Рибарица - река Стара Рибарица - местност Трите дола - рид Средната рътлина -хижа Ехо - рид Ръждавото било - връх Кукуй - Рибарица - река Заводна - Беклемето - Козя стена
Няколкодневна прохлада край река Заводна и приказна разходка в дълбоките дебри на Балкана, древните гори и ридове, извеждащи над ветровити била и пасища... Много ходене без пътеки и зрелищни панорами, сред цветя, пчелички, мушички, билки и боровинки...
Мероприятието ни в поредицата пешеходни преходи, продължава втори месец от север и видяхме наистина много, много от красотите на Балкана... Една гъбка Пачи крак и почивка над реката, сред песента на птиците...
Край река Заводна...
Нощите тук са студени, а светулки и звезди мъждукат, красящи вековните гори на Балкана...
Стара Рибарица. Денят започва по тъмно. Чакат ме 24 километра и над 1 к денивелация, с на места труден и сложен за преодоляване терен по стръмни била, ридове и долове...
Конете, с които изнасят дървесината от Балкана... :(
Много гъби има по пътеките...
Чешма Пешова мъка. Ледено студен извор в букова прохлада...
Биосферен резерват Царичина...
Вековните гори на резерват Царичина са гъсти и тъмни, дори по пладне. Песента на птиците радва, а свежест, прохлада и влажността на въздуха, са присъщи и в най-напечените дни на юли и август...
Горски изушения...
Местност Трите дола...
Множество притоци и реки са огромно богатство, слизащи надолу по своя път... С усилие и драпане през високи до глава треви, пробивам бавно към подножието на рид Средната рътлина през Трите дола. Внушителна е долината под рида и събира три притока, вливащи се в река Стара рибарица - река Заношки дол, река Рибарски дол и река Кавладански дол (въпросните реки събират водите си северно от билата и в тях се вливат десетки притоци, даващи начало от главното било между връх Каменица и Ветровития преслап). Смело мога да се закълна, че тук, в това диво място е царство на символа на Балкана (мечката), която гордо се разхожда и обитава непристъпните гори на Царичина...
Труднодостъпни и сложни ридове, избиват стръмно и нещадящо краката в подножието на огромните планински била на Балкана... Рид Средната рътлина и вековните гори на Балкана...
Билните части и бели, пухкави облаци...
Стражите...
Стражите...
Нестандартни подходи дават прекрасен поглед наоколо. Дивият свят на Балкана е стряскащ и суров. Следите от животни са навред...
Стражите и далеч надолу е долината, от която бавно, трудно и продължително излизам до тук по сложния релеф на Средната рътлина, преодоляваща бързо няколкостотин метра денивелация от долината...
Ридове и била се реят и сливат с безкрая на Балкана... Наистина не може да се опише с думи видяното в този ден и в стотици други дни, прекарани по Балкана в последните години, за които съм споменал ТУК...
Билото на запад към връх Вежен и околните върхове...
Цветя има навсякъде...
Алпийска роза...
И гледки, зареждащи с емоции...
Към хижа Ехо, от която трябва да сляза в ранния следобед до Стара Рибарица и река Заводна, през начупения релеф на Ръждавото било и вековните му, смесени гори...
Цветята...
Хижа Ехо и Вежен връх...
Вековните гори на Балкана. Рид Ръждавото било.
По чучките на рида...
Река Заводна в късния следобед...
Един кадър от миналото лято през август. Сега водата е болезнено студена и не рискувам да се къпя, след прегряване от продължителния и изморителен преход по два от най-красивите, диви, обзорни ридове на прекрасния Балкан...
Залавяме се със салати и студени бири...
Беклемето и околните ридове дават повод за пир, но човек наистина трябва да се потруди и забие по непристъпни местенца. Седем часа отделих за тези дарове и много работа по набавянето им... "Братята" скубят с драпите и трудно човек намира едри боровинки и високи храстчета. Всичко е унищожено от инвазията им в годините... :(
Беклемето и поемаме на запад в един от дните...
Козя стена.
Идеята е за пореден път да се насладим на малко от тези красиви еделвайси. Намирам ги под определен скален масив, непристъпно от масата, която дори през седмицата е налазила поляните... Посещавам си ги от години и все са си там. Едва няколко самотни туфички, кацнали на скалите...
Билки за зимата от река Стара Рибарица над село Рибарица...
Мероприятието ни в поредицата пешеходни преходи, продължава втори месец от север и видяхме наистина много, много от красотите на Балкана... Една гъбка Пачи крак и почивка над реката, сред песента на птиците...
Край река Заводна...
Нощите тук са студени, а светулки и звезди мъждукат, красящи вековните гори на Балкана...
Стара Рибарица. Денят започва по тъмно. Чакат ме 24 километра и над 1 к денивелация, с на места труден и сложен за преодоляване терен по стръмни била, ридове и долове...
Конете, с които изнасят дървесината от Балкана... :(
Много гъби има по пътеките...
Чешма Пешова мъка. Ледено студен извор в букова прохлада...
Биосферен резерват Царичина...
Вековните гори на резерват Царичина са гъсти и тъмни, дори по пладне. Песента на птиците радва, а свежест, прохлада и влажността на въздуха, са присъщи и в най-напечените дни на юли и август...
Местност Трите дола...
Множество притоци и реки са огромно богатство, слизащи надолу по своя път... С усилие и драпане през високи до глава треви, пробивам бавно към подножието на рид Средната рътлина през Трите дола. Внушителна е долината под рида и събира три притока, вливащи се в река Стара рибарица - река Заношки дол, река Рибарски дол и река Кавладански дол (въпросните реки събират водите си северно от билата и в тях се вливат десетки притоци, даващи начало от главното било между връх Каменица и Ветровития преслап). Смело мога да се закълна, че тук, в това диво място е царство на символа на Балкана (мечката), която гордо се разхожда и обитава непристъпните гори на Царичина...
Труднодостъпни и сложни ридове, избиват стръмно и нещадящо краката в подножието на огромните планински била на Балкана... Рид Средната рътлина и вековните гори на Балкана...
Билните части и бели, пухкави облаци...
Стражите...
Стражите...
Нестандартни подходи дават прекрасен поглед наоколо. Дивият свят на Балкана е стряскащ и суров. Следите от животни са навред...
Стражите и далеч надолу е долината, от която бавно, трудно и продължително излизам до тук по сложния релеф на Средната рътлина, преодоляваща бързо няколкостотин метра денивелация от долината...
Ридове и била се реят и сливат с безкрая на Балкана... Наистина не може да се опише с думи видяното в този ден и в стотици други дни, прекарани по Балкана в последните години, за които съм споменал ТУК...
Билото на запад към връх Вежен и околните върхове...
Цветя има навсякъде...
Алпийска роза...
И гледки, зареждащи с емоции...
Към хижа Ехо, от която трябва да сляза в ранния следобед до Стара Рибарица и река Заводна, през начупения релеф на Ръждавото било и вековните му, смесени гори...
Цветята...
Хижа Ехо и Вежен връх...
Вековните гори на Балкана. Рид Ръждавото било.
По чучките на рида...
Река Заводна в късния следобед...
Един кадър от миналото лято през август. Сега водата е болезнено студена и не рискувам да се къпя, след прегряване от продължителния и изморителен преход по два от най-красивите, диви, обзорни ридове на прекрасния Балкан...
Вечерта е студена и всички дрехи, одеала и спални чували, влизат в употреба... Термометърът в колата заковава 10-12 градуса през двете нощувки тук... В средата на юли...
Залавяме се със салати и студени бири...
Беклемето и околните ридове дават повод за пир, но човек наистина трябва да се потруди и забие по непристъпни местенца. Седем часа отделих за тези дарове и много работа по набавянето им... "Братята" скубят с драпите и трудно човек намира едри боровинки и високи храстчета. Всичко е унищожено от инвазията им в годините... :(
Беклемето и поемаме на запад в един от дните...
Козя стена.
Идеята е за пореден път да се насладим на малко от тези красиви еделвайси. Намирам ги под определен скален масив, непристъпно от масата, която дори през седмицата е налазила поляните... Посещавам си ги от години и все са си там. Едва няколко самотни туфички, кацнали на скалите...
Билки за зимата от река Стара Рибарица над село Рибарица...
Няма коментари:
Публикуване на коментар