събота, 4 май 2013 г.

Водопад Скока над Клисура

   Януари не беше сред най-умните ми месеци. Тогава планувахме смешки да посетим зимно въпросният водопад - Скока над град Клисура в средна Стара планина, но съдейки по това, което видях сега и терена там, хич не му е било времето. В дните на месец януари ситуацията изглеждаше така. 

Дерето на река Равна:

И аз в него:
Интересното е, че на снимката изглеждах весел, но май съвсем не бях! :) Разстоянието от табелите НПЦБ до тук взехме за час, а сега най-много да ни е отнело пет минути, но да отдадем заслуга и на самото начало.....

Ранното ставане гравирано с палачинков пир, промишлено количество банани, течен шоколад и двойна доза надъхващо кафе нямаше как да не даде положителен резултат. Все вреди, но поради енергийния заряд смазахме леко стръмната гора, изчистихме холестерола и триглициридите, и в най-неподходящото време за снимки се изсипахме по склона в подножието на водопад Скока над град Клисура в средна Стара планина.

Ето го - фотогеничен и радостен, ще го снимаме:

Започнах да го въртя оттук-оттам докато чаках Катя, която си играеше по камъните над него.

Случваше се да се опитам и да се прибия, не ми е за пръв път. Оттук през стръмният ляв склон Скока изглеждаше приятно, макар че обедното слънце никак не помагаше. По такива места човек обикновено няма особено богат избор, а и време си трябва.

Не е лъжа, че през целият престой бях мокър до коленете.  Голяма част от гледните точки към това приказно бижу го изискваха! :)

Толкова бях претръпнал от вледенените си вече крака, че и да легнех във водата по корем нямаше да ми дреме.

Новата окраска на майските топли дни му се вписваха добре. Буковите листа свежо накипряха това творение - водопад Скока. Колко от тях изядох - не ги броих, но надскачаха бройката десет (отделно събрах полезна информация и за ядливите цветя, но за това друг път). :) Съдържат много витамин C и помагат за безпрецедентното оцеляване на бушкрафтърите. :)

Отново към Скока, долният пад на трикаскадно разположения водопад и разхладата в тъмните скални ниши.

Катя се беше появила от някъде и снимаше, аз пък вече имах доволно количество вода и в портмонето, водите прииждаха както помислите ми да се натреса под леденият пролетен водопад.

Действието по замисъла се и разви само миг по-късно.

Казват, че лудите са на изчезване. Катя обаче допълни душ серията, нямало значи нищо вярно в това твърдение.

Надолу по река Равна (никак не беше равна) се спотайват множество бижута, а стръмното спускане и горещината на почти летния ден догатваха какво ще се случва тук. Ред беше на спирачките, угасихме ги и тях! :) По-надолу по река Равна си харесахме слънчеви камъни с приятна серия от водни падове, пекохме се, мравки ни ядоха от онези червените, голяма част от тях никога повече нямаше да имат тази възможност.:)

Хубаво кътче извън обятието на пътеките и идеален ненатоварващ вариант за еднодневно бягство сред природата.

7 коментара:

  1. Марин Русев4 май 2013 г., 13:15

    Ех, пролет..... На каква красота ставаш свидетел с тези обиколки сред природата, а тя е уникална!

    ОтговорИзтриване
  2. хаха, като гледам добре сте се позабавлявали, па макар и с обилната закуска (или б;агодарение на нея)

    ОтговорИзтриване
  3. Стабилната закуска е в основата на успеха, но и желание си трябва! :P
    Между впрочем хубава визия има блога ти! Доста километри навъртате с колелета като чета, Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен9 май 2013 г., 11:03

    Ха-ха, много свежа идея да се изкъпеш с дрехите... :)))
    Това само ти си го можеш! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Красиво! Много увлекателно пишеш. Браво!

    ОтговорИзтриване
  6. Миналата година го открихме. Три пъти ходихме до там. Първият път беше неуспешен опит. Не знаехме къде се намира. Делчо не бе проучил добре мястото, а когато от разсадника ни обесняваха, не слушахме поясненията. Седмица по-късно не му простихме и го открихме скован в ледена прегръдка. Снимахме го от далече. Беше не по-малко красив и впечатляващ. На пролет, когато снегът се стопи и ледовете изчезнаха го намерихме величествен и запленяващ. Красив водопад! И аз писах в моя блогър за него. Стнимките ви са страхотни, а текстът към тях увлекателен. Браво! Успех в следващите търсения на красиви места.

    ОтговорИзтриване
  7. Страхотен е! Влиза в списъка с бъдещи дестинации! :)

    ОтговорИзтриване