понеделник, 9 юни 2014 г.

Рилска Скакавица, Мала Рилска Скакавица, водопад Горица

Резерват Скакавица и водопадите там. Рила планина през пролетта. 

  Не бих се наел да описвам подобна фото публикация, предвид неподходящите светлинни условия за снимки, с които ни срещна природата. Интересното, което се оказа обаче е, че бе възможна за еднодневно изпълнение, с тръгване и връщане от и до Русе в рамките на един ден. :)

   Пътеките в Рила преливат с вода, както и буйните реки там. В Рила е пролет.

   Река Скакавица се раздава с бурните си води.


   Красиви водопади по река Скакавица в резерват Скакавица се изливат буйно, гонейки гравитацията.

   Красота, хлад и свежест.

   Поснимахме доволно рано сутринта, докато слънцето се криеше още сънено зад иглолистните гиганти.

   След това се насочихме да потърсим един слабо известен водопад, до който се стига трудно и без пътека. Това беше и основната цел на рилската ни разходка! На пътеката за хижа Скакавица срещнахме двама планински спасители, които ни дадоха ориентир.

   Водопад Мала Рилска Скакавица - 50м. Наоколо беше толкова обрасло с растителност, че малко на късмет се ориентирахме в ситуацията. За Мала Рилска Скакавица няма много информация.


   Определено това беше водопада, който бяхме тръгнали да търсим. Пролетта го зареждаше с доволно количество вода.

   Трудно, покрай скалите, успях да пробия до подножието му. Изключително диво и непристъпно място. Катя остана горе, не ми се искаше да копира простотиите, които направих, слизайки оттук. Оказа се, че по стръмен затревен улей вляво от водопада се излиза къде къде по-лесно. По него се дръпнах навръщане! Оказа се толкова стръмен, че и двата ми крака се схванаха, докато пълзях...

   Час по-късно отново се заигравахме с вировете и играта на пробивите на слънцето под някой транзитно преминаващ облак. На хижа Скакавица срещнахме планинските спасители, които ни упътиха за Мала Рилска Скакавица преди няколко часа. Като им казах откъде сме слизали, се хванаха за главите. :) 

   Река Скакавица в горната си част.

   Водопад Рилска Скакавица - 70м., втория за днес водопад.

   Катя в подножието на водопад Рилска Скакавица.



   Красиви и видимо непристъпни водопади се изливаха от околните скали, а ние, обядвайки, ги наблюдавахме любопитно, проучвайки места за преминаване.

   Слязохме набързо до хижа Зелени Преслап и оттам право към един познат водопад, намиращ се над село Овчарци по екопътека Горица.

   Водопад Горица, или Овчаренски водопад - 39м.



   С това приключи нашата еднодневна разходка тук. В Рила имаме много сметки за разчистване, но всичко по реда. До скоро! :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар