Резерват Джендема

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

В градините на дявола

    Съществуват интересни места, към които човек трябва да подхожда с уважение, внимание и респект. Труднодостъпните резервати в Стара планина са сред тях. Всеки един подход там е приключение и изпитание за физиката и психиката.

   Ранното утро и отработената схема - "качване по норматив" ни посрещнаха в подножието на резерват Джендема, на източният склон на връх Ботев. Идеята този път беше съвсем кротка, да се качим до заслон Маринка, да хвърлим едно око към водопад Сухото пръскало и да разпънем палатките някъде по билото, откъдето на другият ден да се върнем в местността Паниците, откъдето тръгнахме. Вътрешното ми аз догатваше, че за пореден път нищо няма да е толкова лесно, колкото се предполагаше, че ще изглежда. 

   След половин час в съзерцание и снимки, и наблюдаване на прииждащата облачна маса подхвърлихме нов вариант на плана - да се качим на връх Ботев, от там да слезем да палаткуваме до заслон Ботев и на другият ден да се хвърлим до Джендема, да позяпаме "Градините на дявола" и да видим пролетно Големият Джендемски водопад.

Водопад Сухото пръскало.

   Речено-сторено, така скоро се подвизавахме на върха, където обичайната съботно-неделна навалица събираше радиация от излъчващата кула там. :) Беше 25 май събота, целият народ буквално оприличаваше действието в голям термитник. Отдалече фигурките изглеждаха като пъплещи мравки нагоре надолу по изораните пътеки.

Връх Ботев

   Ранният следобед и позволяващото време догатнаха за приятна разходка по непознати за нас пътеки. Решихме да проучим разни дерета, слизането до които не препоръчвам на всеки.

   Последните слънчеви лъчи облизваха склоновете на резервата.

   Градините на дявола в резерват Джендема.

   Слизането по подобен терен в часовете на залез не е особено разумен вариант.

   Ако нещо се обърка, или човек подцени терена там, може да се наложи връщане по тъмно, което е не особено разумно.

   Водопадите се изливат от всеки улей.

   Връх Хайдута по залез. Последва прибиране до заслон Ботев, почти успяхме по светло. Спусна се такъв здрав студ, че чак не ми се мислеше как ще се спи в палатките. Заслона се пукаше по шевовете, палатките в такъв случай са идеален вариант за да няма изненади, когато човек е на часове от хижи и заслони.

   Познатото ми до болка печелбарско отношение в България се прояви за сетен път на заслон Ботев, след като ни оскубаха безочливо със скромните 5 лева на палатка, без никакви документи за "услугата" (касов бон). На заслона нямаше вода, ток, (нищо не включваше ползването на тези пет лева) това обаче не попречи за пореден път да почувствам разочарованието си във високата планина. Явно ползването на тревата, за която притежателите нямат нотариален акт, както и за въпросният заслон, който е незаконен, е платено навсякъде. Все се каня да не стъпвам вече по хижи и заслони, или палаткуването да извършвам до поточета, извън полезрението на вълци и вампири!

   Паркирахме се по палатките и прекарахме нощта някак си. През цялото време духа ледено студен вятър, направо не се траеше, но това към което се стремяхме на сутринта компенсира донякъде несгодите.

Големият Джендемски водопад.

   И човешкото присъствие пред портите адови.

   Завъртяхме се и покрай преливащите улеи по изораната пътека от местността Башмандра до хижа Рай.

   Зърнахме пролетно водопад Райско пръскало, след което затворихме кръгово маршрута при колите в местността Паниците. Гпс трака показа, че сме изминали пеша 45,3 километра през двата дни. Съдейки по терена, с който ни сблъска Джендема, се оказаха повече от натоварващи. :)

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)