Резерват Стенето през пролетта.
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Поех в резерват Стенето по тъмно и сам от м. Смесите над с. Черни Осъм. Знаех, че ще е трудно, вълнуващо и опасно, поради много вода в ждрелото, дългият подход и други екстри. Бях решил да проиграя една от човешките пътеки, по която видимо не се минава от години, или това се случва много рядко. Тази пътека дава зрелищни панорами към местата, където много много не трябва да се ходи. Не напразно цялото поречие в каньона на река Черни осъм е пълно с паметни плочи. Много ходене ме чакаше - 14 дълги и изтощителни часа. Влизам дълбоко под малък и голям Кози брод рано следобяд, под усойните стени на каньона, за да изляза над водопад големия Казан при гърлото, където водата пропада в пещера и излиза километри по-надолу... Фирнован сняг се крие под есенните листа на дълбоките улеи и ако човек не знае какво прави, спукана му е работата...Телефонът отчете над 63000 крачки в 39 километровото трасе. Слязох почти по тъмно след 14 часова борба по ерозирали пътеки, пресичайки реката, за да вляза по-дълбоко в каньона и да надникна над големия казан, където внушителните скални стени над реката, пробождат небето - хлад и усои струят от дълбините... Килимът от левурда е цъфнал, а мечките и сърните като господари преминаваха наоколо, необезпокоявани от човешкото присъствие...с
Топла вода извира и поема право надолу по пътя...
Панорамните площадки. Измамен е теренът в резерват Стенето. Стръмни склонове, по които видимо може да се слезе, завършват със скални стени и до там...
Панорамните площадки и каньона.
Килим от левурда в Стенето.
Влизам дълбоко под малък и голям Кози брод, под усойните стени на река Черни Осъм. Фирнован сняг се крие под есенните листа на дълбоките улеи и ако човек не знае какво прави, спукана му е работата... Разчистил съм листата, за да покажа за снимката... С една ръка държа сечиво, забито в сняг, с другата се кръстя, защото под мен има малка стена. Това е нещо, което в Стенето съм запомнил. Визуално има линия за преминаване, която забива и в повечето случаи слиза в скална стена.
Водопад голям Казан с фронтален изглед. Пещерата под него поема водата и продължава в подземни галерии, а над него са голям и малък Кози брод - местата при които става нормалното излизане от каньона...
Мистично място е Стенето и знам, че трябва бързо да си играя, защото времето не е в моя полза...
Скални великани и слънце тук рядко огрява...
Надолу по каньона. Мокър съм до кости, реката е буйна и наистина не е добре човек да щъка тук пролетта...
Извънземен е пейзажът тук. Скални отвеси, пещерни отвори, нелогично закрепени върху отвесите дървета.
Надолу към гърлото и големия казан.
Цял се измокрих. Очакват ме много емоции, срещи с диви животни и скоро излизам при хижа Дерменка, за да поема бързо по дългия 21 километров подход и да затворя кръгово маршрута през обзорния рид Букова могила - качване 17 км, слизане 21 км.
Адските джендеми, северно от Централното Старопланинско било...
Централното Старопланинско било.
Централното Старопланинско било. Много проходими ридове слизат от Балкана и са повод за следващи преходи...
След над 63000 крачки по екстремен терен и 14 бясни часа, бях засукал лошо ляво коляно и слизам стенейки без пътека по стръмния рид, за да затворя кръга, май ще предстои лечение... Реката е с много вода, но трябва някак да пресека и стоя няколко минути, стъпил до колене в нея, за да намаля болката, но наближава хипотермията и треперейки се добирам до атомобила, поемам по завоите към дома. Отдавна е тъмно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар