МАРТИН ПЕТРОВ photography: Траверсът Добрила Ботев

понеделник, 11 февруари 2019 г.

Траверсът Добрила Ботев

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

В леденото кралство на Балкана.

Траверсът от хижа Добрила до връх Ботев през зимата, представлява отсечката между връх малък Купен от запад до връх Жълтец на изток. Лятно време има прекрасна пътека, която подсича голяма част от трудните за откатерване места. Зимно време се преминава през връх голям Купен, Кръстците (малък и голям) и връх Костенурката, след което билото рязко прелива и се изразява билно в частта на връх Жълтец и до заслон Ботев. Скалният хаос между тях е впечатляваща поредица от жандарми, стени, дълбоки кулоари и лавиноопасни улеи, които слизат от север и юг в долините.

Връх Амбарица - 2166 м.н.в. през нощта.

Един кадър, но седмица по-късно, когато преспахме на върха. :)

Има много варианти (разновидности) за преминаването на маршрута. Такива са Добрила-Левски със слизане през Жълтец или аварийно по улеите, хижа Амбарица-връх Ботев, в обратна посока - връх Ботев-хижа Добрила или връх Ботев-хижа Амбарица. Минавал съм някои от тях, като сега интерес представляваше класическият вариант - хижа Добрила-връх Ботев. Подготвих си добре "домашното" и нарисувах план да премина самостоятелно по маршрута.

Следя прогнозите, които съвпадат с петък и ето ме пред хижа Добрила в ранния следобед. До тук има маркирана пътека, по която се стига за няколко часа, но може и с лифта Сопот-междинна станция, който спестява, около 1000 метра положително изкачване, което с тежкия багаж си е допълнително натрупана умора. В зимния сезон лифтът работи в събота и неделя, но при резервация, го пускат за групи над определена бройка в посочен от седмицата ден.

Изглед към билото на връх Амбарица. Раницата е редуцирана, но все пак прилично натежала - вътре има и резервен вариант за аварийно нощуване.

Условията в хижа Добрила са шестица. Топло, уютно, с богата кухня и условия. В 4 ч. сутринта след трескава подготовка, поемам под обширното небе към връх Амбарица - 2166 м.н.в. Милионите звезди на небето са красив пътеводител. Температурата е -10 градуса и снегът звъни мелодично под тежестта на снегоходките. Правя някакви опити за снимки със смартфона и слагам котките на краката и сечивото на седалката. Участъкът между връх Амбарица и връх малък Купен е силно фирнован и не рискувам да се изпързалям по все още тъмните склонове. Следите от вълци по билото до връх малък Купен впечатляват и държат нащрек. Големи лапи и многобройни линии са навсякъде. След това изчезват и ръбовете стават царство на диви кози, каквито видях по скалите.

Връх Амбарица в 5ч. сутринта и ламариненото съоръжение, което е под леда.

В подножието на връх голям Купен съм малко преди 7 ч. Гледката на запад е поразителна. Всичко се вижда на длан. В дъното белее могъщото било на връх Вежен - 2198 м.н.в. Котките и пикел са задължителни тук, а верен другар с въже е силно препоръчителен, но сега бях сам и сетивата ми бяха изострени. Всяка крачка тук може да е фатална, умората по сложно-техничното и продължително трасе се натрупва минута след минута и предпоставките за инцидент са налице. Маршрутът Добрила-Ботев в зимни условия се преминава за 10-16 часа, като има случаи-рекорди, но мен ми бяха нужни 10 часа. Тук, на връх Купена, откъдето снимам, свършва и зимната колова маркировка. Оттук насетне всичко е импровизация на собствена отговорност и спрямо условията. Времето тук бързо може да се развали и преминаването на траверса да е с друг характер...

На юг и север - "антициклонът в захапка" над градчета и селца. На снимката се белее масив Равнец и острият южен гребен на връх голям Купен в краката ми, по който също може да се слиза в долината.

Северно море от облаци и гледката на изток към връх голям Кръстец.

Отново - панорамата на запад с черните гори на рид Сакарица, по който може да се слезе в Карлово на юг аварийно от връх Амбарица. Изкачването от град Карлово по рид Сакарица е изключително панорамно и преодоляващо немалък километраж, с около 1800 метра положителна денивелация.

Сечивото не е най-удобен вариант за този траверс, но старите ми туристически пикели не са в добра за подобни условия кондиция! :)

Всякакви форми се задават. Затворете, става течение. :)

Ледената феерия в замръзналото кралство на Балкана.

С повишено внимание откатервам бързо връх голям Купен в посока североизток, където въжето е заринато, а снегът не особено стабилен и свличащ се. В далечината на изток за присъствието си подсказва връх Марагидик, където си спомням за едно 17 часово приключение и шеметните пропасти на северен Джендем.

На юг е време за сладоледени изкушения. :)

Като страж се извисява връх голям Купен от изток.

И напред към Кръстците.

Козирки по билото.

След поредица от жандарми и къс скален гребен, откатервам връх голям Кръстец - 2035 м.н.в. по микс от скали и лед. Часът е 9, а денят е пред мен. Много хора ползват въже и подсичат южно голям Кръстец по релефа, в най-голяма близост до скалите.

Връх голям Кръстец - поглед от изток.

Връх голям Кръстец, ръбчето и връх голям Купен. В дъното ясно се вижда острото заснежено ребро, по което зимата се слиза северно на хижа Амбарица. Там е и възлов момент, при тръгване от връх Ботев, когато човек е изтощен...

Очакващия ме скален хаос на изток. А казват, че пътят към морето е лесен... :)

Поредица от жандарми, които пазят тайните на Балкана. След преминаването на скалите преди голям Кръстец - напред (изток), линията на траверса е по-лесна, въпреки че изглежда по-нелогична. И нямат край и нямат край... В определени условия, тези навявки са силно лавиноопасни и трябва много да се внимава...

Връх Костенурката - 2035 м.н.в. е черешката на тортата - острото "връхче" на преден план. Край скали и в лабиринта между тях има и равни площадки с дълбоки снежни навявки, в които при влошаване на времето или изтощение, човек може да се приюти в снежно укритие, без да рискува да продължи и да се свлече от преумора. Именно с това и раницата натежа прилично. Бях взел пухен панталон и тежкия зимен спален чувал. Между тях - суджуци и луканки. :)

Голям Купен, Кръстците и изминатото.

Появиха се признаци на умора, слънцето също не пожали снежните форми и снегът на места започна да се свлича. Бях помислил и затова, бързо напредвах и скоро достигнах "баба Костенурка".

В подножието на връх Костенурката. Последен "великан" от приказката "Замръзналото кралство". Изкатерва се по северния улей или западно фронтално. Може и да се подсече, но отново се появява нуждата от алпийското въже. Улеят, слава Богу е стабилен и по него излизам отгоре.

След което слизам от Костенурката, оставяйки дълга следа към изминатото, се обръщам, за да запечатам панорамата с облачното море за последно днес. Едва обяд е и имам още два часа до заслон Ботев.

Поемам по пътя на безкрайното качване към връх Жълтец (спирам за по минута от кол до кол), след което се приземявам в заслон Ботев, където с бира и топла шкембе чорба да влея живителни сили. По живо, по здраво, както се казва. Балканът днес ме допусна. Респект!

Заслон Ботев през зимата.

Връх Ботев през зимата, с което планът е изпълнен! А то един план само... :)

Бедствено положение. Подреди пъзела! :) Благодарности на Ицо и Вальо за топлото посрещане. :) Едни момчета извадиха някакви неща и стана тя каквато стана. :)

Красиви зимни утрини. И дългия път от заслона през масива Равнец (зимно преминаване по масива Равнец) към безснежните южни полета на топлата долина...

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

До скоро! :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.