вторник, 30 април 2013 г.

Акция "ВиК" - Водопади и Каньонинг

   Месец април започна толкова ударно, че неусетно ме повлече във водната стихия на топящите се снегове и ме помете с масирана серия от посещения на множество трудностъпни и красиви водопади. Последните дни от месеца не предвещаваха кроткия му завършек! Напротив! Преддесертно повторихме водопад Тъжанско Пръскало над село Тъжа, с откриване на палатковия сезон, както и допълнихме графата 'опасни занимания' в дружеството, което на майтап основахме от лаф на лаф - "Водопади и Каньонинг"! :) По картите, както огледахме имаше някои напълно девствени дерета, а информацията за тях в Гугъл не отчиташе нищо. Така с колегата Росен се набутахме в едно от тях в ранното утро. Целта беше да извършим малко каньонинг и водопадинг. Това неизменно е съпроводено и от трънинг, и глиганинг! :) За да не бъдат обхождани и снимани, дадени дерета са определимо труднодостъпни и очарователно диви. Каскада след каскада, завой след завой, планината ни повежда нагоре в дебрите на един див, неподправен и стряскащо суров свят. Свят на диви животни, каменни полета свличащи опасно всяка стъпка върху нестабилните камъни, почти отвесни склонове необезопасени с корени, за които да се хване човек. Всяко едно падане от невнимание може да струва доста скъпо.

Началото, още с първото вирче беше ясно едно, ще се гази! :)

Рекичката в началото с нищо не показа суровия нрав на следващите участъци.

Камъните са големи, вировете ледено студени, прохладата в горещината на априлското утро е гарантирана.

Кристалната вода действа зареждащо по напечения терен.

Поредното предизвикателство, в най-общи линии дотук беше и по-лесната част, въпреки страничния наклон - придвижвахме се някак.

По-можещите катерят 80 процентов наклон - Роската включи демултипликатора в действие, аз стоейки отдолу поех един голям камък, който се откъсна от склона и ме удари по коляното, беше време да спазвам по-голяма дистанция, както споменах всяка малка грешка тук може да затрие човек.

Изчаквам Роската да ми пусне въжето, с което да се осигуря и се наслаждавах на неподправената красота.

Магичните вирове ме обладаха, бях като хипнотизиран.

Каньонът ни предложи и един от любимите ми напоследък елементи от неконвенционалния туризъм - газене в дълбока и студена планинска река. Водопадите се подават зад всеки завой и даряват с наслада всички сетива.

Над всеки водопад също се случваха интересни сюжети. Водите политат стремглаво в непокорната клисура и образуват феерична приказка от замазана вода.

Да се самозадържа човек снимайки и да се катери по хлъзгавите камъни - абе, хич не е лесно.


Каскада след каскада навлязохме в дебрите на планината.

Пейзажът не преставаше да се изменя секунда след секунда.

Този кадър спрямо горния с леко изместване показва разликата. На метри гледните точки подновяват композицията, изникват нови и нови вирове. А сега откъде?! :)

И над тях.




След четири часова борба се измъкнахме от каньона, имаше отвесни скали завършващи с  четирикаскадно разположен водопад, поне стотина метра! Замисляхме движение по левия му бряг, но жегата и предстоящият преход ни изпратиха към билото. Долните две каскади остават извън кадър.

И ако всичко това ви се стори прекалено скучно, на влизане във съседната горичка може да станете свидетели на това как фауната унищожава флората... Наблюдавахме десетина минути от разстояние 30-40 метра. Не ни усетиха, вятърът беше срещу нас, хрупаха си необезпокоявани.

Първо беше една.

Плахо след нея се появи и втората, а третата, както установихме ни е наблюдавала от скалите, без да я забележим и след като ни усетиха я видяхме...

С това завършихме един динамичен, труден и изпълнен с много приключения месец. Местата, които посетихме запълниха доста дупки в набъбващата ни колекция от труднодостъпни водопади. Надявам се месец май да предложи силно начало и запомнящо-еуфоричен край.

До скоро! :)

2 коментара: