понеделник, 17 февруари 2014 г.

Да преодолееш гравитацията. Каньонинг по Стара и Манастирска река.

 Сопотския водопад и старият Сучурум.

   Февруари беше пълен с мечти за зимни преходи в планината, но изпълнен само с топлина, чуруликащи птички, наболи минзухари, кокичета и вледеняващо-кристалните води на водопади и реки, от топящият се сняг. Двата почивни дни, които на майтап се заформиха и прекрасното време по прогноза решиха веднага казуса: къде, как и защо ще се ходи. :) Плановете за зимен траверс от петък се изапариха, въпреки дългата подготовка от месец за тях и решихме да "преодолеем гравитацията" по два красиви и труднодотъпни за рапел водопади, като се спуснем в бездните им с грохота на ледените февруарски води и съпътстващата ги хипотермия. :) Да се прави каньонинг през февруари звучи почти налудничево и някак Табу. Разчупи ли човек обаче ограниченията, нещата се получават.

И така, приятели ранното утро в събота в повечето случаи отключва емоции, в които умишлено се набиваме всеки път, впускайки се в невероятни преходи, разходки и приключения. Сега обаче с хладината по поречието на Манастирска река над Сопот и ледените и води, се споглеждахме дали изобщо трябва да го правим. Не че "разума" е от голямо значение, все пак е трудно да се обясни жаждата за емоции, адреналин, непознатото, което дебне зад "ъгъла", а и тези тъмни ждрела...... тръпки да го побият човек. :)

Над Сопотския водопад, който спуснахме първо, се оказа че установката ще е изключително трудна: остри ръбове покрай които минава въжето, трудна площадка за изхвърлянето му във водопада, шипки, храсти и за капак на всичко пресичането на реката на възлови места... Около 2 часа бяха нужни за всички действия, проверка на възлите и маршрута на въжето, за безопасното спускане. Протекторите, които носех се изместваха от елонгацията на въжето, дали не минаха още два часа, май станаха четири... :) Каньонинга е непредвидим, понякога изглежда лесно, докато се оказва изпиляващо нервите, но при вторият рапел по Стара река, където изглеждаше изключително трудно, изпълних всичко за около 40 минути с установки, спускане и изкачване... Природа!

Първи опит, винаги неизвестното отключва емоции, заложено ни е. Хлъзгави скали, бушушащи води и тънкото течение, което допълнително изстудяваше ситуацията тук.


Водата е болезнено студена дори през непромокаеми дрехи, въпреки че излизах почти сух и в трите спускания тук. Течението на силната вода подхваща човек и го държи нащрек. :)


Катя също се спусна, моята вярна и неуморна спътничка.

Юхуууууууууууууу.............................



В долната част на Сопотския водопад.


Хаха, във вирът под него, на човек от самото начало му се прокрадват мисли за отказване от всичко това, като види дълбочината и пипне с пръст водата. :)

Ето ме и мен, трети и най-успешен опит. Хванах чалъмите да не става "пандюл", ходеше се гладко, а и водата вече стана гореща........ майтап. :)

Проверка на шунта - работи. :)

В общи линии денят мина бързо, оказа се че сме на ръба на силите си, бяхме поизмръзнали, но доволни, заредени и видимо щастливи чуруликахме като волни птици надолу към колата. Прекарахме един незабравим и адреналинов ден, който се оказа че още на другата сутрин предвещаваше къде ти..... още по-екстремно и диво мероприятие - каньонингът по Стара река с отвесната Виа Ферата и спускането на рапел по водопадите там...



Неделя! Утро! Отвесни скали! Нищо ново в класацията.:)

Пъплим си по маршрута на железата, където стържещият звук на остарелите и ръждиви въжета добавяха поне едно на ум...

Катя по Фератата.

И аз по нея.

След малко екстремни преминавания зад очертанията на Фератата, където обезопасителното въже свършва, от отвесите се открива това бижу. Тук май ме и полазиха мислите дали да спускам. Както знам, водите на Стара река са едни от най-студените, а и през февруари.....

Затова или се впускаш, или се чудиш, маеш, страхът те полазва и се отказваш. При идеално обмислени и отиграни установки и непромокаеми дрехи, спускането в ледени води не е кой знае какво, важно е човек да "прескочи бариерата" и да се спусне в бездната...

Ледени води, хипотермията започна да ме хваща, затова набързо се изнесох с откатерване до установката, събрах въжето и на по тъмно пиво пред камината....

И още няколко прекрасни и незаменими момента,  които се надявам да реализират поне за миг картината случваща се по ждрелото на Стара река.




Лека.:)

6 коментара:

  1. Леле, доста смелост се иска :) Господ обича смелите !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти,
    Би ли описал къде се намира този Сопотски водопад?
    Аз съм екипирал каньончето, което е на края на частта с блоковете в Сопот - жк. Сарая. Реката не знам как се казва.

    ОтговорИзтриване
  3. Първо да благодаря за пожеланията! :)

    Aleyan, реката за която говориш, ако е тази за която предполагам - Леевица!? Там къде е екипирано (ако споделиш бих се радвал). Може и на скайп - martooo4

    Относно реката, по която ние спускахме рапели е Манастирска, Сопотския водопад! Тръгва се от Манастирска поляна, където е началото на лифта!

    Гале...! :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  4. Отдавна не бях влизал в страницата ти, но се оказа че имало защо!!!!!
    Наистина все едно се пренесох там с вас и усетих тръпката, която се е разиграла във вас! Поздравления!

    ОтговорИзтриване