вторник, 23 април 2013 г.

Дряновските водопади през пролетта

   Има една приказка - "двама са малко, а трима идват в плюс", че и с мен така. Амбициозните ми пролетни планове да отчета четирите северозападни водопада - Шопката, Под Камико, Добравишка Скакля и Реселешкият Скок, оставиха отново дупка в душевния ми мир. Още по път стана ясно, че не съм в никаква кондиция, а и желанието явно не настъпваше да завия към Плевенския път и да поема в посока северозападна България. Идея бе да реализирам и първото за тази година палаткуване. Спрях да се освежа с разтворимо кафе на една отбивка към 3 часът през нощта и към 5ч. по тъмно бях пред Дряновския манастир и екопътеката водеща до Дряновските водопади - Андъка. Поне беше нещо, да не пропилея чудесното облачно утро и пролетната динамика на шумната река там.

Трудното придвижване на челник покрай бурните води не беше никак лесно. Исках да съм се установил с гледна точка и определена композиция, преди настъпването на утрото. Лонгозната растителност хич не ми помагаше. Даже на моменти си мислех, че точно тази приятна пътека покрай реката ще ми вземе здравето. :) Все пак успях.

И в по-близък план към копринения воал на приятния пролетен вир Андъка.

Спуснах още по-надолу по течението да снимам разни камъни, които вписах за преден план, а после се придвижих и нагоре, да се полюбувам на водопада от близо.

Магична вода.

Коприненият воал на водата се вписа прилично и през раззеленените вече клонки на дръвчетата.

Бях като омагьосан и от идеята да прекося на другия бряг, от където да снимам само водопада. Водите обаче бяха прекалено мътни и бързи, а опипването на дъното с разпънатия статив, никак не ми вдъхваше доверие.

Нямаше разумно обяснение в идеята  да се откажа и скоро се радвах на гледката над водопада. :) Преди малко бях на островчето долу в ляво на кадъра.


Малкият скок, нагоре по пътеката също ромолеше приятно, около отвесните скали наоколо и мостчето над него, откъдето започва Дряновската екопътека.


Последва казанлъшко кафе в офиса на Пламен К и офроуд покрай язовир Копринка. Не беше от най-скучните дни, колкото толкова. :)

5 коментара:

  1. Прекрасни снимки! Колко много водопади, не знаех за тях, благодаря ти! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за хубавите думи, Candy. Водопадите са лесни за достъп през всички сезони! Района разполага с хубав манастир - Дряновския и пещера - Бачо Киро. От манастира тръгва екопътека, която отвежда до село Боженци. Прехода го дават, около 4 часа. Има какво да се разгледа в почивния ден! Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. 4-тата и 5-тата от долу на горе радват особено :)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване