неделя, 16 октомври 2016 г.

Челопеч - рид Чуговица - вр. Челопешка баба - вр. Мургана - рид Диба

   Билото на Стара планина над град Челопеч и върховете Мургана, Челопешка баба предлагат много панорамни гледки. Пешеходният преход до там може да стане по няколко добре изявени рида (Диба, Чуговица) или по река Воздол през хижа Мургана. До хижа Мургана води път и постройката е след ремонт, и в завидно състояние за купонджии. Реших да направя маршрута от зимата, когато мъглата изяде всички възвишения и преходът протече в непрогледна мъгла.
   

Над град Челопеч в ранните часове на мъгливото утро. Заводите бълват задушлива миризма над красивата долина, въздухът е осеян с химикали. 

   Обзорният рид Чуговица, по който се качих и набраната височина скоро отвориха гледки към Средногорието и мъгливата долина. Днес трябваше да преодолея, около 1200 м. положителна денивелация в 22 км маршрут.

Пътят, който върви през рид Чуговица към билото на планината.

   По някое време черният път свършва и навлиза в оголен участък, по който до билото се излиза без пътеки или животински такива. :)

   Местност Деликпикая - Пробития камък.

  Самотно дърво и интересна облачност.

   В местността Ливадите и седловина Подслона. При изгубване и влошаване на времето, което е присъщо за Стара планина, човек може да се приюти аварийно там.

   Оставащите 400 м денивелация до връх Челопешка баба над гр. Челопеч.

   Стар път пресича склона, после свършва и стръмно нагоре, без пътека... :)

   Към язовир Мирково. Маранята, пропита с отровните изпарения от заводите, цял ден отказа да се вдигне.

   Обзорния и дълъг рид Чуговица, по който се стига до тук. Кратка почивка и хапване на боровинки.

   Още едно самотно дърво и то точно под ветровитото и негостоприемно било.

   По билото. Изглед на изток към върховете Капалу, Кордуна, Свищиплаз...

   И гледката от връх Челопешка баба. Зимата, в мъгла, машините зловещо потракваха, докато се движиха по рудника там.

   Рудник Елаците и Етрополе, сгушено в долина от гори и красоти.

   Замотах се да търся боровинки и тук-там откъснах по няколко от червените храстчета.

   Слязох и от билото на връх Мургана в посока хижа Мургана. Дилемата дали да затворя кръга през река Воздол или по рида не отне много мисловна дейност и скоро поех по дългия рид Диба.

   Последен поглед към билото.

   Рид Диба. На едно място пътеката пресича силно ерозиралия склон и изисква повишено внимание.

   По средата на снимката е началото на рид Диба, а в ляво билото на връх Мургана. Сериозна ерозия е играла тук...

   В последния участък от рида също имаше драматичен момент, когато пътеката излезе тук. Трябваше да сляза от варовиковите скални образувания и имаше ох-шипка, ау-стръмно, ех-къде ми е застраховката. :)

   Преходът до билото и върховете беше панорамен, времето ми позволи да се насладя на тази прекрасна част от Стара планина в този слънчев, но прохладен септемврийски ден. И какво ще е преход до връх Мургана, ако човек не мине на връщане по "Булевард Мургана". :)

Идилия...

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар