събота, 2 март 2013 г.

Розино - хижа Ехо

Розино - връх Самсъклътепе - връх Юмрука - хижа Ехо - Розино

    Наскоро основаната от Пламен схема за зимни преходи 'На Марш на Скок', се отчете доволно, при повторното изпълнение на прехода Ехо - Розино, което в първият ми опит пожъна определен провал. На пук на минзухарите,  пролетното поведение на природата и пеещите птички, началото на март започна зимно, поне за нас. Решихме да пробваме зимният маршрут за хижа Ехо, през връх Самсъклътепе и да изкачим алпийският връх Юмрука два пъти за този скоростен ден. Тъй като бяхме запознати с овчарските кучета, които дебнат всеки дръзнал да премине туристическата пътека, имахме едно на ум. Все пак въпросните субекти и светещите им очи събудиха цялото село с истеричния си лай.

Още с утрото гледките започнаха да радват, за разлика от преди няколко дни ..... Юмрука, който ще изкачим в този ден - Красота!

Изкачването по зимното ребро догатна гледки и към връх Вежен. Преди пет дни при изкачването тук виждахме само това .


Връх Вежен в ляво се подава срамежливо, по средата връх Юмрука, който трябваше да изкачим и слезем по два пъти, за да се доберем и до хижа Ехо. Времето беше толкова хубаво, топло, хванахме прекрасен за преходи пролетен ден (тен).

Имаше доста време и за снимки, и за почивка, все пак бяхме дръпнали стабилна височина за нула време.

Снежните козирки, покрай които изкачихме връх Юмрука от изток, както и източния му склон.

Бързичко излязохме и на билото на върха, където също беше интересно. Панорамата ни зарадва   особено, видимостта също.

Козята стена белее с алпийското си било и опасва северно рида, по който се качихме до тук.

Маркировката сочеше както вярната посока, така и посоката на вятъра. След малко следите изчезнаха. Имам някаква странна мания да премахвам подобни ледени форми. Приятелите ми на майтап казват, че съм 'вандал', но аз така само премахвам напрежението от тежестта на леда :).

Вежен връх ни се поднесе с перфектна видимост, а на преден план внушителните снежни козирки, настръхнали над ръба, долу под тях е пропаст.

Един юнак се записа за фон върху една от снежните козирки.

Красота в причудливи форми е изваял вятъра.



Хижа Ехо също се показваше, а стръмните склонове загатваха за алпийският нрав на северния склон на връх Юмрука, водещ до нея.

Осигурителното въже, пикела, алпийските котки, физическото натоварване при слизането, всичко това допринесе за приятното зимно преминаване по екстремния ръб.





На места губихме иначе забавното чувство за хумор, което прилагахме до тук през деня :). Тук Пламен се изкачва, защото не успяхме да извадим осигурителното въже изпод снега. Скоро и аз го последвах. Интересни неща се случват по подобни места - човек е нащрек, кеф си е.

Връх Юмрука погледнат от хижа Ехо. От там по ръбчето слизахме до тук. Пихме чай на хижата и по обратния ред през Юмрука и Самсъклътепе затворихме 27 километровото ходене в този прекрасен зимен ден.




4 коментара:

  1. Марин Русев3 март 2013 г., 10:18

    Колко много сняг, като за началото на март. Нереална красота...

    ОтговорИзтриване
  2. Нашата красива България, прекрасни снимки! Честит национален празник!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Candy, красива е България, за сметка на всичко друго, което се случва в нея ;)!

    ОтговорИзтриване