неделя, 14 април 2013 г.

Язовир Жребчево - Църквата свети Иван Рилски на потопеното село Запалня

     Беше твърде хубаво за да е истина... Това разбира се в ръба на майтапа! :) Алармата упорито прониза сладката ми дрямка, беше 3 часът сутринта. Много ранно начало, след натоварващ преход в предния ден до водопад Тъжанско пръскало по сукаците над село Тъжа. Тогава не мислех, че ще трябва да гоня изгреви и сладко отпивах от малиновата ракия на Пламен под пръските на водопад Тъжанското пръскало. Сега обаче така не ми се ставаше от затопленото легло, че даже и котката ме изгледа накриво. Вечерта преди лягане жадно поглъщах уникалната светлинна мощ на светквавиците, пронизващи небето в далечината, притиквах загубата от това, че не съм на брега на язовира с мента и се канех на пейзажните кадри. Сутринта като по поръчка всичко беше утихнало, предполагаше се постен изгрев.

Въпреки ранното ставане, успях да се забавя доволно за предвиденото тръгване и преглъщайки поредната глътка ободряващо кафе, настъпвах педала на газта. Километража показваше, че се движа с поне 20 лева в час над ограничението... Все пак по тъмно, премахвайки половината ламарини от пода на колата успях да се заредя на изходна позиция картечар пред язовир Жребчево, потопената църква св. Йоан Рилски и препълнения от стопени снегове язовир.

Поиграх си с настройките на фотоапарата и вписах сините нюанси на пейзажа, малко преди настъпващото утро.

Вълничките на ветровитото утро ме хипнотизираха почти веднага. Толкова се бях улисал да ги зяпам, че забравях да спирам дистанционното на апарата. Нямаше да мине без да нагазя в язовира, да впиша някакви камъчета за преден план. Обувките ми ме намразиха от сутринта! :)


Утрото, както споменах, се оказа доволно безинтересно, (за разлика от бляскавото електрическо шоу вечерта) но поне си начесах крастата да снимам изгрев на този язовир и да видя църквата наистина потопена (снеготопенето е оказало поддържащата роля). 



    Последва закуска и втората доза ободряващо кафе, до краят на деня им загубих бройката дори... :) Денят беше пред мен, това също ме зареди с доза ентусиазъм, (надъхвах се един вид) планувах да снимам водопадите - голям и малък скок, около село Веселиново в Рижкия проход с вода, което е интересна задача (имам опит с безводието, на което ме подложиха веднъж) но имаше приятна изненада. Имах толкова много време там, че направо се поулях... :)

3 коментара:

  1. Едно от местата, които са ми в TODO листа :)

    ОтговорИзтриване
  2. Приятно, аз тези дни честичко я навестявам, такова пъноводие не е било от 2010 и не трябва да се изпуска :)

    ОтговорИзтриване
  3. Да, рядкост си е, аз едно лято като се завъртях вътре в църквата пасяха овце! :)

    ОтговорИзтриване