понеделник, 2 юни 2014 г.

Джафардере и водопад Червената скала, поправителна сесия.

   Уникалното ждрело, което прорязва река Джафардере над село Кърнаре в Стара планина е сред най-труднодостъпните и красиви места, в които сме опитвали да пробием! Въпреки почти невъзможният за преминаване терен и опасностите, с които среща Джафардере, сметнахме че дъждовете, които потопиха България в последните дни ще реализират интересна разходка там. След първия и неуспешен откъм вода пробив по Джафардере през изминалата пролет, в който се зарекох да не стъпя повече там, се получи така, че сега е четвърти за мен. Второто посещение се изля богато с нереалния дебит на водопадите, след двуседмична серия от сериозни дъждове. Приемайки, че няма да мога да спазя това, в което се бях зарекъл, в един пролетно-януарски ден се занесохме за трети път, да се позабавляваме по сухите водопади и да спускаме рапели там. Серията продължи и сега, нямах снимки с буйни водопади облечени в свежа лятна премяна, това трябваше да се промени. По този повод следихме изкъсо прогнозата за времето и с Жоро, и Катя в ранните часове на неделното утро се озовахме отново тук... :)

Началото на Джафардере. То с нищо не подсказва за това, с което щяхме да се преборим по пътя към двата красиви водопадa, които се спотайват в дебрите му там.

Има някаква видима пътека, по която се гази във вода, докато не стигнахме и мястото, в което реката се разделя на две и се тръгва импровизирано по лявото и разклонение, в което както се вижда по снимката долу имаше приятно количество вода. Не таях надежди да видим водопадите с вода, защото знаех, че са много капризни, не напразно ги оприличават с мит. Много хора тръгват да ги търсят, но малко стигат дотук. А тук вече става наистина трудно. Изкатерват се скалите, по които тече водата, така процедирахме в предните безводни посещения, сега обаче този вариант не беше изпълним в това състояние на природата. След малко двоумене, Катя и Жоро тръгнаха вдясно от водопада по скалите, а аз реших да се пробвам вляво от него. Припотих се от това, с което ме срещна терена. Отвесните склонове завършваха с кални и полегато-мокри скали. На места включвах и ръце крепейки се в полулегнало положение, за да се самозадържа и да не сляза набързо в ледените води.

Малко по-късно обаче усилията ми бяха богато възнаградени, след като достигнах в подножието му. 

Водопадът на Джафардере. 

Страхотен дебит приветстващ с шум, свежест, зеленина и облаците, зад които слънцето се скри, за около пет минути в слънчевия юнски ден. Бинго, си казах наум и извадих статива да отстрелям приказката случваща се тук. Тъй като беше първи юни се чувствах като дете пред неразопакован подарък! :) Водопадът е висок около 40 метра, според замерванията ми с въжето. На снимката това не личи, но ТУК, когато се спусках през януари се вижда най-добре за какво иде реч. Това е същия този водопад, но без вода и растителност, около него.

С центриран изглед водопадът също се вписа добре.

Забавлявайки се по мокрите скали ме полазиха нотки на притеснение! Катя и Жоро се бяха забавили достатъчно време за да си помисли човек, че се е случило нещо лошо. Нямаше обхват на мобилните телефони и тъкмо мислех да се връщам да ги търся, когато над мен се появиха ухилените им и доволни от гледката физиономии. Тъй като снимах от десния склон се опасявах да не съборят нещо на главата ми, те се движеха оттам... Катя се е подхлъзнала на скалите докато са се предвижвали и паднала да се свлича по полегатия склон, но скоро спряла! Освен с уплаха и малко кръв по ръката, и синина на кракът, беше видимо добре и готова да продължим напред. Сега вече времето е топло и хората извадиха летните си дрехи, а тя ходи с дълги ръкави на работа... :) Както споменах в началото, малко хора стигат дотук и ако имат късмет да видят водопада с вода се връщат надолу. С Жоро се майтапихме как може да срещнем майки с колички по-натам. :) Дотук беше с трудната част от подхода, следваше да изпълним и страшната. :)

Горе вдясно, изкатервайки се над водопада оттук се излиза над него, където митовете оживяват.

Поредица от диви каскади, които се заобикалят с доста трънинг и изкатерване на скали отвеждат до големаца на каньона. Водопадът на Червената скала.

Отвесните скали наоколо всяват респект, а ако човек се вгледа добре в подножието му се вижда човешка фигура. Катя се беше появила и спомогна за реализация на кадър показващ мащаба на това страховито място.


Водопада отблизо.

Невредим, но не и сух минах зад него. Тръпката и свежестта са неописуеми! :)

Малка част от лесните моменти по "пътечката", в които вадихме фотоапаратите и документирахме! :)


Оказа се, че целия този мокреж не ни стигна и отидохме да навестим доволно преливащия каньон на река Леевица. Жоро също остана доволен, защото му останаха малко диви водопади в Стара планина, които не е видял! :) Аз пък умишлено всеки път му разказвам за нови и нови, а той допълва списъка. :)

2 коментара:

  1. Марин Русев3 юни 2014 г., 13:56

    Изключителна природа! Браво за трудният преход с красиви снимки!
    Всички твои кадри от водопади са на интересни места. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен3 юни 2014 г., 18:56

    Страхотно! Приказна природа си имаме, а вие най-умело ни я показвате в красива светлина. Прочетох всичките ви разкази от това прекрасно и диво място. Желая ви здраве и успехи. Невена Димова.

    ОтговорИзтриване