понеделник, 30 юни 2014 г.

Връх Вихрен по Джамджиеви скали. Връх Тодорка, Тодорини езера.


   Идеята за Джамджиев ръб в Пирин, извеждащ до връх Вихрен даде Делчо! Събрахме се в неговата кола и след кратка врътка през град Септември да вземем Мария от работа и приятелката и Мариана, поехме по пътя през Белово (мост във Велинград бил съборен, не се минавало)!

Малко преди обед се установихме на  паркинга под хижа Вихрен, плана за изкачване на връх Вихрен по Джамджиев ръб в неделя беше ясен, събота - свободна програма. Кой покрай езера, кой по ръбовете на връх Тодорка.

Връх Вихрен сърдито ни приветства.

Малко по-късно разпънахме палатките, за да не би времето на връщане от връх Тодорка да ни изненада и да се налагат импровизации. Както се оказа в последствие обаче в Пирин, както и в Рила планина върлуват клошари (парковата охрана). Като се върнахме намерихме съборените си палатки, бяха взели металните им колци - СВИНЕ. Мястото им не е в планината, а в обора при майките им!  Лирично отклонение, планината беше свежа, настроението ни повече от достатъчно, а и въпросните мижитурки бяха оставили колчетата на палатките ни в хижа Вихрен, хижарят ни ги върна! Казали, че ще се върнат рано сутринта , очаквах ги с нетърпение, уви не дойдоха... 

Направихме си обща снимка до палатките. 

И поехме покрай Жабешко и Дълго езеро по пътеката за връх Тодорка.

Планината ни се мръщеше упорито през целия следобед.


Тодорините езера - Тодорини очи, за няма и два часа стигнахме дотук. 


И ръбчето, по което се движихме по нестабилните морени. Черни облаци по едно време застанаха заплашително над нас. За късмет ни се размина!


Интересна облачна инверсия, ръбчето спира облаците да не преминат! :)




Мартениците на връх Тодорка се вписаха приятно в мъгливият Пирински пейзаж. Обожавам динамичното време в Пирин, реализират се интересни кадри. Сюжета се променя миг след миг.

В посока чукарите и Шилигарника. Ски пистите тънат в мъгла.

След което бързо определихме още по-сериозно темпо за връщане, имахме среща в 17ч. край палатките да пием по бира и да полеем успешното намиране на колците. Мариана слезе да се разправя в хижа Вихрен, докато аз буйствах и псувах "паркаджиите", с които вероятно сме се разминали за миг... Миналата година през ноември под връх Тодорка се навъртаха бракониери с пушка. Къде ли дремеха плахите чиновници в това време, занимават се с кражба на екипировка от туристите (естествено в тяхно отсъствие)...


Вечерта премина в борба с комарите и бири на хижа Вихрен.

Много комари имаше покрай палатките, трудно успях да елиминирам всички, но пък за сметка на това нощта бе тиха, безветрена и свежа. Излизах няколко пъти да преброя звездите и евентуално да направя нощен кадър с палатката и Джамджиев ръб, по който трябваше да минем на сутринта. Времето обаче сменяше кристалното небе и постоянно се спускаха мъгли.

За сметка на това успях да стана преди изгрев и да снимам огряният от слънцето Джамджиев ръб и снагата на връх Вихрен.

И по-лежерно, през входа на палатката.

С риск да се наложи да ми преливат кръв, (хиляди изгладнели комари ме очакваха в засада) се занесох и встрани, да впиша утрото с двете палатки на преден план, получи се сякаш приятно... Със свежи сили събрахме багажа и се насочихме да чакаме Делчо в хижата, явно не му се катереше толкова рано, затова му казах по телефона, че сме се събудили и катерим по скалите от час, той се хвана на майтапа и бързо дойде...:)

Динамично щеше да е времето и днес, въпреки ясните прогнози. Мъгли ни хванаха още в началото на пътеката.


Опитахме да подходим с тарикатлък и да шорткътнем по отвесните пасажи, уви скалите се трошаха и ни свличаха в един участък малко по-нагоре от този на долната снимка. Изгубихме поне час в опити за слизане и хващане на "човешката пътека" за Джамджиев ръб.




Народа пъпли по ръба.

И ние.





Излязохме на Джамджиев ръб, красивите изгледи през мъгливите ръбове се появяваха и вписваха особено фотогенично. 

Планинарките от групата, също! :)

В следващия час скрихме чувството за хумор в раниците и се наслаждавахме на дивият и мъглив Джамджиев ръб.



Снагата на Вихрен свенливо догатваше за присъствието си.


И поглед назад към изминатото - красота и стил. Най-вероятно зимно преминаване оттук ще задоволи екстремизма на Делчо.

Мариана по ръба.

Делчо по ръба.

Тук като гледах какви ги върши, си помислих, че ще хвърли обръч. Като го попитах какво прави, ми отговори, че ходил да търси надгробни плочи. Много забавно.........:)

Дори показваше откъде иска да се сурне през зимата.

Изпъплихме на връх Вихрен, а там какво да видим, купона тече с пълна сила. Хора прииждаха от всички посоки, без майтап през лятото има нужда и от регулировчици. Дори видяхме една молна мадама дошла от хижа Вихрен с интересно бутиково облекло. Починахме си, хапнахме и се облякохме, полъхваше неприятно.

Снегът си го има по ръбчетата, но преминаването не е проблем.


Изсулихме се през заслон Казана, като не пропуснахме да направим разбор в кръчмата на Бъндеришка поляна. :)


Схематично маршрута изглеждаше така:

хижа Вихрен-връх Тодорка

хижа Вихрен-връх Вихрен по Джамджиев ръб

С това разчистихме определени сметки в района тук, до скоро! :)