петък, 5 април 2013 г.

Резерват Соколна - Водопад Скока

   Резерват Соколна е съхранил биоразнообразието на много видове, дължащо се на терена там - непристъпни скалисти ждрела, почти отвесни склонове, вековни горски масиви, скални корнизи в дълбоките дерета прорязани от бучащи реки... Всичката тази смес винаги е повеждала любопитните ни сетива в неизвестните територии. Множество дерета, две от които уникални сами по себе си - Кюйдере, в което ще слезем да търсим водопад Скока и Курудере, шедьоври на времето и реките, издълбали пъклените долове и непристъпни ждрела. С това може да ни посрещне уникалната природа в резерват Соколна.

Местност "Барата" в подножието на планината, около резерват Соколна ни посрещна учудващо свежо. Интересна местност със смотано име за красотата, с която ни среща! :) Снощните дъждове си бяха казали думата и ниските облаци обикаляха като по поръчка, облизвайки склоновете на планината. Пролетта напира всячески.

Пътеката за хижа Соколна набира височина, а гледките към Курудере са смайващи.
Намираме се над дебрите на един тайнствен и девствен свят. Времето там е спряло, въпреки живота, който видимо кипи. Бушуващи реки, движещи се по склоновете животни, главозамайваща феерия от облаци като застинала над този истински и неподправено чист свят. Курудере влезе в съзнанието ми дотолкова, че неименуемо трябва в скоро време и да се посети-обходи-снима. Безкрайни бездни, непристъпни скални отвеси, буйни потоци следващи гънките на планината.

Есенното посещение на водопад Скока никак не ни зарадва! Безводието тогава не можеше да догатне за стабилният 30-е метров водопад, който се гуши в недрата на Кюйдере. Тогава вода йок и цък . Фрапираща разлика спрямо сега. Единственият плюс, който отчетох сега е бързото ориентиране в труднодостъпното дере, което тогава проучихме - пътека, маркировка, гпс трак.

Липсата на зеленина догатна определени ракурси, с които исках да се занимая тук. Мечите следи ни караха да се озъртаме като джедаи, а свирката, която надувахме не преставаше да свири. :) С предвижването по особения терен имахме сблъсък на интереси, но..... някак си успявахме да се справим и с това. Капаните под листата са повечко отколкото човек може да предположи. Или някой хлъзгав полегат корен ще се опита да ни свлече надолу, или пък гладки скали ще ни подхлъзнат. Трябва да се внимава. Терена, както в повечето случаи си е кракотрошачка!

Катя и водопад Скока. Учудихме се колко пълноводно и шумно ни приветства.

Надолу по реката също се получаваха интересни кадри. Имахме и повечко време, все пак бързо слязохме до тук. Денят вече е и по-дълъг, кеф си е! :) Снимам си аз-снимам, пързалям се-пързалям,  падам си-падам, хич не ми е забавно, озъртам се за мечки - кеф.

Гледам аз Катя ненадейно се телепортирана на една скала. Направо се екзалтирах. Казах си на ум, това е кадъра, мащаба ще се пресъздаде идеално с човешката фигурка на големите скали. Определено има разлика спрямо горният кадър.

Оставайки доволни се повъртяхме, около скалите, насладихме се за пореден път на един пълноводен и раздаващ се водопад. Снеготопенето си казва последната дума. Неочаквано бързо се изсипахме при колата, за разлика от предния път, когато окъсняхме по-сериозно.

4 коментара:

  1. Марин Русев5 април 2013 г., 11:13

    Не ми го побира главата! Кога успявате да се върнете, кога пак успявате да пътувате и да направите преходи! :) Вие сте вълшебници! :) Страхотни воали, водопади, нереално красиви кътчета, Браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Правим разни врътки, трудно е, на моменти се изнемогва, но докато има желание - случват се нещата! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Супер сте, ама кажи на другите как глобяват в този резерват като ходиш наляво надасно без пътека. Някой може и да се отърва ама други - цък

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей Димо! :) Съдейки по снимката ти на аватара, си съфорумеца от planina.e-psylon. Поздрави от мен за чудесният пътеводител!

    Относно щъкането без пътеки да ти кажа, ние щъкаме така вече пет години. Не са ни засичали и глобявали до сега, но по принцип съставят актове, ако те засекат извън пътека в резерват и не са в "настроение". "Рейнджърите" също избягват да "щъкат", защото ги мързи, обикновено наблюдават от някое погледно място като КИП Сладката вода, или те причакват на екопътека Бялата река по сигнал даден от някой техен колега, който те е засякъл по-нагоре, че си в резервата (съставят акт и си ходиш)... Относно Кую дере (паметника преди водопада)... Винаги можеш да кажеш, че си отишъл да поднесеш цветя там... :) Номера с изгубването също минава понякога! :)

    Отново поздрави!

    ОтговорИзтриване