понеделник, 8 юли 2013 г.

Водопад Скока край село Калейца и Зелениковския манастир

   Да...! Очертаваше се динамично и дъждовно време за трите дни, в които планувахме посещение на някои интересни и красиви места. Само това и чакахме. Освен с пълноводни реки и водопади се очерта да се сблъскаме и с пълноводна кола, и с пълноводни спални чували, и с пълноводна палатка, от която ту бягахме към колата, ту се връщахме в нея... :) Идилийка!

Всичко си започна с дъжд, в общи линии така и завърши. Град Троян предлага прекрасни гледки към планината, както и интересни, и скътани селца като Калейца, в което се намира един малък, но красив водопад, който искахме да разгледаме - Скока.

Има един участък още в самото начало на пътеката, откъдето се подхожда до водопада, преодолява се с газене. Отстрани са отвесни склонове.

Ето го и него - водопад Скока или Скокът, както е упоменат в указателната табелка.

Учудващо пълноводен като за месец юли, но дъжда който валеше редовно в последните дни си каза думата.


Тъкмо си намерих интересен ракурс и започна да вали, то поначало прогнозата за времето беше такава.

Доста го въртях, все се вписваше фотогенично.


Интересна стълба на още по-интересно място. За какво ли служи?! :)

Засилващия се дъжд ни изпрати до колата и потеглихме към Зелениковския манастир.

Ето поредната необмислена глупост - опознавателна табелка, която трябва да се разглежда с очила и висше образование. По пътеката към манастира имаше доста от тях описани с дребен шрифт и едва контрастиращи букви.

Гората по време на дъжд е свежа, непрестанно ръмеше, позасилваше се, в такова прохладно време се ходи приятно.

Стигнахме и до манастира:

Храма на Зелениковския манастир:

Част от постройките там:

Подредения двор:

Любезната баба Дана, дългогодишна хижарка на хижа Амбарица. Почерпи ни с кафе, напали печката да се изсушим. Имаше много доброта в очите и. Разказа ни интересни истории - за манастира, за хижа Амбарица и района. Обсъдихме предишният собственик на хижа Амбарица - бай Дончо, който е съсипал до неузнаваемост хижата с безхаберие и алкохолизъм.

Частица от вярата - иконите в храма.



Слязохме до колата по светло да се занимаем с разпъването на палатката и огъня, който проливният дъжд съсипа след дълга борба по разпалването му. Мокрите съчки се запалиха трудно, поливах ги с моторно масло, прилагах всякакви трикове, но уви! Такъв порой не бях виждал, скрихме се в колата докато го изчакаме и се молехме за палатката и екипировката вътре. Учудващо! След като дъжда утихна и огледахме, установихме че нямаше и следа от него вътре в нея ( формулата явно е да няма силен вятър, който да допира слоевете и един в друг). Смаяните ни погледи мернаха тлеещите останки на огънят, който явно бе достатъчно закътан под дебелите дървесни корони за да не изгасне напълно. Подгряхме го докато се стоплим и се пренесохме в палатката за сън. Динамичното време ни заля с поредната порция от дъжд, светкавици и гръмотевици. Сутринта докато пиехме кафе и прибирахме лагера дъжда спря. Планът за посещение на резерват Стенето претърпя промяна, така решихме да не рискуваме по стръмната и опасно-ерозирала пътека, взела живота на мнозина. Насочихме се към резерват северен Джендем и водопад Видимското пръскало, където ситуацията не беше много по-различна, но поне се опитахме. :)

Следва...

9 коментара:

  1. Еее, кога бяхте там? Ние ходихме в събота. :) Как стигнахте долу, в подножието на водопада? Аз му се радвах само отгоре, но гледката от твоята позиция е зашеметяваща! Страхотни снимки си направил! Търсихме и другите водопади: Бръмбар скок, Бановски скок, Коман, но открихме само единият, до който достъпът беше обрасъл - намира се в близост до Цветните къщи. И така и не го видях отблизо. Но така или иначе те са по-малки. Още веднъж те поздравявам за снимките, много са красиви!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни места имаме в тази наша прекрасна България!Хвала на хората,които с помощта на снимките и разказаните преживявания ни правят съпричастни,докосват ни до тези красоти.А за Зелениковския манастир.... това е едно кътче от рая.Навява ми приятни спомени от едно мое посещение там /само за уточнение - баба Дана,не ДаРа/е като жива енциклопедия.Разказва толкова увлекателно,че човек може да я слуша с дни.Ще очакваме още много и красиви снимки.Благодарим Ви за тях!!!
    Вени

    ОтговорИзтриване
  3. Veni, благодаря за редакцията и хубавите думи! :)
    Баба Данка наистина може да те пренесе назад във времето с историите, които разказва. Трудно се срещат вече толкова добри хора! Приятно място е Зелениковския манастир.

    ОтговорИзтриване
  4. Candy, ходихме до водопада в петък по обяд, а слизането до подножието му става по пътека водеща надолу по течението на реката, която е в горския пояс (пътечката е забележима). После като се слезе има един участък, в който се ходи срещу течението във водата, около 20-а метра, но сега водата не е студена, приятно е. Имаше раци под камъните, въобще приятно място.:)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти!:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен9 юли 2013 г., 11:37

    тази стълба до скока служи за качване на местните смелчаци да се покатерят и да скачат.Била съм там м. август но гледката на замръзналия водопад през зимата е уникална и спираща дъха.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен, предполагам е за това, все пак прави впечатление, а зимата ще е вълнуващо, особено предвижването до самият воден пад. Поздрви и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Марто, до манастира имало път, по който може да се стигне с кола. Дали е достъпен (някъде чета че е затворен заради вододейната зона)?

    ОтговорИзтриване
  9. Здравей, Радо. Път, който минава покрай вододайна зона има до подножието на горския масив, където започва стръмно изкачване, но до самия манастир е пътека. :)

    ОтговорИзтриване