понеделник, 24 февруари 2014 г.

Каньонът на река Леевица

Ждрела и каньони. В очакване на пролетта.

   За да се занимава човек с каньонинг и да влиза на места, които дори слънцето заобикаля, е нужно впрягането на сили и тежката артилерия. Неудобни и хлъзгави установки, кал, тиня от хлъзгавите скали, са само частица от цялото начинание. И ако цялото това "удоволствие" трае по-малко от час, екшънът който се завихря вкъщи после, не може да се сравни с нищо. Часове наред чистене, пране на въжета и въоръжено търпение, което след дълга работна седмица е кът. Все пак зареждането с енергията от тези свети места, съчетано с еуфорята от адреналина, не могат да не оправдаят дори за миг цялата тази гламатория.


Отвесните и гладки скални брегове на река Леевица през пролетта се пълнят с вода за няколко дни, в които преминаването по способа на каньонинга не би завършило особено добре. Съдейки по покритите вирове и мощното течение на водата, съчетано с хлъзгави скали,..... не би било добре човек да се озовава там през няколкото дни в годината, в които снеготопенето придружава това. Миналата пролет хвърлих око на непристъпната клисура и дори не подозирах, че е възможно преминаването оттук.

Сега обаче, година по-късно и липсата на топящ се сняг, поради меката зима подредиха ребуса.

В горната част на водопада, има едно  място за слизане, на което човек трябва да е супермен без да се пребие (слиза се на къс рапел с установка от клинове). Дву метров водопад, по който иначе да се слезе е почти немислима задача. "Пътечка" с единственото място за подход, по който изглеждаше минаваемо подсича изключително стръмният склон, от който на метър под "пътеката" се вижда това от долната снимка, само че погледнато отгоре. Натоварен с въжета и инвентар стъпвайки на пръсти, се озовах на площадката, от която изхвърлих въжето, след като разбира се го вързах за предварително направената установка. :)

Интересните ракурси са плод на живописни скали със светещите пролуки над каньона. Изгледът е като в резерват Джендема. Тъмни сили и капещите от скалите води съпътстват интересният пейзаж тук!

Всякаквите "тъмнолюбиви зеленчуци" по скалите намацаха въжета и дрехи до неузнаваемост... Разиграх няколко начина на подредбата на самозатягащи възли и протриващо съоръжение, тъй като се видя от всички опити до тук, че е от голямо значение, за да не си прецака човек инвентара и да го надере по скалите, както се получи в предни опити по подобен терен със "камбани" по маршрута ("Камбана" е показана на долната снимка, когато човек остава да виси, а протриващото съоръжение остава по скалата, ако е закачено за прусик преди да бъде прекарано през въжето. В този случай е хубаво то да бъде максимално близо до катерачната седалка. В противен случай се надрасква).

Ждрелото и типът слизане наподобяват следващата ми каньонинг цел - водопад Сучурума, където обаче има вода, която както знам е адски студена и още толкова дълбока. С неопрен обаче и опита до тук, установката там скоро ще е факт! Практиката показва, че неопреновият костюм е желателен, за да няма изненади. ;)

В скалните утроби е страховито. Тъмнина и хлад са придружени от звънтенето на отразеният от падащите струйки вода звук.


Горната част на затвореният като пещера каньон.


Мъглата, лекият дъжд и хлъзгавите скали/треви само доутежняваха на вид лесното спускане.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Да преодолееш гравитацията. Каньонинг по Стара и Манастирска река.

 Сопотския водопад и старият Сучурум.

   Февруари беше пълен с мечти за зимни преходи в планината, но изпълнен само с топлина, чуруликащи птички, наболи минзухари, кокичета и вледеняващо-кристалните води на водопади и реки, от топящият се сняг. Двата почивни дни, които на майтап се заформиха и прекрасното време по прогноза решиха веднага казуса: къде, как и защо ще се ходи. :) Плановете за зимен траверс от петък се изапариха, въпреки дългата подготовка от месец за тях и решихме да "преодолеем гравитацията" по два красиви и труднодотъпни за рапел водопади, като се спуснем в бездните им с грохота на ледените февруарски води и съпътстващата ги хипотермия. :) Да се прави каньонинг през февруари звучи почти налудничево и някак Табу. Разчупи ли човек обаче ограниченията, нещата се получават.

И така, приятели ранното утро в събота в повечето случаи отключва емоции, в които умишлено се набиваме всеки път, впускайки се в невероятни преходи, разходки и приключения. Сега обаче с хладината по поречието на Манастирска река над Сопот и ледените и води, се споглеждахме дали изобщо трябва да го правим. Не че "разума" е от голямо значение, все пак е трудно да се обясни жаждата за емоции, адреналин, непознатото, което дебне зад "ъгъла", а и тези тъмни ждрела...... тръпки да го побият човек. :)

Над Сопотския водопад, който спуснахме първо, се оказа че установката ще е изключително трудна: остри ръбове покрай които минава въжето, трудна площадка за изхвърлянето му във водопада, шипки, храсти и за капак на всичко пресичането на реката на възлови места... Около 2 часа бяха нужни за всички действия, проверка на възлите и маршрута на въжето, за безопасното спускане. Протекторите, които носех се изместваха от елонгацията на въжето, дали не минаха още два часа, май станаха четири... :) Каньонинга е непредвидим, понякога изглежда лесно, докато се оказва изпиляващо нервите, но при вторият рапел по Стара река, където изглеждаше изключително трудно, изпълних всичко за около 40 минути с установки, спускане и изкачване... Природа!

Първи опит, винаги неизвестното отключва емоции, заложено ни е. Хлъзгави скали, бушушащи води и тънкото течение, което допълнително изстудяваше ситуацията тук.


Водата е болезнено студена дори през непромокаеми дрехи, въпреки че излизах почти сух и в трите спускания тук. Течението на силната вода подхваща човек и го държи нащрек. :)


Катя също се спусна, моята вярна и неуморна спътничка.

Юхуууууууууууууу.............................



В долната част на Сопотския водопад.


Хаха, във вирът под него, на човек от самото начало му се прокрадват мисли за отказване от всичко това, като види дълбочината и пипне с пръст водата. :)

Ето ме и мен, трети и най-успешен опит. Хванах чалъмите да не става "пандюл", ходеше се гладко, а и водата вече стана гореща........ майтап. :)

Проверка на шунта - работи. :)

В общи линии денят мина бързо, оказа се че сме на ръба на силите си, бяхме поизмръзнали, но доволни, заредени и видимо щастливи чуруликахме като волни птици надолу към колата. Прекарахме един незабравим и адреналинов ден, който се оказа че още на другата сутрин предвещаваше къде ти..... още по-екстремно и диво мероприятие - каньонингът по Стара река с отвесната Виа Ферата и спускането на рапел по водопадите там...



Неделя! Утро! Отвесни скали! Нищо ново в класацията.:)

Пъплим си по маршрута на железата, където стържещият звук на остарелите и ръждиви въжета добавяха поне едно на ум...

Катя по Фератата.

И аз по нея.

След малко екстремни преминавания зад очертанията на Фератата, където обезопасителното въже свършва, от отвесите се открива това бижу. Тук май ме и полазиха мислите дали да спускам. Както знам, водите на Стара река са едни от най-студените, а и през февруари.....

Затова или се впускаш, или се чудиш, маеш, страхът те полазва и се отказваш. При идеално обмислени и отиграни установки и непромокаеми дрехи, спускането в ледени води не е кой знае какво, важно е човек да "прескочи бариерата" и да се спусне в бездната...

Ледени води, хипотермията започна да ме хваща, затова набързо се изнесох с откатерване до установката, събрах въжето и на по тъмно пиво пред камината....

И още няколко прекрасни и незаменими момента,  които се надявам да реализират поне за миг картината случваща се по ждрелото на Стара река.




Лека.:)

неделя, 9 февруари 2014 г.

Село Енина, връх Катуните, заслон Операта


Площадчето в красивото балканско селце Енина.

Църквата от пътеката за връх Катуните.

Изглед към билата на масивите - Триглав и Равнец с февруарският "сняг".

По скалите на връх Катуните.

Катуните.


Изглед към ветрогенераторен парк Бузлуджа.


Връх Бедек.


вторник, 4 февруари 2014 г.

Спускане на Рапел по Манастирска река

Спускане на рапел по Манастирска река

   Като цяло идеята за спускане на рапел от скалите, около крепост Аневско Кале не беше особено добра, в предвид всички трънаци и шипки, с които щях да се сблъскам по маршрута там, а и нямаше да успея да си изтегля въжето, без да се заплете някъде, затова наснимах непокътнатия пейзаж, около Калето и се придвижихме към Сопот. Доста забавна история се очертаваше, носене на една камара алпийска екипировка и връщането и обратно. Има и такива дни... :)

В околностите на град Сопот има множество дерета, речни клисури и скални отвеси, от които човек може да прави всякакви опити и установки. Замръзналите скали догатваха, че спускането ще е интересно. Висулките се чупеха при слизането по скалите и падаха надолу по маршрута като натрошени стъкла. Скалите се пързаляха, интересна комбинация при спускане на рапел. Въпреки че самото спускане беше, около 35 метра по данни на въжето :) се установих и слизах бързо и леко, за разлика от предното спускане на рапел по Джафардере, където цялото оборудване и разоборудване на установки, и слизането по водопада ми отнеха малко повече от три часа.

Докато в предните две спускания, използвах самозатягащ прусик за подсигуряване, сега влезе в употреба и скъпият шунт на Петзл - Petzl shunt , за който бях скептично настроен. Устройството обаче работеше гладко и безупречно и спусках плавно без проблем. Въпросното върши работа и за аварийно самоизвличане, в случай че човек не може да слезе до долният край на площадката (може да се използва и т.нар. педал). Това им е плюсът на джаджите, струват скъпо, ама вършат работа.


Времето беше облачно, но реших да слизам със слънчевите очила, че с тези падащи отвсякъде висулки.....Каската е не просто препоръчителна, направо си е задължителна част от цялата схема.
В общи линии горната част преди основното спускане си беше в стил "Беар Грилс" - тръни, шипки, храстчета... "всички екстри", през които прекарах въжето, преди да го хвърля в пропастта. Оказа се енергоемко! :)


Проверка на шунтиращото устройство... :)

И за да се добие представа, за какъв лабиринт от дръвчета и храсти става дума, следващата снимка показва най-добре.


Горната част на маршрута.

********************* :)