понеделник, 23 юни 2014 г.

Копрен и Трите Чуки


   Старопланинското било в района на Копрен е изключително диво и някак по-различно от общоприетият и познат иначе Старопланински пейзаж, а да направим еднодневен преход по граничната бразда над село Копиловци възникна съвсем спонтанно, докато четях ей тази публикация на Ванката. Невероятни кадри, които съм зяпал замечтано с часове може да видите и Тук. С красотите по този край се бях "сблъскал" в недалечно минало, с приказните водопади Ланжин и Дуршин скок, изливащи се по склоновете на планината под върховете Копрен и Трите Чуки. Тъй като сметки за разчистване тук има много, в късния съботен следобед с Делчо и Катя тръгнахме за местност Копрен, където да пренощуваме на палатки и на другия ден да минем по билото.

Пристигнахме късно вечерта. Изпънахме се да вечеряме под прохладното небе обсипано с милион звезди, и насищахме сетива с дъхавите билки наоколо. Както каза Делчо -  "чувствам се все едно съм в тенджера с чай". :) Всичко това обаче беше гравирано с неприятни джангъри от сръбска чалга, подпити музиканти и стряскащи крясъци, които раздираха атмосферата наоколо цяла нощ. Усилватели и тонколони разнасяха хиляди ватове нечленоразделни звуци в планината... Казват, че така "нормалните хора" си почивали! Да им имам разбиранията! :( Среднощните купони продължиха до три, а ние станахме в пет за да приберем навреме лагера и направим прехода по билото, трябваше да пътуваме наобратно същия ден.

С излизането от палатката, ми се разкриха прелестите на това диво и невероятно място. Няма много информация за маршрутите тук, районът е граничен, по пътеките липсват боклуци и са недобре маркирани. Тук-там личат стари белези от боя по камъните.


Делчо още се спотайваше в палатката, докато не започнах да хвърлям камъни по нея (майтап)! :)

Срещал съм снимки със зачервени от меките утринни лъчи върхове на Трите Чуки. На живо обаче е друго. Трудно може да се опише цветния спектакъл на природата. В палитра от цветове се излива утрото. В това време веселяците проспиваха този момент, както и целият си "осъзнат" живот, който водят. Да отидеш на планина и да правиш "джамбурета", и се напиваш до безпаметност!?

Катя се показа и зае също позиции за снимки. А билките наоколо наистина опияняваха...

Събрахме лагера и поехме по дивите пътеки през горите към местност Равно Буче.

Утрото бе ветровито, свежо и с лекота преодолявахме денивелацията, която ни очакваше.

Скоро излязохме в откритата част на местност Равно Буче, подухваше студен ветрец. Закусихме! :)

Копренското гранично било и връх Трите Чуки - 1938м.н.в.

Подстъпите на връх Копрен, които от местност Равно Буче ни срещнаха със стръмен склон, набиращ рязко височина, около 600м. възходяща денивелация.

Връх Копрен.

Делчо по пътеката, спирахме често за почивка, наклонът беше сериозен.


Тук под камъка се шмугна една усойница. Като знам, че точно по такива напечени от слънцето камъни посядаме за почивка... Тъкмо поотвикнах лятото да нося туристически гети, но явно ще се върна към старите навици!

От връх Копрен наблюдавах как Катя ще излезе на билото. Този кадър представя обективно за какъв наклон по склона става дума. Делчо в това време отиде до близката кота, да разгледа към Сръбско.

Катя и Делчо на връх Копрен-1985м.н.в., а на места е упоменат 2119м.н.в., според нови измервания.


И тръгнахме по билото към връх Трите Чуки, острите връхчета на преден план.

Красиво е граничното било, диво и рядко посещавано. В двата дни тук, не видяхме нито един човек във високите части на планината!

Преди връх Трите Чуки.






Склоновете на Чуките се откатерват, това представляват те!

След трите остри коти, Трите Чуки слизат плавно и се разливат в далечината по обраслите с хвойна гранични пасища. Миджурското било в далечината.

Тук се разпиляхме. Делчо отиде да снима, на Катя не и се продължаваше с мен по билото, аз пък исках да изпълня цялата част от плана по престоя си тук, докато засека реброто, където трябваше да се чакаме с Делчо. Оказа се, че не е това, което обсъдихме и което разглеждах за слизане. Звънях им, нямаше обхват! После обхвата се появи и разбрах, че слизат заедно! Те минали през някакви опасни дерета, като се засякохме пред колата изглеждаха изморени. Делчо като казал на хижаря откъде са слезли, ги черпил по бира. :) Аз бедствах по едно обрасло с хвойна и малини ребро двадесет минути преди тях. Неприятен терен, доста хард изпълнение. Докато пълзях обаче се засякох с черния път за Копиловци и излязох на широка поляна. Там хора с джип - хапват пийват, поканиха ме! Весели хора! Почерпиха ме с фанта и сладкиши, доста ме оглеждаха и разпитваха като ме гледаха... такъв телефон не бяха виждали (навигацията-Орегон 450, слънчевите очила, щеките). Позабавлявах се и без това ме очакваха куп шорткъти през гората, и няколко километра по пътя до колата пред хижа Копрен. Катя и Делчо звъннаха да ги пресрещна, слезли малко по-надолу. Не очаквах да слязат толкова бързо! Дивият северозапад ни зареди доволно. Отдавна не бях правил така добър и изпълнен с емоции еднодневен преход. Няколко часа път с колата и полазващата умора догатваха за услаждането от домашната ракия! :) В северозападна България и билните и части, както и водопадите под тях имаме много сметки за разчистване! До скоро :)

4 коментара:

  1. Еееех, как ме върна няколко години назад, при едно подобно наше изпълнение с Краси! Да не кажа даже че първите 5 снимки ги имам почти същите :D Драпането преди Копрен си е наистина сериозно. Не помня дали заради лошата форма, в която бях или заради нещо друго, ама тоя връх ми е оставил спомен за едно от най-трудните качвания.

    ОтговорИзтриване
  2. Чел съм ти публикацията в блога, невероятни снимки, невероятни!!! Относно драпането, явно съм влязъл в серия и съм така да се каже в някаква що-годе форма, не изпитах почти никакви затруднения, но бяхме с леките раници! :) Катя даде фира още преди полуразрушената гранична застава! :) Вие тогава откъде бяхте слезли, защото ние се вкарахме в голям филм сега! :D

    ОтговорИзтриване
  3. Марин Русев23 юни 2014 г., 15:27

    Снимките ти с палатките са невероятни, пренасят човек в друг свят, тези облаци над върховете, свежите цветове на дърветата и треви......Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. Еми ние тогава се качихме по коритото на реката, покрай Ланжин скок и понеже на Копрен ни хвана мъгла и решихме че няма смисъл да ходим към Чуките, та се върнахме през Равно буче.

    ОтговорИзтриване