събота, 2 март 2013 г.

Розино - хижа Ехо

Розино - връх Самсъклътепе - връх Юмрука - хижа Ехо - Розино

    Наскоро основаната от Пламен схема за зимни преходи 'На Марш на Скок', се отчете доволно, при повторното изпълнение на прехода Ехо - Розино, което в първият ми опит пожъна определен провал. На пук на минзухарите,  пролетното поведение на природата и пеещите птички, началото на март започна зимно, поне за нас. Решихме да пробваме зимният маршрут за хижа Ехо, през връх Самсъклътепе и да изкачим алпийският връх Юмрука два пъти за този скоростен ден. Тъй като бяхме запознати с овчарските кучета, които дебнат всеки дръзнал да премине туристическата пътека, имахме едно на ум. Все пак въпросните субекти и светещите им очи събудиха цялото село с истеричния си лай.

   Още с утрото гледките започнаха да радват, за разлика от преди няколко дни ..... Юмрука, който ще изкачим в този ден - Красота!

   Изкачването по зимното ребро загатна гледки и към връх Вежен. Преди пет дни при изкачването тук виждахме само това .


   Връх Вежен вляво се подава срамежливо, по средата връх Юмрука, който трябваше да изкачим и слезем по два пъти, за да се доберем и до хижа Ехо. Времето беше толкова хубаво, топло, хванахме прекрасен за преходи пролетен ден (тен).

   Имаше доста време и за снимки, и за почивка, все пак бяхме дръпнали стабилна височина за нула време.

   Снежните козирки, покрай които изкачихме връх Юмрука от изток, както и източния му склон.

   Бързичко излязохме и на билото на върха, където също беше интересно. Панорамата ни зарадва   особено, видимостта също.

   Козята стена белее с алпийското си било и опасва северно рида, по който се качихме до тук.

   Маркировката сочеше както вярната посока, така и посоката на вятъра. След малко следите изчезнаха. Имам някаква странна мания да премахвам подобни ледени форми. Приятелите ми на майтап казват, че съм 'вандал', но аз така само премахвам напрежението от тежестта на леда :).

   Вежен връх ни се поднесе с перфектна видимост, а на преден план внушителните снежни козирки, настръхнали над ръба, долу под тях е пропаст.

   Един юнак се записа за фон върху една от снежните козирки.

   Красота в причудливи форми е изваял вятърът.



   Хижа Ехо също се показваше, а стръмните склонове загатваха за алпийския нрав на северния склон на връх Юмрука, водещ до нея.

   Осигурителното въже, пикелът, алпийските котки, физическото натоварване при слизането, всичко това допринесе за приятното зимно преминаване по екстремния ръб.





   На места губихме иначе забавното чувство за хумор, което прилагахме до тук през деня :). Тук Пламен се изкачва, защото не успяхме да извадим осигурителното въже изпод снега. Скоро и аз го последвах. Интересни неща се случват по подобни места - човек е нащрек, кеф си е.

   Връх Юмрука погледнат от хижа Ехо. От там по ръбчето слизахме до тук. Пихме чай на хижата и по обратния ред през Юмрука и Самсъклътепе затворихме 27 километровото ходене в този прекрасен зимен ден.




Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























4 коментара:

  1. Марин Русев3 март 2013 г., 10:18 ч.

    Колко много сняг, като за началото на март. Нереална красота...

    ОтговорИзтриване
  2. Нашата красива България, прекрасни снимки! Честит национален празник!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Candy, красива е България, за сметка на всичко друго, което се случва в нея ;)!

    ОтговорИзтриване