вторник, 12 март 2013 г.

Митичният водопад на Джафардере

    Каньонът на Джафардере в Стара планина и водопадите по поречието на река Джафардере, отлежаваха дълго време в списъка ми - непосетени... Разположението и трудният терен, по който се намира Митичният водопад на Джафардере запълниха голяма част в колекцията с труднодостъпни водопади. Митичният водопад, за който малко хора са чували, а още по-малко и видели. Дерето, по което се навлиза в планината, както и  начало на подхода, догатват защо. Реката от следващата снимка е в самото начало на туристическата пътека. Възлов момент за евентуален бъдещ успех или провал. Отстрани са отвеси (непристъпни скали), видяло се е, ще се гази :).


Така, да си дойдем на думата - започна се газенето :). Катя газеше прилежно, докато аз почти прелитах, така още в самото начало бях мокър до колене, но след всичко, което предстоеше да видим и изпитаме, не ми и пукаше. :)

Пътеката многократно пресича реката, в комбинация с пролетното пълноводие там.

Дивата красота и крепящите се по непристъпни скали дръвчета, запълваха до някаква степен несгодите от мокрежа.

С това ни срещна началото на Джафардере - дива красота!

Тук вече, след многократното пресичане на реката сме навлезли в планината.

Камънака и нападалите дървета по маршрута подсказваха защо е неизползваем. По нататък стана такъв як каньонинг, че даже и не успявах да снимах. В общи линии цялото придвижване се състоя по речното дере, като отстрани стръмните склонове представляваха големи каменни полета с нестабилни сипеи и камънак.

Топлото и влажно време, придружено с лек дъждец беше извадило на разходка и дъждовниците. Лично този се беше проснал като самосвал. А и приличаше на такъв :).

Друг пък ми позира доволно дълго време, без да дава признаци, че е обезспокоен.

Пътеката, която е обозначена на картите и на гпс-а, следва дълго време поречието на реката, след което по ляв нейн приток, който е напълно пресъхнал се продължава към Митичният водопад. Този воден пад от следващата снимка на картите е обозначен като Митичният водопад на Джафардере. Всеки, който не знае, че над него има поредица водни падове, би се върнал. Ние обаче изкатерихме стръмният десен склон над водопада, по който се задържахме за сухи коренища и нападали изгнили с времето дървета, покрити с мъх. Едно изтърване по склона би довело до много лоши последици, по суровите и нестабилни скали. Изкачването никак не спореше, целите станахме в кал, от главата до петите. Дъжда се позасили, така решихме да не изневеряваме на късмета и да оставим подхода за друг път.

Тъкмо тръгнахме да се връщаме, когато небето се изясни, птичките се разпяха, а слънцето опорочи всички планове на дъждовното до преди малко време. И не след дълго,... ето ни отново в подножието на водния пад, откъдето в дясно покрай скалите по склона започнахме да се катерим. Обедното слънце и контражура изпекоха достатъчно кадъра, но все пак си личеше количеството вода падаща от скалите. Не е много, но за сметка на това мястото си го биваше.

В следващият половин час, буквално си изгубих чувството за хумор. Склоновете, по които си проправяхме "пътеки" са толкова стръмни, на места има и отвеси на 20-30 метра от скалите в ниското, около водопадите, човек не се ли държи за корени и тревните туфи, трудно би стигнал до където и да е. Внимавахме къде и как стъпваме, защото подсичахме стръмните и ронливи склонове на достатъчно голяма височина от водните каскади по дерето, че ако се падне, човек си се пребива като нищо. Не беше никак лесно! Всяко едно усилие обаче ни възнагради със следващата гледка. Бяхме точно в подножието на Митичният водопад на Джафардере, който по информация от книгите се среща и като водопадът на Червената скала. Отвесните скали ограждаха красив скален каньон, а тътените на гръмотевици в далечината ни подсказаха да действаме по-експедитивно и да се омитаме възможно по-бързо, за да слезем по обратния ред до безопасната част на пътеката, преди да е заваляло отново. Времето на подобни места никога не е достатъчно.

Още един поглед, само че в обратна на скалните отвеси посока. Снегът във високите части още се топи, което подсказа, че седмица по-рано тук мисията по пресичането на склоновете би била почти невъзможна.

Дъжда и гръмотевиците не закъсняха, времето през целият ден беше повече от динамично. Най-доволни от пролетната ситуация оставаха излежаващите се Саламандри. Някои от тях дори си вземаха дозата пролетен душ.

Здравеца по камъните носеше дъхав аромат във въздуха през целият ден, успяхме да си наберем и чубрица от скалите. Натоварихме се пълноценно. Придвижването сред скали и каньони е забавно занимание и мазохизмо определящо човешката психика състояние. :) Човек стига до някъде, опитва се да премине, не се получава, търси друго място, катерейки излиза над скали, откъдето се откриват приятни гледки към водни падове и непристъпни скали. На моменти губи чувството си за хумор, висейки хванат за тревните туфи над дерето. :)

Сигурно през месец май тук ще е още по-диво и интересно, след като растителността скрие всички дупки и капани между нестабилните камъни. Тогава придвижването ще е още по-забавно. :) 

п.с. Описаното изпълнение в тази публикация не е с цел стандартен туризъм, така че, който се наеме с реализацията му -  Умната! 

Най-накрая между два ореха на пътя се спотайваше връх Юмрука и южните му склонове покрити все още със сняг.

7 коментара:

  1. Това "Митичния" като официалното име на водопада си го писал. Остана да споменеш и кой му е кръстника и направо ме вкарваш в списъка със живите класици :))

    ОтговорИзтриване
  2. Евгени, ха и таз хубава! :))))) Че кой може да му е кръстник на този водопад. Иначе ми направи впечатление, на офроуд картата гпс-а ми дава първият пад (15-20) метровия да е кръстен като 'Митичния'. Този вторият, до който сме стигнали ли е фактическият Митичен, или се лъжа. Като гледам из гугъл, няма много снимки, да не кажа, че май само на твои попаднах там :)!

    ОтговорИзтриване
  3. Въобще не съм го чувал това име. Бях го написал като прилагателно защото, както и ти си споменал, много хора са чували легенда, че по това дере има водопад, но малко са го виждали на живо. Обаче щом и по картите го има значи работата е сериозна :) (трябва да ми кажеш коя е тая карта). За този горния съвсем скоро научих (географията никога не ми е била сила), че се казвал водопада при Червената скала, което е логично при положение, че скалите които се издигат от запад се казват така. Аз ги знаех като водопадите по Джафардере.
    А това, че няма снимки и информация - много хора не споделят такива места и са прави до някъде - вероятността да се оцапа пейзажа наоколо или да се пребие някой се увеличава с увеличаването на информацията за тях.

    ОтговорИзтриване
  4. Така и така подхванахме темата, та... :) Водопадът на Джафардере, който е на картата е на офроудската ми, за гпс-а, сайта карта.бг! Там е обозначен малкият водопад, този, който си хванал ти, с многото вода, от който се качваш до този вторият-големия. Там се позачудих, защо е обозначен точно тук, а не там докъдето ти и аз стигнахме (по-нагоре). Явно и тези дето картографират - не знаят, то ако вземат там да го маркират, бая народ ще се претрепе :). А на запад от пътеката, малко преди малкия водопад дават координатите на Митичния водопад. Те обаче не са верни, тъй като там няма нито река, нито дере, нито нищо, просто си е сипей, по който евентуално ако тръгнеш се озоваваш на т.наречената Червена скала. Вероятността за оцапването на пейзажа, другата болна тема, е факт. Имаше шишета от Пепси, Цитронада с логото на КООП, което е показно, че стои там от поне 20-е години :), син наилон, абе, цапотия, за жалост. Това, че като изпишеш в гугъл 'Митичния водопад' и излизат моя и твоя блог, не е особено благоприятно за здравето на хората :). Един кравар от Кърнарското ханче ги е обиколил всичките пътеки в района, каза ако пак ходим, да му се обадим, щял да ни каже пътека, водеща някъде на отсрещните скали, откъдето водопада се вижда от горе.

    ОтговорИзтриване
  5. Просто водопадът на Джафардере, не знам да има друго име. По-малкия пък хич. Там, където сте газили си спомням, че можеше газенето да се избегне по-натам с качване по склона, имаше някакви пътеки. Също си спомних, че на второто ходене, на връщане нещо се бях заблял(съвсем нормално за мен) и се изкатерих по някаква пътека но по източния склон, пак някъде там където сте газили или малко по-нагоре. Бях събрал някакви уникални мъхове, за това помня. Също помня и огромния плужек, който снимах. Абе интересно местенце.

    ОтговорИзтриване
  6. A, Мартине, оправи си часовника на блога! ;-)

    ОтговорИзтриване
  7. Ще поправя часовника, вярно не е верен, но това е така отдавна :)! Иначе и мен ми направиха впечатление всякаквите му там мъхове. Личи си ниската посещаемост на местенцето! :)

    ОтговорИзтриване