петък, 5 април 2013 г.

Резерват Соколна - Водопад Скока

   Резерват Соколна е съхранил биоразнообразието на много видове, дължащо се на терена там - непристъпни скалисти ждрела, почти отвесни склонове, вековни горски масиви, скални корнизи в дълбоките дерета прорязани от бучащи реки... Всичката тази смес винаги е повеждала любопитните ни сетива в неизвестните територии. Множество дерета, две от които уникални сами по себе си - Кюйдере, в което ще слезем да търсим водопад Скока и Курудере, шедьоври на времето и реките, издълбали пъклените долове и непристъпни ждрела. С това може да ни посрещне уникалната природа в резерват Соколна.

   Местност "Барата" в подножието на планината, около резерват Соколна ни посрещна учудващо свежо. Интересна местност със смотано име за красотата, с която ни среща! :) Снощните дъждове си бяха казали думата и ниските облаци обикаляха като по поръчка, облизвайки склоновете на планината. Пролетта напира всячески.

   Пътеката за хижа Соколна набира височина, а гледките към Курудере са смайващи.
Намираме се над дебрите на един тайнствен и девствен свят. Времето там е спряло, въпреки живота, който видимо кипи. Бушуващи реки, движещи се по склоновете животни, главозамайваща феерия от облаци като застинала над този истински и неподправено чист свят. Курудере влезе в съзнанието ми дотолкова, че неименуемо трябва в скоро време и да се посети-обходи-снима. Безкрайни бездни, непристъпни скални отвеси, буйни потоци следващи гънките на планината.

   Есенното посещение на водопад Скока никак не ни зарадва! Безводието тогава не можеше да догатне за стабилният 30-е метров водопад, който се гуши в недрата на Кюйдере. Тогава вода йок и цък . Фрапираща разлика спрямо сега. Единственият плюс, който отчетох сега е бързото ориентиране в труднодостъпното дере, което тогава проучихме - пътека, маркировка, гпс трак.

   Липсата на зеленина догатна определени ракурси, с които исках да се занимая тук. Мечите следи ни караха да се озъртаме като джедаи, а свирката, която надувахме не преставаше да свири. :) С предвижването по особения терен имахме сблъсък на интереси, но..... някак си успявахме да се справим и с това. Капаните под листата са повечко отколкото човек може да предположи. Или някой хлъзгав полегат корен ще се опита да ни свлече надолу, или пък гладки скали ще ни подхлъзнат. Трябва да се внимава. Терена, както в повечето случаи си е кракотрошачка!

   Катя и водопад Скока. Учудихме се колко пълноводно и шумно ни приветства.

   Надолу по реката също се получаваха интересни кадри. Имахме и повечко време, все пак бързо слязохме до тук. Денят вече е и по-дълъг, кеф си е! :) Снимам си аз-снимам, пързалям се-пързалям,  падам си-падам, хич не ми е забавно, озъртам се за мечки - кеф.

   Гледам аз Катя ненадейно се телепортирана на една скала. Направо се екзалтирах. Казах си на ум, това е кадъра, мащаба ще се пресъздаде идеално с човешката фигурка на големите скали. Определено има разлика спрямо горният кадър.

   Оставайки доволни се повъртяхме, около скалите, насладихме се за пореден път на един пълноводен и раздаващ се водопад. Снеготопенето си казва последната дума. Неочаквано бързо се изсипахме при колата, за разлика от предния път, когато окъсняхме по-сериозно.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

4 коментара:

  1. Не ми го побира главата! Кога успявате да се върнете, кога пак успявате да пътувате и да направите преходи! :) Вие сте вълшебници! :) Страхотни воали, водопади, нереално красиви кътчета, Браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Правим разни врътки, трудно е, на моменти се изнемогва, но докато има желание - случват се нещата! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Супер сте, ама кажи на другите как глобяват в този резерват като ходиш наляво надасно без пътека. Някой може и да се отърва ама други - цък

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей Димо! :) Съдейки по снимката ти на аватара, си съфорумеца от planina.e-psylon. Поздрави от мен за чудесният пътеводител!

    Относно щъкането без пътеки да ти кажа, ние щъкаме така вече пет години. Не са ни засичали и глобявали до сега, но по принцип съставят актове, ако те засекат извън пътека в резерват и не са в "настроение". "Рейнджърите" също избягват да "щъкат", защото ги мързи, обикновено наблюдават от някое погледно място като КИП Сладката вода, или те причакват на екопътека Бялата река по сигнал даден от някой техен колега, който те е засякъл по-нагоре, че си в резервата (съставят акт и си ходиш)... Относно Кую дере (паметника преди водопада)... Винаги можеш да кажеш, че си отишъл да поднесеш цветя там... :) Номера с изгубването също минава понякога! :)

    Отново поздрави!

    ОтговорИзтриване