до Вишовград, Зараповската екопътека извежда до малък, но красив 15 метров водопад. Подстъпът отново е по система от мостчета и стръмна стълба в последния участък.


   Еменски каньон и водопад Момин скок. Дълбочината на каньона е респектираща. Сто метровите величествени и непристъпни стени преграждат пътя на дълбоката река Негованка.

   Водопад Момин скок е перлата на този скален рай.

   През февруари, когато в усоите на каньона, температурата падне под -20 градуса тук се разхождат приказни герои.. Следи от зайчета, малки птици, вълк... 
   Цветовата феерия ни е завладяла.

Скалите ни изпращат.

До нови срещи. :)

Басарбовски скален манастир, Ивановски скални църкви, Красенски скален манастир

    В едно от посещенията си в района на Русе, се завъртях по вече познати и някои непознати пътеки. Интересни обекти в Природен Парк Русенски Лом са: Басарбовския скален манастир, Ивановските скални манастири-килии и скалния комплекс над село Красен.

   Басарбовски скален манастир. Силно комерсиализирано място, което в последните години загуби чара си покрай масовото присъствие на автобуси, тълпи и мирис на скара. Все пак дъждовната обстановка гарантира за спокойствие, въпреки почивния ден.

   Ивановските скални църкви. Основният обект Ивановски скални църкви също е силно комерсиализиран (обект на ЮНЕСКО) и в посещението ни там, на тесния паркинг се бяха строили 3 автобуса с хора. Имаше и множество автомобили. Избягвам почивните дни, но понякога и това не помага. Е, все пак човек може да навлезе в скалния каньон, където да намери малко уединение и чисти скали. За повече скални манастири съм писал, ТУК. Тогава посетих извън сезона.


   Село Красен. Скалният масив по реката над селото се слави с тъжно минало. Призрачни постройки и ръждясали лампи ме посрещат навсякъде. Табели по скалите и разруха. Гъбарниците в скалите, чувалите със смет и краварниците в настоящето. Хиляди кубици бетон за укрепване на взривените скали, които са ползвани от държавата, за да складират готовата продукция...




   Изкуствени изкопи в стените на каньона.

   Красенският скален манастир, който породи интереса ми да посетя района.


   Частни рибарници. Мястото навява тъга. Носи се миризма на тиня и кравешка тор, скалите зеят грозно навред. От някога кипял живот тук, сега са останали само руините.

До скоро. :)

Ждрелото на река Енина, Енинска ферата, Мусинска пещера

   Реката над село Енина (Стара планина) е прокопала величествен каньон, който страховито извисява зъбери, скални кули, отвесни стени и заплашителните им сенки като стражи потъват дълбоко в тъмнината. В самото ждрело са прокарани няколко алпийски тура и Виа ферата (път на железата).

   Отдавна ми се въртеше в главата да проиграя Енинската ферата и да погазя в студените води на каньона на река Енина. Ранното септемврийско утро щипеше и не ми се излизаше от затоплената кола, но се разделих с уюта и поех към ВЕЦ Енина по пътеката след пътя в края на селото.

   Покрай този хаос от камъни и дървета, тук-там се провират пътеки към скалните масиви.

  Ждрелото на река Енина наистина е впечатляващо.




    Съвсем скоро пътеката изчезва и стените на каньона се изправят над реката.



   Началото на фератата. Преодоляват се няколко вира и стръмен склон до подхода. Фератата не е трудна и излиза на скален ръб, който човек може да провърви до сливане в горски масив с излизане на пътеката Енина-Катуните. В противен случай е добре да има въже за рапел. Аз си носих цели 80 м., но не ми се мокреше повече и затворих маршрута кръгово.

    Реката продължава нагоре и е интересно да се проиграе в по-интересни условия (пролет,есен).
  
   Бая се припотих, за да извадя от раницата тежкия фотоапарат, но гледките си заслужаваха.






   Ждрелото.

   Последният участък на Енинската ферата е най-лесен.

   Продължението на ждрелото предлага красиви водопади...

   След посещение на каньон, е добре човек да релаксира с пещера, затова се отбих и до Мусинската пещера в северна България, която в предно посещение убягна. :)

   Колонии от прилепи живее там.





До скоро. :)