понеделник, 28 септември 2015 г.

Западни Родопи. Бяла Черква - Белочерковски манастир - Лилково - Ситово - СЗП - Храбрино - Извор

 Бяла Черква - Лилково - Ситово - Поделение 32820 - Бяла Черква - Храбрино - Извор

  Родопите ни подложиха на силово натоварване. Идеята уж беше за кротък уикенд, на палатки по възвишенията на някое родопско село, лек трекинг, як мохабетинг и малко автопоход. Случи ли се обаче да се организираме с Иван, е ясно едно. Наилоните трябва да са с приоритет в подготовката на багажа. Мъгла, дъжд, вятър, съставките на успешното ходене с него. Не помня да сме организирали нещо с него, в което да е нямало вода! :) Не това обаче е толкова важно сега. На всичко отгоре се заформяше и бедствен храносмилателен катарзис. Този туризъм е по-изморителен и от най-тежките зимни преходи, в които съм се забърквал. А щом и Катя е с нас, сигурно е едно. Ще има покривка, вилици, свещи, печени чушки, печен лук, клечки за зъби, че дори сапун, веро и олио, без значение къде точно отиваме, а скарата все плаче ли плаче, като камъните в жлъчките ни. Та, бързо спретнахме план за действие и къде ще се ходи. В западни Родопи тепърва прохождаме, въпреки че като си гледам хардовете, повечето ми снимки са от планината Родопи, че и издаден пътеводител с мои авторски фотографии... :) А щом Ванката каже лежерно това означава претрупана софра, с дъговидно извита маса под нея и махмурлук в следващия ден, както и дефокусирани кадри, все пак претекста на тези ходения са снимките..... :)

И тръгнахме! Още като го питах как е изпекъл принцесите си сутринта, а именно на изключена печка, разбрахме че ще ни вали, но не достатъчно за да е бедствено положението.

Нагърбихме тежкия Ситроен по живописните и изровени пътища в планината и право към първата цел за деня - летовище Бяла Черква с красивия манастир там - Белочерковски манастир св.Петър и Павел. По път започнахме да попадаме и на находките, които грижливо държах под око на гпс приемника и навигирах с посоки накъде да се завива...




Ветераните от едно време. Ако не се лъжа този мотоциклет е Балкан 250.


Не снимах в манастира, ама ето и гледната точка на Ванката, че ми хареса ракурса, а и разбрах, че лелката вътре съскала, та не посмях! :)

Бързо си дадохме газ към панорамните площадки над Бяла Черква, откъдето мъглата ни засмука и позяпахме доволно няколко ката от западните Родопи, от високо! :)


Скоро цялата тази красота ще прелее в искрящи цветови спектакли, които могат да докарат фотографското племе до инфаркт! :)

Право надолу, чакаше ни слизане с колата почти до Пловдив, обектите са в съседни дерета, разделени от респектиращи ридове вкопани дълбоко в планината. Преваляваше... Направихме един бърз магазин, да купим разни дреболии - бира, вино, спирт за горене - пироманщина в действие за стомаси и черен дроб!!! :) Като си пазаруваме от магазинчетата в китните родопски села е сигурно едно. Поредицата е еднаква всеки път, водя си записки и се оказа последователно във времето! :) Още в момента на излизане от магазина, дъждът спира. Отърваваме се за пореден път от капките и продължаваме в съседното дере на планината. 

Завои, дупки, завои, дупки, дупки, дупки, завои, завои, дупки, дупки, дупки, липса на асфалт. Вдигнахме Ситроена максимално и поехме в планината към селата Лилково и Ситово. Пътно знаехме за каскадата на Лилковска река, която е особено фотогенична, макар и леко невзрачна за да бъде наречена водопад. Ето, убедете се сами! :) А есента тук ми се ще да изкарам поне един лек "фотографски инфаркт"! :)



Водопадът е на отбивката между село Лилково и село Ситово. Пътищата там се разделят. По десния се стига в село Лилково, по левия в село Ситово и до двете пътят е лош, изровен, неподдържан в годините и планината си го присвоява полека-лека. Двете села с прилежащите райони бяха в списъка, а за десерт и още нещо, за което ще стане дума по-късно. Определено тази откъснатост от цивилизацията и трудния достъп, ги прави по-слабо посещавани обекти и комерсът не ги е докоснал пагубно, изливащ се в модерни евро проекти, скъпи хотели и лъскави лимузини, за миризмата на кебапчета е излишно да се каже...

Село Лилково:




Всички по-отдалечени навътре в планината села се гордеят с изящни църкви в ретро стил, повечето само с лек козметичен ремонт и мъхове по тикли и камъни.

Разходихме се! Във всички села казвах на Иван - остави ме тук и слизах на табелата, на входа на селото! Слязохме по пътя до Лилковския водопад, за да поемем в съседното дере към село Ситово. С повече внимание се преминава и с ниски западни автомобили - проблемът е, че отсечките са много дълги, от там идва тежестта им. Ако в близките години не се направи нИщо, най-вероятно ще станат почти непроходими и само местните хора, с джипове, ще могат безпроблемно да стигат до къщите си там.

Село Ситово, посрещнаха ни с няколко чепки грозде и усмивки.






Над селото, както в повечето западно-родопски села е изграден параклис, обособено е място за мохабет, маси, пейки, огнище... Там пренесохме значително количество багаж за нощния бивак. Катя остана да запали огън, с Ванката разпънахме палатки и хамаци, след което с последен напън в оставащите малко светли минути тръгнахме в дън гори тилилейски, за да разгледаме секретното в миналото зенитно поделение 32820. А ето и приятната гледка от параклиса. Село Ситово остава в ниското под нас. Тревите нежно се люлееха от вятъра, чанове отекваха в ниското, кучешки лай потъваше меко с ехо в околните планински ридове.

Поделение 32820 - Бяла Черква. Сформирано през 1961г. и закрито през 1999г. Било е въоръжено със зенитно-ракетни установки СА-75 "Двина". Секретно в миналото и с ограничен достъп, а е вероятно случайно попаднали дървари да са били разстрелвани там, такива са били онези времена, в години след войни, Варшавски договори, Студената война... Параноята е била на челни позиции! В сегашно време, тъмни субекти са в приятен хабитат и живуркат, разграбвайки каквото е останало, а то почти нищо няма там. Само руини, мухъл, носеща се сред горите миризма на изгнили греди и машинно масло. 



Резултатите от обученията на войниците.

Границите на НРБ са свещени и неприкосновени.



Знаехме, че мястото крие своите тайни и няма да открием секретните тунели, в които са се криели при учение или са складирали боеприпасите. Скоро ще се стъмни. Лаещите кучета на циганите наоколо можеха да докарат човек до лудост в тази обстановка наоколо. Заваля лек дъжд и на тръгване обратно, решили да минем напряко през горите, се озовахме тук. Тунел под земята, с грижливо засадени борове върху му. Идеалната маскировка.

Тук някъде ме сви стомаха, че се наложи да ползвам за онагледяване снимка от архива на Ванката! :)

След което знаейки, че почти сме прекрачили лимита на времето, почти по тъмно бяхме при параклиса. А там какво да видим. Плоча с въглени, чушки се препичат, лучецът сълзи, малелей...

И изригващите в синьо апокалиптични небеса. Намалих умишлено сатурацията на синия цвят!

Иван наля вино, което купихме от магазин Старата изба в село Първенец. Почти ми се закле, че по-хубаво вино не е намирал - опитах отпивайки от чашата, повярвах му. Три чаши беше помъкнала Катя, кутии с бисквити, а бяхме само за 2 дни, не ми се мисли колко ремаркета трябваше да изнесем дотук ако бяхме за примерно седмица! :) Нагласихме 12 шишчета с луканка, бекон, лук, кълцаница в естествено черво. Плочата над жаравата беше малка и редът чакаха много чинии в следващите часове! Прикапваше дъжд, но Иван каза, че ще пише на времето оценка 6- и след малко спря да вали. Небето се изчисти. В пълнолунието, зад облаците се опули месечината. Доста теории за луната, кацането на луната и т.н. ни се превъртяха из прегорелите мозъци. Усещахме се, че дебатът ескалира на моменти в ожесточени спорове и изпадахме в смях. Иван явно има химически грейки скрити под дрехите! Аз умирах от студ, целият се тресях, въпреки животворната и сгряваща течност, но легнахме късно и оползотворихме почти минутите до полунощ. След което влязохме по палатки-хамаци. Дъждът се изсипа с все сили, в далечината макар и приглушено падаха светкавици, колкото да си имаме едно на ум...

Сутрините са трудни, човек залита, фокусът на техниката... не му е лесно! :) Все пак със светосила, висока скорост и малко заклинания успях да хвана този ранобуден дъждовник до аязмото с 50-ата на 1.8! :)

Аязмото, водата според замервания е с лека радиация, лековита е! :)

Светлина и облаци породиха добра комбинация, въпреки късния пейзажен час. Село Ситово в ниското. Скоро всичко ще потъне в мъгла, по-късно и заваля, дотук с хубавото време! :)

В село Извор попътно щракнахме тихите улици. Събрахме си орехи, лешници и ябълки.

Килийното училище в село Храбрино, едно от първите килийни училища в България и тънещо в разруха.

Църквата в село Храбрино, жената там се оказа учтива, поснимахме на воля. Стенописите са от 19 век и са уникални! :)

Отпътувахме, имаше носталгия, получи се поредното и много вълнуващо за нас ходене. Ето гледната точка и на нашия спътник Иван, без който нямаше да е същото!

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

неделя, 27 септември 2015 г.

Странджа планина и резерват Ропотамо в края на лятото

   Странджа планина... Дива, гранична, отдалечена от реклами и комерс, изпълнена с енергийни светилища, тънещи в забрава храмове и някак непозната. Това беше следващата фото дестинация за нас. А предизвикателството да поемем по изронените от годините и липса на поддръжка пътища с ниската кола - голямо! В основни линии главните пътни артерии водещи до по-големите градове по Черноморието ни са добре, но кривне ли човек да търси непознатото, премеждията са му в кърпа вързани.

И така започна нашето приключение. С план за няколко обекта в Странджа през този ден в края на лятото и поради естеството, и липсата на асфалт по някога хубавите пътища, със замръкване и посещение само на Голямобуковски манастир "Животоприемний източник". Бях се амбицирал да хванем залез в село Бръшлян и да спим в подножието на водопад Докузак, но късно през нощта стигнахме там. До периферията на Странджа водят хубави пътища, магистрали и въпреки късното тръгване малко след обяд, изминахме около 350-е километровата отсечка сравнително бързо. Дойде ред на трудната част, като поехме през горите на Странджа. Тесен асвалтов път догатва за живота, който е кипял тук през отминалите десетилетия в тези красиви и откъснати гори. Завой след завой, обрасли в храсти и ръжда табели, и стигаме в село Голямо Буково. Не намираме никой, който да ни упъти и разчитаме единствено на навигацията. Ако вярваме на картите, асфалт има до края на селото, откъдето започва 4 километра офроуд отсечка, която ми изпили сериозно нервите, гумите, боята на калниците и чукащите болтове на окачването. Горчива работа е човек да кара западен автомобил по тези пущинаци, още повече и като знае, че се намира на стотици километри от най-близкия сервиз. Със сериозен хъс, автомобилът отново се справи и паркирахме до светата обител, а там заварихме покъртителната гледка.

Цигани са се нанесли да живеят в двора, навсякъде е пълно със счупени бутилки, ламарини, тор от животни, които се разхождат навсякъде в двора. Прокажената гледка е навсякъде и никой от властимащите не предприема нищо, докато всичко тук се руши и разграбва! Поради отдалечеността и граничния район, не си заслужава игра на милиони и усвояването им по европроекти, за да се направи нещо и тези свети места да останат като наследство в годините напред.

Ето и няколко снимки:








През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.


И поехме в късния следобед към селата Варовник и Младежко, за да излезем на пътя за Малко Търново. Или поне така си мислихме, че ще се получи, докато завой след завой асфалта потъна в дън гори и само коловозите предричаха, че ще си докараме някоя беля и ще замръкнем някъде тук, по безкрайните завои. Добре, че интуицията и опитът ми подсказаха да се допитам до някой от преминаващите камиони. Хората се оказаха любезни и също толкова любезно ме посъветваха да не рискувам. Дадените на картите второстепенни пътища са били такива в далечното минало, но от години никой не инвестира и ремонтира тук. Апетитът е далеч, където няма възвръщаемост и всичко изчезва ден след ден. Хората по тези малки селца, в сърцето на Странджа планина, също! Почти не видяхме движение, тук-там някой старец поседнал на някоя пейка в късния следобед, радващ се на последните слънчеви лъчи...

Закъсняхме порядъчно с обиколка през град Бургас и Меден рудник. Пътят се удължава тройно, но е бърз и няма опасност да останете в някоя дупка. В село Бръшлян се залутахме, но намерихме в края му прилична поляна за палатката и това ни стигна за този дълъг и изпълнен със здрав километраж ден. Направи ни впечатление масираното присъствие на джипове и гранични полицаи в района. В село Бръшлян, на центъра до чешмата бяха седнали пет шест от тях... Падна мъгла и докато разпъвахме палатката нахлу привичния за планината студ. След бърза вечеря неусетно заспахме вдишвайки кристалната чистота!

Архитектурен резерват село Бръшлян. Рано-рано нарамих статива и тежката артилерия, и благославяйки мъглата поех по все още тихите улици. Скоро нямаше да е така. Моторните триони налазиха по дървесината, а кучетата, които разлаях бяха достатъчен повод да изкарат от дворовете на къщичките учудените погледи на хората.







Тежки са зимите тук. Дали имаше снимка, в която да не хвана на преден план дърва? Стана осем часа и от всеки ъгъл извадиха резачките, че като се почна, имаше доста лъскави автомобили, с хора дошли на почивка тук, горко им... :)




Експедитивно се насочихме по същата линията към село Стоилово и водопад Докузак. Най-високият водопад в Странджа планина. Черпещ води от много извори и с карстов характер, водопад Докузак никога не пресъхва и винаги радва с приятно количество кристална вода. 

Вековните дървета са все по-рядко срещани у нас. Навсякъде играе поголовна сеч и горите се изпаряват ден след ден...

Вековен дъб останал невредим и "защитен" вид, докато някой не реши, че не му е там мястото... Тъжна е картината. Пътувайки из България виждаме стотици камиони препълнени със скъпата суровина.

Приключението ни повежда към село Стоилово. Следваща архитектурна спирка в този ден. Който е поел по пътя Бургас-Малко Търново, може да посети и селата Младежко, Звездец, Босна, Бяла вода и да се наслади на архитектурното богатство, което все още не е ескалирало, както в други по-големи села и градове попаднали под ножа на евро проектите и покрито с лъскавина и стил!

Кметството в село Стоилово.

И поредния пейзаж с дърва за огрев. Зимите в планината са тежки и подготовката е на ниво! :)

Минути ни делят от следващата дестинация - архитектурен резерват Малко Търново.

Има какво да се види и в това китно гранично градче, красиви и запазени сгради има в изобилие и въпреки неподходящата светлина, успявам да запечатам част от атмосферата в края на лятото. Улиците са тихи, спокойни, без паркирали автомобили! Трудно намирах гледни точки, в които да не изкривя перспективата на типично квадратните къщи с ултрашироката стъклария. :)



Последва тежка пътна отсечка до морския град Царево дадена като второстепенен път на картите. Асфалт е имало някога, дупките са повече от необходимото. В количество и качество! Скоро този път ще остане в историята, а на картите ще бъдат отбелязани отсечки, които ще се обсъждат с кеф в офроуд форума! :) Релаксът по черноморието на палатка в следващите дни компенсира несгодите и балансира отношението спокойствие-нерви! :) Арапя, Приморско, бира, плаж, палатки и културен туризъм! :)

Скално светилище Беглик Таш.

Резерват Ропотамо, където се намира скално светилище Беглик Таш. Черен път води през гората до група камъни нарочени за енергийно светилище. Престъпници са усвоили едни пари, сложили са входна такса насред резервата и ограбват стотици посетители без наказание всеки ден. Схемата е следната. Усвояват се едни пари по проект, прави се няколко километра път с част от парите, от град Приморско до резервата, другите пари се открадват и насред гората в резервата слагат будка, късат билетчета продължавайки да взимат пари за нищо насреща. Странна държавица. Не позволихме за пореден път да ни окрадат посред бял ден. Шорткътнахме покрай вековните дървета преди будката и видяхме камъните Беглик Таш, които стоят от милиони години тук, където им е мястото.

Параклис св. Парашкева в резерват Ропотамо. Няколко кошути стреснати от стъпките ни избягаха в шубрака, а морето е на метри и ако се вгледате през дърветата зад параклиса, ще го разпознаете. :)

Навъртяхме солиден километраж с три нули в тези дни. Видяхме достатъчно за да се убедим за пореден път, че в България скоро ще останат само тъмни субекти, осакатени гори, прокажени гледки на манастири в дворовете, на които живеят недобросъвестни люде, които е по-лесно да унищожат съграденото, а не да бъдат впрегнати във физически труд, строеж на пътища, за да заслужат парите, които всеки данъкоплатец отделя от немотията си месец след месец и година след година.

Лека от мен, настройката е за цветове и златна есен! :)