неделя, 12 февруари 2017 г.

Амбарица, Купените, Кръстците, Костенурката - Старопланински зимен траверс.


Зимни картини от Старопланинското било.


   Конете на Балкана са волни и издръжливи създания. Температурите навън може да са под -20, но тези животни оцеляват някак.
 
   Зимните гори на Балкана.
 
   Уютната хижа Добрила, с добри стопани и прекрасни условия за почивка.

  Зимен бивак в снежната пещера, която направих.

   Малко е тясно, но снегът е най-добрия изолатор в природата и вътре е уютно и топло. Времето е тихо, милион звезди и пълна луна осветяват наоколо.

   Изграждането на подобен снежен заслон изисква време, опит и в случая ми отне два часа. С раница затваряща входа и отрицателни температури навън, вътре термометърът показва малко над нулата.

   Групата ни - свежи като репи. :)
 
   Катя и антициклона. По билото към връх Амбарица. Пълзим по безкраите на величествената Стара планина.

   Старопланинското било в участъка от Амбарица до връх Ботев. Гледка, от която полазват тръпки и адреналинът в следващите десет часа е на ниво.


   Връх Амбарица - 2166м.н.в. и малката ламаринена къщурка там. При критично време може да приюти вътре двама човека. Няма прозорец и врата...


   Връх голям Купен - 2169м.н.в. 


   Старопланинско величие.

   Гръбнакът на Балкана е опасно място през зимата, където човек може да подложи волята и духа си на изпитание. Взел е живота на мнозина и с цената на много усилия, успяхме да минем през него, въпреки новата снежна покривка. Бяхме допуснати. С тежък багаж, бивачно оборудване и фототехника през цялото време бях на ръба...


   Южен ръб на връх голям Купен. Мощни лавини се изсипваха с грохот през целия ден под снежното море.



   Връх голям Купен от изток.



   Към връх Кръстците - 2035м.н.в..

    В микс и пълни улеи, въжето днес е неизменна част за успеха на начинанието ни.


   Улеи, кулоари, ниска облачност. Масивът Равнец е над морето от облаци.

   Усойните северни скали смразяват.


 
   Кръстците. Труден траверс в микс и гонитба с минутите до залеза.



   Връх голям Кръстец от запад.
 
   Връх Костенурката, жандармите преди нея и вр. Жълтец на изток.
 
   Връх голям Кръстец и групата в подножието му (от запад на изток). Пробягах ръба и слязох бързо в търсене на подход напред.

   Групата също слиза с въже. Аз слязох без въжето, но в последния участък откатерването на 5 метров скален праг с тежката раница беше под въпрос за здравословното ми състояние...

   Кръстците в цялото си величие и въпросния скален праг в долната му част!

  Достигнахме връх Костенурката по залез. Красива, опасна и репектираща. Следващия великан по трасето, откатерването до който е лесно от запад, но слизането източно е крива работа...

   От ръкавиците ни течеше вода и целият топъл ден с нищо не загатваше за отрицателните температури в долината. Изглед от подножието на връх Костенурката.
 
   Скоро ще се стъмни и е време да се евакуираме от билото. Улеите отдавна бяха стегнали и въпреки тоновете лавини в долината, слязохме безопасно на юг към хижа Васил Левски.


   На юг небето се запали с последни сили и цвят. Рид Сакарица с вековните си иглолистни гори и 1700м денивелация до връх Амбарица от град Карлово. ТУК, с по-подробно описание. С огнените цветове на февруарския залез, температурата падна с десет градуса и излезе лек северен ветрец. Чувството е неописуемо и този, който е тук, може да попие всяка една секунда.

   В близък план - връх голям Купен.

   Връх голям Купен, лавинарниците южно от билото, рид Сакарица и рид Ортаборун си постилат за сън под снежното море. Прекрасни цветове за завършек на един прекрасен ден. Величие, много красота и трудности.

До скоро и умната! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар