неделя, 31 март 2013 г.

Водопад Сувчарско пръскало

   Сувчарското пръскало в резерват Чамджа  е един от най-стабилните водопади в Стара планина (има няма 54м. според замерванията). Добър повод след дъждовните дни от предната седмица да се поразходим до там и да го отчетем пролетно. Умишленото подраняване обосновахме с това, че зеленината, около него би спънала сериозно част от следващите композиции, а и това, че исках да го видя наистина пълноводен.

Водопад Сувчарско пръскало

Учудихме се колко е пълноводен и радостно налазихме склоновете на стръмното дере.

Придвижването, около скалите може да се оприличи с това в дълбока джунгла, а грохота на водопада изрисува докрай прилежащата картина. Пробвах разни ракурси със свежата пролетна зеленина и отвесните скали.

Някои в това време подходиха по-екстремно, до ръба, откъдето се вижда и чува най-добре.

Нямаше да съм аз, ако не щурмувам и дерето, в търсене на по-интересен план. Не, че не беше възможно, но си е чист опит за пребиване. Релакса от шумната пролетна вода и свежият въздух са гарантирани.

В общи линии - мъчих го от тук, мъчих го от там, не успях да се пребия пълноценно. Гледката на тонове падаща вода действат много добре, незнам за безплодните опити за снимки, но си трябва широка оптика, за по-добър и интересен кадър на мястото.





Запълнихме доволно почти целият ден с едно емблематично клише, по поречието на каньона, получи се приятна и разтоварваща разходка.

До скоро :).

понеделник, 25 март 2013 г.

По рида Хубавец

По рида Хубавец
 
    Наскоро основаната и вече отработена схема - "На скок На марш", документира поредица от интензивни преходи в изтерзаващ фото-планинарски стил. Осъществихме серия от интересни и пълноценни преходи с колегата Пламен К. Тандема и компромисите ни сработиха като "екип". Така успявахме да извършим скоростните преходи, с 20-30 и повече километрови отсечки, в суровите обятия на негостоприемната зимна Стара Планина. Както се казва - който може си го може :). Сега решихме да изчаткаме, около 1700м. денивелация от Карлово и да се срещнем очи в очи с алпийското било, около върховете малък и голям Купен. Отново се получи пълноценно натоварване. Гледки също се намираха. Рида Хубавец заслужи името си като такъв. Обзорните гледки, които предложи и перфектната видимост в краят на месец март, заредиха доволно липсите от скучното и забързано ежедневие в града. Вече сме набрали промишлено количество денивелация и след 'Карловксият мискет', с който ни почерпиха гостоприемните собственици на заслона бяхме нащрек за предстоящото.......

Рида Хубавец

.......в обратна посока :). Алпийска крaсота, подарък за монотонното изкачване до тук.

Старопланинско алпийско било

Аналогията човек-природа, документирана в балкански стил. 

Пламен съзерцава и попива жадно от суровата и неподправена алпийска красота - връх голям Купен - 2169м.н.в.

В посока връх Амбарица - 2166м.н.в.

Връх Ботев - 2376м.н.в. през цялото време мазно надничаше над северните си склонове.

Извършихме малко сухи тренировки по осигуряване с пикел на стръмен наклон. 

Пламен, около, между, под :))) Купените. Незнаех - да се смея ли, да плача ли, ама ни беше особено забавно! :)


Скоро подсякохме югозападния склон на малък Купен и се озовахме на премката между двата Купена - малък и голям. Имаше нов сняг върху старият, подсичането не беше много безопасно. Седнах да си почина от психо атаката... Излезе силен и студен вятър, облякохме промишлено количество дрехи. Замисъла - качване по Купена претърпя определен провал, само опитахме. Вятъра беше силен, обезопасителното въже по западния склон беше зарито в по-голямата си част. Някои скали бяха толкова навяти, че буквално нямаше откъде да се подхванат, трябваше да се подсича по склона, по който напеченият от слънцето сняг не беше безопасен. Поиграхме си малко, покатерихме от части малък Купен и слязохме.

Пламен се почувства зле като ме видя как подсичам обледенените скали,... решихме да не изневеряваме на съдбата, която принципно не съществува, защото сами си я чертаем. 

Хич не е безопасно, ама като има тръпка и желание, растат криле.

Премката между малък и голям Купен.






Поглед назад - връх голям Купен.


По обратния монотонен ред се изсипахме на бързо в Карлово, при колите, в очакване на пролетта :).

събота, 23 март 2013 г.

Язовир Душанци ( Dushantsy Dam )

   Времето се стопли, което беше знак и за изпълнението на нещо в по-фотографски план. Зимата така динамично ме подложи на всякакви изпълнения и екшън сцени, че нямах много много време да снимам мислейки върху нещата, което определено ми липсваше. Така след ураганите бушуващи в предните дни, се озовахме на Язовир Душанци, обзорно място за релакс, с гледките към респектиращото (безкрайно) Старопланинско било. Върховете - Паскал, Косица, Тетевенска Баба, Булуваня, Братаница, Старопланинското конче, Вежен... са като на длан в ясно време. Тъй като не бях запознат с обстановката там и възможностите за гледни точки, се изсипахме по обяд, да разгледаме местността. Така след шест дълги часа в безплодно киснене и дрямка в колата излязоха следващите четири кадъра. Топлият следобед се реваншира и с релакс, и лежерна разходка по брега на язовира.

Повечето общи планове, които съм виждал на снимки от този язовир ми се струваха доста клиширани, затова се заиграх с отраженията във водата, с която цяла вечер се гонихме, в предвид вълничките от лекият вятър там.

Синият час и наскоро запалените лампи също засилиха потенциала на това място.

Черно-бялото, в комбинация с малко игра по плъзгачите и жълтеникавият отенък на отраженията във водата също показаха резултат.



неделя, 17 март 2013 г.

вторник, 12 март 2013 г.

Митичният водопад на Джафардере

    Каньонът на Джафардере в Стара планина и водопадите по поречието на река Джафардере, отлежаваха дълго време в списъка ми - непосетени... Разположението и трудният терен, по който се намира Митичният водопад на Джафардере запълниха голяма част в колекцията с труднодостъпни водопади. Митичният водопад, за който малко хора са чували, а още по-малко и видели. Дерето, по което се навлиза в планината, както и  начало на подхода, догатват защо. Реката от следващата снимка е в самото начало на туристическата пътека. Възлов момент за евентуален бъдещ успех или провал. Отстрани са отвеси (непристъпни скали), видяло се е, ще се гази :).


Така, да си дойдем на думата - започна се газенето :). Катя газеше прилежно, докато аз почти прелитах, така още в самото начало бях мокър до колене, но след всичко, което предстоеше да видим и изпитаме, не ми и пукаше. :)

Пътеката многократно пресича реката, в комбинация с пролетното пълноводие там.

Дивата красота и крепящите се по непристъпни скали дръвчета, запълваха до някаква степен несгодите от мокрежа.

С това ни срещна началото на Джафардере - дива красота!

Тук вече, след многократното пресичане на реката сме навлезли в планината.

Камънака и нападалите дървета по маршрута подсказваха защо е неизползваем. По нататък стана такъв як каньонинг, че даже и не успявах да снимах. В общи линии цялото придвижване се състоя по речното дере, като отстрани стръмните склонове представляваха големи каменни полета с нестабилни сипеи и камънак.

Топлото и влажно време, придружено с лек дъждец беше извадило на разходка и дъждовниците. Лично този се беше проснал като самосвал. А и приличаше на такъв :).

Друг пък ми позира доволно дълго време, без да дава признаци, че е обезспокоен.

Пътеката, която е обозначена на картите и на гпс-а, следва дълго време поречието на реката, след което по ляв нейн приток, който е напълно пресъхнал се продължава към Митичният водопад. Този воден пад от следващата снимка на картите е обозначен като Митичният водопад на Джафардере. Всеки, който не знае, че над него има поредица водни падове, би се върнал. Ние обаче изкатерихме стръмният десен склон над водопада, по който се задържахме за сухи коренища и нападали изгнили с времето дървета, покрити с мъх. Едно изтърване по склона би довело до много лоши последици, по суровите и нестабилни скали. Изкачването никак не спореше, целите станахме в кал, от главата до петите. Дъжда се позасили, така решихме да не изневеряваме на късмета и да оставим подхода за друг път.

Тъкмо тръгнахме да се връщаме, когато небето се изясни, птичките се разпяха, а слънцето опорочи всички планове на дъждовното до преди малко време. И не след дълго,... ето ни отново в подножието на водния пад, откъдето в дясно покрай скалите по склона започнахме да се катерим. Обедното слънце и контражура изпекоха достатъчно кадъра, но все пак си личеше количеството вода падаща от скалите. Не е много, но за сметка на това мястото си го биваше.

В следващият половин час, буквално си изгубих чувството за хумор. Склоновете, по които си проправяхме "пътеки" са толкова стръмни, на места има и отвеси на 20-30 метра от скалите в ниското, около водопадите, човек не се ли държи за корени и тревните туфи, трудно би стигнал до където и да е. Внимавахме къде и как стъпваме, защото подсичахме стръмните и ронливи склонове на достатъчно голяма височина от водните каскади по дерето, че ако се падне, човек си се пребива като нищо. Не беше никак лесно! Всяко едно усилие обаче ни възнагради със следващата гледка. Бяхме точно в подножието на Митичният водопад на Джафардере, който по информация от книгите се среща и като водопадът на Червената скала. Отвесните скали ограждаха красив скален каньон, а тътените на гръмотевици в далечината ни подсказаха да действаме по-експедитивно и да се омитаме възможно по-бързо, за да слезем по обратния ред до безопасната част на пътеката, преди да е заваляло отново. Времето на подобни места никога не е достатъчно.

Още един поглед, само че в обратна на скалните отвеси посока. Снегът във високите части още се топи, което подсказа, че седмица по-рано тук мисията по пресичането на склоновете би била почти невъзможна.

Дъжда и гръмотевиците не закъсняха, времето през целият ден беше повече от динамично. Най-доволни от пролетната ситуация оставаха излежаващите се Саламандри. Някои от тях дори си вземаха дозата пролетен душ.

Здравеца по камъните носеше дъхав аромат във въздуха през целият ден, успяхме да си наберем и чубрица от скалите. Натоварихме се пълноценно. Придвижването сред скали и каньони е забавно занимание и мазохизмо определящо човешката психика състояние. :) Човек стига до някъде, опитва се да премине, не се получава, търси друго място, катерейки излиза над скали, откъдето се откриват приятни гледки към водни падове и непристъпни скали. На моменти губи чувството си за хумор, висейки хванат за тревните туфи над дерето. :)

Сигурно през месец май тук ще е още по-диво и интересно, след като растителността скрие всички дупки и капани между нестабилните камъни. Тогава придвижването ще е още по-забавно. :) 

п.с. Описаното изпълнение в тази публикация не е с цел стандартен туризъм, така че, който се наеме с реализацията му -  Умната! 

Най-накрая между два ореха на пътя се спотайваше връх Юмрука и южните му склонове покрити все още със сняг.