Старопланинското било в района на Копрен е изключително диво и някак по-различно от общоприетият и познат иначе Старопланински пейзаж, а да направим еднодневен преход по граничната бразда над село Копиловци възникна съвсем спонтанно, докато четях ей тази публикация на Ванката. Невероятни кадри, които съм зяпал замечтано с часове може да видите и Тук. С красотите по този край се бях "сблъскал" в недалечно минало, с приказните водопади Ланжин и Дуршин скок, изливащи се по склоновете на планината под върховете Копрен и Трите Чуки. Тъй като сметки за разчистване тук има много, в късния съботен следобед с Делчо и Катя тръгнахме за местност Копрен, където да пренощуваме на палатки и на другия ден да минем по билото.
Пристигнахме късно вечерта. Изпънахме се да вечеряме под прохладното небе, обсипано с милион звезди, и насищахме сетива с дъхавите билки наоколо. Както каза Делчо - "чувствам се все едно съм в тенджера с чай". :) Всичко това обаче беше гравирано с неприятни джангъри от сръбска чалга, подпити музиканти и стряскащи крясъци, които раздираха атмосферата наоколо цяла нощ. Усилватели и тонколони разнасяха хиляди ватове нечленоразделни звуци в планината... Казват, че така "нормалните хора" си почивали! Да им имам разбиранията! :) Среднощните купони продължиха до три, а ние станахме в пет за да приберем навреме лагера и направим прехода по билото, трябваше да пътуваме обратно още същия ден.
С излизането от палатката, ми се разкриха прелестите на това диво и невероятно място. Няма много информация за маршрутите тук, районът е граничен, по пътеките липсват боклуци и са недобре маркирани. Тук-там личат стари белези от боя по камъните.
Делчо още се спотайваше в палатката, докато не започнах да хвърлям камъни по нея (майтап)! :)
Срещал съм снимки със зачервени от меките утринни лъчи върхове на Трите Чуки. На живо обаче е друго. Трудно може да се опише цветния спектакъл на природата. В палитра от цветове се излива утрото. В това време веселяците проспиваха този момент, както и целия си "осъзнат" живот, който водят. Да отидеш на планина и да правиш "джамбурета", и се напиваш до безпаметност!?
Катя се показа и зае също позиции за снимки. А билките наоколо наистина опияняваха...
Събрахме лагера и поехме по дивите пътеки през горите към местност Равно Буче.
Утрото бе ветровито, свежо и с лекота преодолявахме денивелацията, която ни очакваше.
Скоро излязохме в откритата част на местност Равно Буче, подухваше студен ветрец. Закусихме! :)
Копренското гранично било и връх Трите Чуки - 1938м.н.в.
Подстъпите на връх Копрен, които от местност Равно Буче ни срещнаха със стръмен склон, набиращ рязко височина, около 600м. възходяща денивелация.
Връх Копрен.
Делчо по пътеката, спирахме често за почивка, наклонът беше сериозен.
Тук, под камъка се шмугна една усойница. Като знам, че точно по такива напечени от слънцето камъни посядаме за почивка... Тъкмо поотвикнах лятото да нося туристически гети, но явно ще се върна към старите навици!
От връх Копрен наблюдавах как Катя ще излезе на билото. Този кадър представя обективно за какъв наклон по склона става дума. Делчо в това време отиде до близката кота, да разгледа към Сръбско.
Катя и Делчо на връх Копрен-1985м.н.в., а на места е упоменат 2119м.н.в., според нови измервания.
И тръгнахме по билото към връх Трите Чуки, острите връхчета на преден план.
Красиво е граничното било, диво и рядко посещавано. В двата дни тук, не видяхме нито един човек във високите части на планината!
Преди връх Трите Чуки.
Склоновете на Чуките се откатерват, това представляват те!
След трите остри коти, Трите Чуки слизат плавно и се разливат в далечината по обраслите с хвойна гранични пасища. Миджурското било в далечината.
Тук се разпиляхме. Делчо отиде да снима, на Катя не и се продължаваше с мен по билото, аз пък исках да изпълня цялата част от плана по престоя си тук, докато засека реброто, където трябваше да се чакаме с Делчо. Оказа се, че не е това, което обсъдихме и което разглеждах за слизане. Звънях им, нямаше обхват! После обхватът се появи и разбрах, че слизат заедно! Те минали през някакви опасни дерета, като се засякохме пред колата изглеждаха изморени. Делчо като казал на хижаря откъде са слезли, ги черпил по бира. :) Аз бедствах по едно обрасло с хвойна и малини ребро двадесет минути преди тях. Неприятен терен, доста хард изпълнение. Докато пълзях обаче се засякох с черния път за Копиловци и излязох на широка поляна. Там хора с джип - хапват пийват, поканиха ме! Весели хора! Почерпиха ме с фанта и сладкиши, доста ме оглеждаха и разпитваха като ме гледаха... такъв телефон не бяха виждали (навигацията-Орегон 450, слънчевите очила, щеките). Позабавлявах се и без това ме очакваха куп шорткъти през гората, и няколко километра по пътя до колата пред хижа Копрен. Катя и Делчо звъннаха да ги пресрещна, слезли малко по-надолу. Не очаквах да слязат толкова бързо! Дивият северозапад ни зареди доволно. Отдавна не бях правил така добър и изпълнен с емоции еднодневен преход. Няколко часа път с колата и полазващата умора, загатваха за услаждането от домашната ракия! :) В северозападна България и билните и части, както и водопадите под тях имаме много сметки за разчистване!
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:
До скоро :)
Еееех, как ме върна няколко години назад, при едно подобно наше изпълнение с Краси! Да не кажа даже че първите 5 снимки ги имам почти същите :D Драпането преди Копрен си е наистина сериозно. Не помня дали заради лошата форма, в която бях или заради нещо друго, ама тоя връх ми е оставил спомен за едно от най-трудните качвания.
ОтговорИзтриванеЧел съм ти публикацията в блога, невероятни снимки, невероятни!!! Относно драпането, явно съм влязъл в серия и съм така да се каже в някаква що-годе форма, не изпитах почти никакви затруднения, но бяхме с леките раници! :) Катя даде фира още преди полуразрушената гранична застава! :) Вие тогава откъде бяхте слезли, защото ние се вкарахме в голям филм сега! :D
ОтговорИзтриванеСнимките ти с палатките са невероятни, пренасят човек в друг свят, тези облаци над върховете, свежите цветове на дърветата и треви......Поздравления!
ОтговорИзтриванеЕми ние тогава се качихме по коритото на реката, покрай Ланжин скок и понеже на Копрен ни хвана мъгла и решихме че няма смисъл да ходим към Чуките, та се върнахме през Равно буче.
ОтговорИзтриване