понеделник, 15 април 2013 г.

Около Веселиново - Водопадите голям и малък Скок

    Някъде в Рижкият проход, до родното село на Желю Желев - Веселиново, се спотайваха два красиви юнака, визирам водопади, :) които имаха да се издължават за безводието при предни постни посещения там. Началото на пролетта и свежите дъждове, които напоиха наоколо бяха обещаващо оправдание да се занеса да ги отчета. Голям и малък Скок са красиви водни падове, по приятна пътечка (път от трошено каменна настилка) водеща до тях.

Вечерните облачни свади, светкавиците и напоителния дъжд, който се изсипа на предния ден ме докараха до гениални мисли, че ще се получи приятен фотохънтинг. Така с приповдигнато настроение, наблюдавайки изнасящите се облачни маси, в късното утро поех по пътеката към тях. Пролетта беше докоснала стабилно района, което ме караше да си подсвирквам от кеф. Тук-там поизгубих малко ламарини от пода на колата докато се добера до подножието им, но ядваше се, настилката беше мокра и не се вдигаше привичната за това място пушилка. Това ме поуспокояваше до някаква степен, а третото вече кафе доволно запълваше улисаната ми глава! :)

Не след дълго се озовах до първият Скок - водопад голям Скок. Даже си имаше и съседче, което течеше феерично обливайки съседната скала.

Приятен полъх, облачност по поръчка, всички знаем за лошото време и добре балансираните кадри. Тъкмо разтварях и четвъртото си вече кафе, което беше сигурен знак да разпъна и статива! :) Птичките пееха нежно, тревичките се движеха с трепет, дори прикапа лек пролетен дъжд. Докато се занимавах с филтрите, кафето се разсипа по склона, тюх, казах си, сега я оплесках, но случващото се зад кадър запълваше кофеиновата ми абстиненция! :) 

Денят беше пред мен, мястото на водопада не е от екстремните, нямаше какво да се обърка, шепнех си на ум - ха, та това не съм аз... Слязох по поречието да разгледам и отчета преден план за красавеца - водопад голям Скок.

Пролетната свежест се спотайваше и в следващата порция от красиви водни воали.

Интересен воден пад, който в комбинация със свежестта на зеленината и уханието на цветя довършваха пролетната картинка тук.

Взе да ми става скучно, така реших да позапълня време все пак и с изкатерването по левият склон над водопада. Хлъзгавите камъни след дъжда запълниха скуката. 

Снимах и съседа на големият Скок от малко по-висока гледна точка. Реших, че няма да мине без да се включа в някое по-екстремно занимание и почнах да катеря стръмния склон над водопада. В началото беше лесно, но в последствие установих, че скалите стават почти отвесни и реших да не се вкарвам в излишни филми и се върнах на човешката пътека.

Все пак реших, че няма да му се дам толкова лесно, не можах да задоволя любопитството. Мястото над големия Скок, откъдето се разлива и полита...

Отгоре, освен че е красиво, е и доста опасно. Хлъзга се, едно неправилно движение и цоп през отвесните скали. :) Помотах се малко в надпревара с пробивите на слънцето и се отправих да документирам и водопад малък Скок.

Очакванията ми за тук бяха да е с доста повече вода, но не се оплаквам, получи се доволно.

Имаше цветя, хладина - местенцето си е екстра. Тук също има подходи за по-различни гледни точки от другия бряг на реката, но вече се бях заситил и кротко наблюдавах падащата вода.


Последваха една камара километри по претъпканите с безумие пътища, малко но напоителен дъжд и така. Не съм и предполагам, че това леснодостъпно място в определен период от годината може да е толкова очарователно.

4 коментара:

  1. Много красиви снимки! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен3 май 2014 г., 20:43

    Лесно ли е човек да се ориентира за да стигне до водопадите?

    ОтговорИзтриване
  3. Да, лесно е! В краят на село Веселиново, където има информационна табела се поема по макадамов път към подножието на планината. Има табелки за водопадите след около 4 км. движение по пътя!

    ОтговорИзтриване