понеделник, 25 март 2013 г.

По рида Хубавец

По рида Хубавец
 
    Наскоро основаната и вече отработена схема - "На скок На марш", документира поредица от интензивни преходи в изтерзаващ фото-планинарски стил. Осъществихме серия от интересни и пълноценни преходи с колегата Пламен К. Тандема и компромисите ни сработиха като "екип". Така успявахме да извършим скоростните преходи, с 20-30 и повече километрови отсечки, в суровите обятия на негостоприемната зимна Стара Планина. Както се казва - който може си го може :). Сега решихме да изчаткаме, около 1700м. денивелация от Карлово и да се срещнем очи в очи с алпийското било, около върховете малък и голям Купен. Отново се получи пълноценно натоварване. Гледки също се намираха. Рида Хубавец заслужи името си като такъв. Обзорните гледки, които предложи и перфектната видимост в краят на месец март, заредиха доволно липсите от скучното и забързано ежедневие в града. Вече сме набрали промишлено количество денивелация и след 'Карловксият мискет', с който ни почерпиха гостоприемните собственици на заслона бяхме нащрек за предстоящото.......

Рида Хубавец

.......в обратна посока :). Алпийска крaсота, подарък за монотонното изкачване до тук.

Старопланинско алпийско било

Аналогията човек-природа, документирана в балкански стил. 

Пламен съзерцава и попива жадно от суровата и неподправена алпийска красота - връх голям Купен - 2169м.н.в.

В посока връх Амбарица - 2166м.н.в.

Връх Ботев - 2376м.н.в. през цялото време мазно надничаше над северните си склонове.

Извършихме малко сухи тренировки по осигуряване с пикел на стръмен наклон. 

Пламен, около, между, под :))) Купените. Незнаех - да се смея ли, да плача ли, ама ни беше особено забавно! :)


Скоро подсякохме югозападния склон на малък Купен и се озовахме на премката между двата Купена - малък и голям. Имаше нов сняг върху старият, подсичането не беше много безопасно. Седнах да си почина от психо атаката... Излезе силен и студен вятър, облякохме промишлено количество дрехи. Замисъла - качване по Купена претърпя определен провал, само опитахме. Вятъра беше силен, обезопасителното въже по западния склон беше зарито в по-голямата си част. Някои скали бяха толкова навяти, че буквално нямаше откъде да се подхванат, трябваше да се подсича по склона, по който напеченият от слънцето сняг не беше безопасен. Поиграхме си малко, покатерихме от части малък Купен и слязохме.

Пламен се почувства зле като ме видя как подсичам обледенените скали,... решихме да не изневеряваме на съдбата, която принципно не съществува, защото сами си я чертаем. 

Хич не е безопасно, ама като има тръпка и желание, растат криле.

Премката между малък и голям Купен.






Поглед назад - връх голям Купен.


По обратния монотонен ред се изсипахме на бързо в Карлово, при колите, в очакване на пролетта :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар