понеделник, 27 май 2013 г.

Резерват Джендема


В градините на дявола

    Съществуват интересни места, към които човек трябва да подхожда с уважение, внимание и респект. Труднодостъпните резервати в Стара планина са сред тях. Всеки един подход там е приключение и изпитание за физиката и психиката.

Ранното утро и отработената схема - "качване по норматив" ни посрещнаха в подножието на резерват Джендема, на източният склон на връх Ботев. Идеята този път беше съвсем кротка, да се качим до заслон Маринка, да хвърлим едно око към водопад Сухото пръскало и да разпънем палатките някъде по билото, откъдето на другият ден да се върнем в местността Паниците, откъдето тръгнахме. Вътрешното ми аз догатваше, че за пореден път нищо няма да е толкова лесно, колкото се предполагаше, че ще изглежда. 

След половин час в съзерцание и снимки, и наблюдаване на прииждащата облачна маса подхвърлихме нов вариант на плана - да се качим на връх Ботев, от там да слезем да палаткуваме до заслон Ботев и на другият ден да се хвърлим до Джендема, да позяпаме "Градините на дявола" и да видим пролетно Големият Джендемски водопад.

Водопад Сухото пръскало.


Речено-сторено, така скоро се подвизавахме на върха, където обичайната съботно-неделна навалица събираше радиация от излъчващата кула там. :) Беше 25 май събота, целият народ буквално оприличаваше действието в голям термитник. Отдалече фигурките изглеждаха като пъплещи мравки нагоре надолу по изораните пътеки.

Връх Ботев

Ранният следобед и позволяващото време догатваха за приятна разходка по непознати за нас пътеки. Решихме да проучим разни дерета, слизането до които не препоръчвам на всеки.

Последните слънчеви лъчи облизваха склоновете на резервата.

Градините на дявола в резерват Джендема.

Слизането по подобен терен в часовете на залез не е особено разумен вариант.

Ако нещо се обърка, или човек подцени терена там, може да се наложи връщане по тъмно, което е не особено разумно.

Водопадите се изливат от всеки улей.


Връх Хайдута по залез. Последва прибиране до заслон Ботев, почти успяхме по светло. Спусна се такъв здрав студ, че чак не ми се мислеше как ще се спи в палатките. Заслона се пукаше по шевовете, палатките в такъв случай са идеален вариант за да няма изненади, когато човек е на часове от хижи и заслони.

Познатото ми до болка печелбарско отношение в България се прояви за сетен път на заслон Ботев, след като ни оскубаха безочливо със скромните 5 лева на палатка, без никакви документи за "услугата" (касов бон). На заслона нямаше вода, ток, (нищо не включваше ползването на тези пет лева) това обаче не попречи за пореден път да почувствам разочарованието си във високата планина. Явно ползването на тревата, за която притежателите нямат нотариален акт, както и за въпросният заслон, който е незаконен, е платено навсякъде. Все се каня да не стъпвам вече по хижи и заслони, или палаткуването да извършвам до поточета, извън полезрението на вълци и вампири!

Паркирахме се по палатките и прекарахме нощта някак си. През цялото време духа ледено студен вятър, направо не се траеше, но това към което се стремяхме на сутринта компенсира донякъде несгодите.

Големият Джендемски водопад.

И човешкото присъствие пред портите адови.



Завъртяхме се и покрай преливащите улеи по изораната пътека от местността Башмандра до хижа Рай.

Зърнахме пролетно водопад Райско пръскало, след което затворихме кръгово маршрута при колите в местността Паниците. Гпс трака показа, че сме изминали пеша 45,3 километра през двата дни. Съдейки по терена, с който ни сблъска Джендема се оказаха повече от натоварващи. :)

До скоро. :)

5 коментара:

  1. Така като го гледам Райското, май е подухвало лекичко :D

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно място. Благодаря ти, че ни направи съпричастни и ни позволи да се потопим в красотата на българската природа!

    ОтговорИзтриване
  3. Е, сега какви приказки за заслон Ботев... Мисля че всеки турист оценява важното му значение и въобще съществуване. Така че +- 5 лева ги пишем в графа благотворителност ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Колега Инженер, тези пет лева можеш да ги запишеш умело в "графа" благотворителност ти, но въпроса за мен е принципен. Тъпото овчедушие, с което се примиряваме до огромна степен загатва за състоянието, в което сме. Търпим си, траем си и всеки си ни е... както си иска и както си може. В публикацията никъде не съм писал, че заслон Ботев няма важно значение, напротив и аз го ценя!

    "Познатото ми до болка печелбарско отношение в България се прояви за сетен път на заслон Ботев, след като ни оскубаха безочливо със скромните 5 лева на палатка, без никакви документи за "услугата" (касов бон). На заслона нямаше вода, ток, (нищо не включваше ползването на тези пет лева) това обаче не попречи за пореден път да почувствам разочарованието си във високата планина"

    Това е моето виждане за нещата, не сме длъжни на никого, нали? Имам познати в някои учреждения, но не искам да ги използвам, така или иначе нищо не печеля. Както казах, въпроса е принципен, хайде със здраве!

    ОтговорИзтриване