събота, 4 май 2013 г.

Водопад Скока над Клисура

   Януари не беше сред най-умните ми месеци. Тогава планувахме смешки да посетим зимно въпросният водопад - Скока над град Клисура в средна Стара планина, но съдейки по това, което видях сега и терена там, хич не му е било времето. В дните на месец януари ситуацията изглеждаше така. 

   Дерето на река Равна:

   И аз в него:
   
   Интересното е, че на снимката изглеждах весел, но май съвсем не бях! :) Разстоянието от табелите НПЦБ до тук взехме за час, а сега най-много да ни е отнело пет минути, но да отдадем заслуга и на самото начало.....

   Ранното ставане гравирано с палачинков пир, промишлено количество банани, течен шоколад и двойна доза надъхващо кафе нямаше как да не даде положителен резултат. Все вреди, но поради енергийния заряд смазахме леко стръмната гора, изчистихме холестерола и триглициридите, и в най-неподходящото време за снимки се изсипахме по склона в подножието на водопад Скока над град Клисура в средна Стара планина.

   Ето го - фотогеничен и радостен, ще го снимаме:

   Започнах да го въртя оттук-оттам докато чаках Катя, която си играеше по камъните над него.

   Случваше се да се опитам и да се прибия, не ми е за пръв път. Оттук през стръмният ляв склон Скока изглеждаше приятно, макар че обедното слънце никак не помагаше. По такива места човек обикновено няма особено богат избор, а и време си трябва.

   Не е лъжа, че през целия престой бях мокър до коленете.  Голяма част от гледните точки към това приказно бижу го изискваха! :)

   Толкова бях претръпнал от вледенените си вече крака, че и да легнех във водата по корем нямаше да ми дреме.

   Новата окраска на майските топли дни му се вписваха добре. Буковите листа свежо накипряха това творение - водопад Скока. Колко от тях изядох - не ги броих, но надскачаха бройката десет (отделно събрах полезна информация и за ядливите цветя, но за това друг път). :) Съдържат много витамин C и помагат за безпрецедентното оцеляване на бушкрафтърите. :)

   Отново към Скока, долния пад на трикаскадно разположения водопад и разхладата в тъмните скални ниши.

   Катя се беше появила от някъде и снимаше, аз пък вече имах доволно количество вода и в портмонето, водите прииждаха както помислите ми да се натреса под ледения пролетен водопад.

   Действието по замисъла се и разви само миг по-късно.

   Казват, че лудите са на изчезване. Катя обаче допълни душ серията, нямало значи нищо вярно в това твърдение.

   Надолу по река Равна (никак не беше равна) се спотайват множество бижута, а стръмното спускане и горещината на почти летния ден догатваха какво ще се случва тук. Ред беше на спирачките, угасихме ги и тях! :) По-надолу по река Равна си харесахме слънчеви камъни с приятна серия от водни падове, пекохме се, мравки ни ядоха от онези червените, голяма част от тях никога повече нямаше да имат тази възможност.:)

   Хубаво кътче извън обятието на пътеките и идеален ненатоварващ вариант за еднодневно бягство сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

7 коментара:

  1. Марин Русев4 май 2013 г., 13:15 ч.

    Ех, пролет..... На каква красота ставаш свидетел с тези обиколки сред природата, а тя е уникална!

    ОтговорИзтриване
  2. хаха, като гледам добре сте се позабавлявали, па макар и с обилната закуска (или б;агодарение на нея)

    ОтговорИзтриване
  3. Стабилната закуска е в основата на успеха, но и желание си трябва! :P
    Между впрочем хубава визия има блога ти! Доста километри навъртате с колелета като чета, Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ха-ха, много свежа идея да се изкъпеш с дрехите... :)))
    Това само ти си го можеш! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Красиво! Много увлекателно пишеш. Браво!

    ОтговорИзтриване
  6. Миналата година го открихме. Три пъти ходихме до там. Първият път беше неуспешен опит. Не знаехме къде се намира. Делчо не бе проучил добре мястото, а когато от разсадника ни обесняваха, не слушахме поясненията. Седмица по-късно не му простихме и го открихме скован в ледена прегръдка. Снимахме го от далече. Беше не по-малко красив и впечатляващ. На пролет, когато снегът се стопи и ледовете изчезнаха го намерихме величествен и запленяващ. Красив водопад! И аз писах в моя блогър за него. Стнимките ви са страхотни, а текстът към тях увлекателен. Браво! Успех в следващите търсения на красиви места.

    ОтговорИзтриване
  7. Страхотен е! Влиза в списъка с бъдещи дестинации! :)

    ОтговорИзтриване