Водопад Скока край село Калейца и Зелениковския манастир

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Да...! Очертаваше се динамично и дъждовно време за трите дни, в които планувахме посещение на някои интересни и красиви места. Само това и чакахме. Освен с пълноводни реки и водопади се очерта да се сблъскаме и с пълноводна кола, и с пълноводни спални чували, и с пълноводна палатка, от която ту бягахме към колата, ту се връщахме в нея... :) Идилийка!

   Всичко си започна с дъжд, в общи линии така и завърши. Град Троян предлага прекрасни гледки към планината, както и интересни, и скътани селца като Калейца, в което се намира един малък, но красив водопад, който искахме да разгледаме - Скока.

   Има един участък още в самото начало на пътеката, откъдето се подхожда до водопада, преодолява се с газене. Отстрани са отвесни склонове.

   Ето го и него - водопад Скока или Скокът, както е упоменат в указателната табелка.

   Учудващо пълноводен като за месец юли, но дъжда който валеше редовно в последните дни си каза думата.

   Тъкмо си намерих интересен ракурс и започна да вали, то поначало прогнозата за времето беше такава.

   Доста го въртях, все се вписваше фотогенично.

   Интересна стълба на още по-интересно място. За какво ли служи?! :)

   Засилващия се дъжд ни изпрати до колата и потеглихме към Зелениковския манастир.

   Ето поредната необмислена глупост - опознавателна табелка, която трябва да се разглежда с очила и висше образование. По пътеката към манастира имаше доста от тях описани с дребен шрифт и едва контрастиращи букви.

   Гората по време на дъжд е свежа, непрестанно ръмеше, позасилваше се, в такова прохладно време се ходи приятно.

   Стигнахме и до манастира:

   Храма на Зелениковския манастир. Включен е в авторската ми книга Фотопътеводител Изгубената вяра - Последно отворени врати.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   Част от постройките там:

   Подредения двор:

   Любезната баба Дана, била дългогодишна хижарка на хижа Амбарица. Почерпи ни с кафе, напали печката да се изсушим. Имаше много доброта в очите и. Разказа ни интересни истории - за манастира, за хижа Амбарица и района. Обсъдихме предишния собственик на хижа Амбарица - бай Дончо, който е съсипал до неузнаваемост хижата с безхаберие и алкохолизъм.

   Частица от вярата са иконите в храма.

   Слязохме до колата по светло, за да се занимаем с разпъването на палатката и огъня, който проливният дъжд съсипа след дълга борба по разпалването му. Мокрите съчки се запалиха трудно, поливах ги с моторно масло, прилагах всякакви трикове, но уви! Такъв порой не бях виждал, скрихме се в колата докато го изчакаме и се молихме за палатката и екипировката вътре. Учудващо! След като дъждът утихна и огледахме, установихме че нямаше и следа от него вътре в нея ( формулата явно е да няма силен вятър, който да допира слоевете и един в друг). Смаяните ни погледи мернаха тлеещите останки на огънят, който явно бе достатъчно закътан под дебелите дървесни корони, за да не изгасне напълно. Подгряхме го докато се стоплим и се пренесохме в палатката за сън. Динамичното време ни заля с поредната порция от дъжд, светкавици и гръмотевици. Сутринта, докато пиехме кафе и прибирахме лагера, дъждът спря. Планът за посещение на резерват Стенето претърпя промяна, така решихме да не рискуваме по стръмната и опасно-ерозирала пътека, взела живота на мнозина. Насочихме се към резерват северен Джендем и водопад Видимското пръскало, където ситуацията не беше много по-различна, но поне се опитахме. :)
Следва...

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.