понеделник, 15 април 2013 г.

Около Веселиново - Водопадите голям и малък Скок

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Някъде в Рижкия проход, до родното село на Желю Желев - Веселиново, се спотайваха два красиви юнака, визирам водопади, :) които имаха да се издължават за безводието при предни постни посещения там. Началото на пролетта и свежите дъждове, които напоиха наоколо, бяха обещаващо оправдание да се занеса да ги отчета. Голям и малък Скок са красиви водни падове,по приятна пътечка (път от трошено каменна настилка) водеща до тях.

   Вечерните облачни свади, светкавиците и напоителния дъжд, който се изсипа на предния ден ме докараха до гениални мисли, че ще се получи приятен фотохънтинг. Така с приповдигнато настроение, наблюдавайки изнасящите се облачни маси, в късното утро поех по пътеката към тях. Пролетта беше докоснала стабилно района, което ме караше да си подсвирквам от кеф. Тук-там поизгубих малко ламарини от пода на колата докато се добера до подножието им, но ядваше се, настилката беше мокра и не се вдигаше привичната за това място пушилка. Това ме поуспокояваше до някаква степен, а третото вече кафе доволно запълваше улисаната ми глава! :)

   Не след дълго се озовах до първия Скок - водопад голям Скок. Даже си имаше и съседче, което течеше феерично обливайки съседната скала.

    Приятен полъх, облачност по поръчка, всички знаем за лошото време и добре балансираните кадри. Тъкмо разтварях и четвъртото си вече кафе, което беше сигурен знак да разпъна и статива! :) Птичките пееха нежно, тревичките се движеха с трепет, дори прикапа лек пролетен дъжд. Докато се занимавах с филтрите, кафето се разсипа по склона, тюх, казах си, сега я оплесках, но случващото се зад кадър запълваше кофеиновата ми абстиненция! :) 

   Денят беше пред мен, мястото на водопада не е от екстремните, нямаше какво да се обърка, шепнех си на ум - ха, та това не съм аз... Слязох по поречието да разгледам и отчета преден план за красавеца - водопад голям Скок.

   Пролетната свежест се спотайваше и в следващата порция от красиви водни воали.

   Интересен воден пад, който в комбинация със свежестта на зеленината и уханието на цветя, довършваха пролетната картинка тук.

   Взе да ми става скучно, така реших да запълня време все пак и с изкатерването по левия склон над водопада. Хлъзгавите камъни след дъжда запълниха скуката. 

   Снимах и съседа на големия Скок от малко по-висока гледна точка. Реших, че няма да мине без да се включа в някое по-екстремно занимание и почнах да катеря стръмния склон над водопада. В началото беше лесно, но в последствие установих, че скалите стават почти отвесни и реших да не се вкарвам в излишни филми и се върнах на човешката пътека.

   Все пак реших, че няма да му се дам толкова лесно, не можах да задоволя любопитството. Мястото над големия Скок, откъдето се разлива и полита...

   Отгоре, освен че е красиво, е и доста опасно. Хлъзга се, едно неправилно движение и цоп през отвесните скали. :) Помотах се малко в надпревара с пробивите на слънцето и се отправих да документирам и водопад малък Скок.

   Очакванията ми за тук бяха да е с доста повече вода, но не се оплаквам, получи се доволно.

   Имаше цветя, хладина - местенцето си е екстра. Тук също има подходи за по-различни гледни точки от другия бряг на реката, но вече се бях заситил и кротко наблюдавах падащата вода.

   Последваха една камара километри по претъпканите с безумие пътища, малко но напоителен дъжд и така. Не съм и предполагам, че това леснодостъпно място в определен период от годината може да е толкова очарователно.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

4 коментара:

  1. Много красиви снимки! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Лесно ли е човек да се ориентира за да стигне до водопадите?

    ОтговорИзтриване
  3. Да, лесно е! В краят на село Веселиново, където има информационна табела се поема по макадамов път към подножието на планината. Има табелки за водопадите след около 4 км. движение по пътя!

    ОтговорИзтриване