МАРТИН ПЕТРОВ photography: 2022 година

2022 година

Въведението към публикацията за 2022-а година е цитат от предходната 2021-а година, след което започва същинската и част... :)
"Заслужава ли няколко реда отминаващата 2021-а година? Тя, тази 2021-а година беше вълнуваща и толкова трудна, динамична, нелогична и критична, че дори нямам въображение да се замисля дали мога да я повторя, ако имаше "втори рунд"... И не искам! Стартът беше с нотка отегчение след празници и прочее, но това не попречи да се случат интересни, вълнуващи и екстремни емоции, а косите да побелеят достатъчно с всеки следващ ден... Януарска Стара планина ми подсказа, че не винаги се получава и "така не трябва", което пък даде и време за преосмисляне на някои стратегии... 🙂 Казват, че с годините човек губи форма. Ми, сякаш съм в по-добра от всякога такава, но човек винаги може да се изложи... Има какво да се желае, здраве да е! 🙂

Всеки ред (в публикацията) е препратка с линк към случващото се в заглавието... Нямах време да отделя необходимото време, за да описвам пълноценно блога, но поне качвах хронологично кадри и тук-там някое изречение... Не, че някой чете вече блогове... Ще запомня 2021-а със зимен Марагидик по свирепото му североизточно ребро и купищата премеждия, докато автомобили, екипировки и прочее и прочее, се разпадаха ден след ден и загатваха - "Няма да е лесно"... И през пролетта се случиха интересни неща, но я пропускаме... За първи път оставах без автомобил за по-дълго време, то пък също се получиха хубави приключения! Лятото беше обещаващо! Избродих десетина маршрута от север на Стара планина и видях най-дивите места, ридове, била и резервати, а автомобилът ръмжеше яростно по разбити проходи и подходи в стил "Не ме оставяш - ще видиш ти"... Ненадейни срещи с диви животни, кърлежи, стършели и колабираща жега... Купищата скални светилища, водопади, калета, екзотични села и дестинации, илизаха на дневен ред непрекъснато и беше ясно едно - ще се пътува! Залагам на Родопите и Средна гора в последните години и продължавам да се изненадвам какви съкровища се спотайват зад всяко едно планирано и посетено кътче там... Случи се почти на майтап! Налагаше се да вдигна леко нивото и се захванах по-сериозно със скално катерене без прекъсване няколко месеца, така де, все пак идеята за "Айгер по Митилеги" не беше "ей така", но не се случи тази година... Яваш-яваш изведох и няколко шестици, за което благодаря на замесените, както и на всички останали, с които забивахме по дивни пътеки! Продължих и следващите месеци с разни боудър скалички и разбрах, че има какво да се желае... Финишираме декември приключенски с теснолинейката Септември-Добринище-Септември. 10 часа с влакчето в двете посоки и още 5 с автомобила, за трениране на нервната система... 🙂"

Ред е и тази година да се туркули... А 2022-а определено бе по-трудна, но усилията дадоха добри резултати, ако изобщо аз мога да бъда доволен, каквото и да ми се случи - хубаво, по-хубаво, най-хубаво (в личен план). Трудна, екстремна, вълнуваща година... Много пътуване, преходи, върхове, крепости, калета, долмени, руини, махали, критични моменти, стотици километри денивелация и хиляди километри пеша, със спиращи дъха моменти, в които животът течеше на високи, наистина високи обороти... И най-важното - имам човек до себе си, с който да споделям цялата тази "лудост"! И три котки! 😻
Както всяка година, и в тази, захапването бе с труден старт. Светът се обърка и обърна тотално и не беше ясно дали ще може да се пътува... Горивата, гонейки висини в цените, сякаш щяха да провалят плановете, но по едно време и може би за кратко, се оказа, че ще се получи. Заложих да не пропилявам и миг в чакане, и се гмурнах дълбоко в мечтите, навъртйки около 25 к километра със стария и легендарен автомобил от 2001-а година. (таксиджийското каране го държеше във форма и ремонти почти не съм правил, освен консумативи и повечко настройки и чоплене, но такива се очакват все пак). След всяко приключение, архивно качвах по кратка публикация в блога, без много описания и като цяло по-долу прилагам под номера и в линкове това, което видяхме (с по една снимка), но не това е чак толкова важно...

С години пътувам/ме по крепости, руини, калета, водопади, малки и големи села, и китни, но изоставени махали и списъкът с посетени подобни места набъбваше... Планински ридове, изгреви, залези, биваци, върхове, езерни циркуси, хижи, планински първенци... Разбра се, че колкото повече пътува човек, толкова по-малко е видял, каквото и да означава това... Годинките се нижат, косите побеляват... В резерват Стенето се надцених през пролетта, влязох над Казаните по опасен терен и получих лоша контузия, която можеше и с "песни" да завърши, но то в това им е чара на ходенията сам, и сякаш се виждаше края на планинарстването, но все пак бързо и с леки движения, без да спирам за миг, успях да преодолея разтеглени кръстни връзки, и без сериозни лечения изкачих връх Баба в планината Пелистер десетина дни по-късно (беше трудно)... Загрявах с по хиляда денивелация във всеки следващ ден, с изключително бавни темпове и така се оказа, че за Джендемите имам шанс, а там на късмет не трябвало да се разчита... Месец по-късно и в рамките на няколко седмици направих 5 преминавания през северен Джендем по различни маршрути и още 7 доста сложни подходи по други затънтени места в най-дивите части на Балкана, като така разбрах, че все още нищо не съм видял, въпреки последните няколко години, в които реално обходих всички резервати на Балкана... Критични моменти имаше, доколкото да се раздваме, че животът все пак продължава и че сме част от него... Получиха се емоционални дни, зрелищни панорами и извънземни кадри в телефона... Техниката буквално отлежава със свалени батерии и само разни събития, за които ме търсят, отчитат кадри по-така...

Динамично протичащите дни се изявяваха и в направата на зимнина. Много, много, много зимнина. Плашат ни с тежка зима и то май отдавна се виждаше, че идват трудните години, за които постоянно шепна от поне пет години насам... Събирах/ме гъби, шипки, боровинки, билки, плодове, орехи, лешници и направих стотици сладка, вкусни сладки и солени консерви и какво ли още не, но нека си останат в тайна някои неща от света на химията и физиката... :) Така дните отминаха, като миг. Зареждане с дърва за зимата, за да е уютна и пивка... :) Натъркалях суджуците в началото на декември, докато пиша тази тъй-скучна и дълга публикация... Отдавна ме е напуснала музата за писания, но скоро обещавам да кача в кратки описания публикация с премиерните зимни преминавания на северен Джендем, за които получих ръкописно написани бележки от ветеран в алпинизма...
Кротко гледах картите на северен Джендем и там се случиха "преходи" и подходи, за чудо и приказ... Никой почти не ходи там лятно, защото е опасно и глупаво човек да се набие в таваните на туровете и да виси на сечива по тревните туфи, но пък е ефектно да се слиза после от връх Ботев за под два часа с изпита преди това бира на върха... Отдавна се канех да видя долмените в Странджа и Сакар, някои пещери, каньони в България и десетки селца и махали. Успяхме да обходим в едно от интензивните пътувания огромна част от Сакарските долмени (където в един от дните слизах по тъмно през някаква река), но за Странджа време и желание не остана, предвид случващото се по границите ни... Все пак, дори в най-смелите си мечти, не бях подозирал за безкрайните и случващи се буквално едно след друго пътувания, застъпвайки ги едно след друго, оставящи ни без дъх... Слязох под 60 кг в един момент, което не беше толкова добре дошло, но ще наваксваме в зимните дни?!? Да, бе, да... :) Поставих и някакъв личен рекорд, с над 30 пресичания на прохода Троян-Кърнаре, за подходите от север по реки, ждрела, била, върхове, Джендеми, бране на гъби и прочее и прочее... И друг рекорд - цели 10 дни на Черно море?!!?! Зимата не се отчете добре, освен един еднодневен връх Ботев през февруари (станах от сън, качих го и се върнах следобяда, за да свърша разни неща), но лятото наваксах... Дори веднъж почти направих 3000 метра денивелация по тежък терен, за ден... Добре де, бяха си точно 2,2 к денивелация, ама то какви... Аха да си бия рекорда на Матерхорн със слизане в изходна позиция, но не се получи. Остаряваме... :) И тъкмо бях влязал в серия от скучни на вид автопоходи, когато ми се отдаде възможност да мръдна и до Пирин, което финализира наистина една вълнуваща година!
Смелост се изисква човек да помечтае, смелост и лудост, катастрофална лудост, в тези шантави и безлични времена. Ако, да кажем има начин лентата да се върне в началото на 2022-а, не знам дали бих се осмелил да си представя или да помечтая за това, което предсто/и/еше... :) Здраве и мир да има, за да успяваме да помечтаем и за напред! :) 2023-а предстои! Тихо се надявам на здраве и динамика, каквато не съм и мечтал да имам, но само времето ще си каже!

1. Нова година 2022