Парорийски манастир - Странджа

 Парорийски манастир - Странджа

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Парорийският манастир е средновековен манастир в пограничната област Парория (днес в пределите на Странджа планина), създаден през XIV от монаха-аскет Григорий Синаит. В обителта Григорий Синаит проповядва и разпространява християнското аскетическо течение исихазъм...
   Оставаме изумени от подземната галерия и градежи, дълбоко под земята днес... Само на няколко километра от Турция, това място е уникално съкровище, до което се добираме в късния следобед с изстрадалия автомобил и оставаме изумени...

   Днешното местоположение на Парорийския манастир е неясно. За следните географски обекти има хипотези или предания, свързващи ги с манастира.

   Археологически обект в местността Разкопките край село Воден, община Болярово, в полите на Странджа. На 2,9 км югоизточно от селото, останки от средновековен манастир. До манастира на 400 м останки на средновековна (X-XIII в.) крепост „Калето“. В близост на 800 м – м. Друма – отклонение на известната в миналото съобщителна артерия Via Diagonalis.

Големите български археолози проф. Веселин Бешевлиев и проф. Иван Велков в началото на XX в. на базата на местоположението, съседните археологически обекти и специфичната молитвена пещера сред олтара, сочат обекта като вероятните останки на Парорийския манастир.

   Макар да е съществувала съвсем кратко, само 15 години, Парорийската обител станала главно средище на исихазма. Парорийският манастир е един от най-ценните обекти на културно-историческото наследство на региона. От езотерична гледна точка се вярва, че мястото, на което е построен манастира има особена енергия, която се дължи на комбинацията на пещерата, където повечето исихасти са оставали сами с дни, за да се докоснат до Бога и реката, която преминавала под хълма.

   В дъното на дромоса е бил входът за пещерата, която вероятно е била обработвана от човешка ръка много преди възникването на манастира – още около IIIв, и то от население, което е имало рударски умения. От входа на пещерата вее хлад. До дъното на 14 метра дълбочина се слиза по стълбище с 34 стъпала, прецизно издялани във вулканичната скала – още едно доказателство за каменоделските умения на тогавашното местно население. Около средата на стълбището е второто ниво на пещерата. Една от стените му е иззидана с фин тухлен градеж с хоросан. Според историка, разработващ обекта доц. Атанас Орачев и той е много по-ранен от манастира, правен през Късната античност.

   Манастира има много голям принос за израстването на Българската култура. Може да се каже, че преди столицата Търново да се оформи окончателно като водещ център на духовния живот, странджанската обител е сложила основите на забележителното културно явление на средновековието – Втория златен век на българската култура. Литературната дейност на Синаитовия манастир се изразява преди всичко в превеждане на исихастки произведения. Най-известен и търсен бил преводът на 150 поучителни глави на Григорий Синаит. Според изследователката Елена Коцева, около 40 от достигналите до наши дни български ръкописи от ХIVв са "парорийски".