Голям Устински водопад - на разходка с дявола...
Понякога човек разбира, че е прекрачил лимита, чак след като се прецака или му предстои да се прецака и не достигне до пенсия... Днес беше хубав ден, за да го разбера. Големият Устински водопад е от онези уникални места, сред дивото, в Родопите.
Място, до което води непристъпен терен, и само тънка, едва личима просека, която траверсира отвесните стени на дълбокия каньон, "извежда" до водопада, малко под него и малко над него... Идвах няколко пъти в годините и този водопад оставаше Табу. Веднъж безводен, веднъж излизайки много над него, колкото да разбера че няма да е... Сега, отново с лека забежка от тънката пътека излязох близо под него, за да видя другите няколко водопада на каньона, и зарязах пътечката - лоша, ама много лоша идея. И точно тук е момента, в който трябваше да избера - или се връщам, или рискувам с импровизация по отвесен склон, завършващ със скална стена, която както се оказа, не се вижда и трябваше да го разбера чак когато се забих под нея и връщане назад нямаше (или по-скоро имаше, с риск там да си остана). Опитвах отвсякъде, но без успех и се сетих за всички въжета, седалки, каски и бокулуци в гардероба, които ми помогнаха в отминалата седмица, за да вляза и да изляза от едно такова, подобно и намръщено място, само че в Стара планина...
Изтощението и обезводняването си взеха своето и заслизах по полегати плочи и тънки фиданки люляк, които се късаха, а сечивото тук направо се оказа безполезно, за разлика от северен Джендем през лятото, когато туфите наедряват и човек прекали... Все пак то ме и спаси. Стигнах аз до първия водопад и ахнах от почуда. Зрелищната красота се изливаше пенливо в бездната, здравец миришеше и красеше навсякъде, а силиврякът цъфти и мирише, радва сетивата... Невзимайки рапелните въжета, се бях прецакал, но трябваше някак да се оправям сам...
Иначе бързо, на два пъти, щях да се измъкна от навирането между шамарите. Всъщност, на излизане след няколко часа, от другата страна на стената, видях как отвесните скали, където бях, се заключват сто метра по-нагоре и съм щял да се пребия, ако съм бил продължил да се катеря без осигуровка по тях (високи категории, здравец, кал и полегати плочи)... Дяволът ме пусна днес, за да се прибера жив и да се напия... 🙂 Пресичам от другата страна и поемам през още по-несигурни места, за да изляза на тънката просека и влизам между двата водопада, където почти оставам без дъх и стоя над час... Наблюдавам къде съм бил насреща. Щял съм да приключа, ако бях продължил, толкова... Предстои слизане и задръствания по пътя...
Приказка от едно вълшебно място... Април 2023-а се получи още по-красиво ходене, но бързо, предвид проучването на терена и с наистина доста вода...
На отиване изглежда се вижда какво съм сътворил малко по-късно. Много нечитава идея и пунктирът нагоре, заедно с червената линия... В последствие пробивам по зелената, с голям риск да ме помете хлъзгавото дъно на клисурата, а пък в синьо слизам, за да видя под различен ъгъл водопадите...
Над първия голям водопад, откъдето пълзя нагоре, за да търся брод към следващите.
Вече разбирам колко зле съм се прекарал и слизане назад няма... Значи само нагоре и докъдето може, ако може... Пък едно красиво е, такова...
И нагоре към белята... После пресичам под малкия пад и по треволяци и водорасли - право нагоре... И там връщане не може да се случи, но за сметка на това късметът ми вече е заработил, пробивам и скоро излизам...
Малко под стената съм и виждам каква беля ще стане. Нито надолу, нито нагоре без сериозна подготовка, каквато днес нямам...
Ех, каква светлина само... Малко по-късно съм отново при първия водопад...
И мястото, откъдето връщане назад няма. Продължавам нагоре и с траверс на целия склон, излизам във фунията на последния водопад, през водораслите вдясно и някакви мними улеи... Много се пързаля и слизането оттам ще е невъзможно, ако горе няма по-нормален подход.
И след малко съм под него! 🙂 Истинско щастие и лудост е човек да се озове тук.
И от другата страна. Светлината пада някак странно. Водопадът горе е недобре осветен, а долния по-добре... Дяволска работа...
Изгледът от тук ми даде добра оценка за глупостите от преди малко - отличен 6!
Голям Устински водопад през април 2023-а.
Хубави кадри от един от най-красивите ни водопади. Дано за в бъдеще си вземеш един дрон - ще ти е по-лесно отколкото с въжетата, а и гледната точка ти си избираш. Чета винаги с интерес блога ти - това казах и на съпругата ти Катя, като се видяхме в Ситово преди ден, но ти беше някъде по баира. Продължавайте в същия дух! Успех.
ОтговорИзтриванеЗдравей. :) Да, стана дума, че сте си говорили. Отбихме се и до водапада, който нямаше много вода... За дрон си мисля от години, но засега няма да е... Иначе с въжетата е друга бира и не го правя заради гледните точки. ;) Поздрави от нас! :)
Изтриване