понеделник, 8 юли 2013 г.

Водопад Скока край село Калейца и Зелениковския манастир

   Да...! Очертаваше се динамично и дъждовно време за трите дни, в които планувахме посещение на някои интересни и красиви места. Само това и чакахме. Освен с пълноводни реки и водопади се очерта да се сблъскаме и с пълноводна кола, и с пълноводни спални чували, и с пълноводна палатка, от която ту бягахме към колата, ту се връщахме в нея... :) Идилийка!

Всичко си започна с дъжд, в общи линии така и завърши. Град Троян предлага прекрасни гледки към планината, както и интересни, и скътани селца като Калейца, в което се намира един малък, но красив водопад, който искахме да разгледаме - Скока.

Има един участък още в самото начало на пътеката, откъдето се подхожда до водопада, преодолява се с газене. Отстрани са отвесни склонове.

Ето го и него - водопад Скока или Скокът, както е упоменат в указателната табелка.

Учудващо пълноводен като за месец юли, но дъжда който валеше редовно в последните дни си каза думата.


Тъкмо си намерих интересен ракурс и започна да вали, то поначало прогнозата за времето беше такава.

Доста го въртях, все се вписваше фотогенично.


Интересна стълба на още по-интересно място. За какво ли служи?! :)

Засилващия се дъжд ни изпрати до колата и потеглихме към Зелениковския манастир.

Ето поредната необмислена глупост - опознавателна табелка, която трябва да се разглежда с очила и висше образование. По пътеката към манастира имаше доста от тях описани с дребен шрифт и едва контрастиращи букви.

Гората по време на дъжд е свежа, непрестанно ръмеше, позасилваше се, в такова прохладно време се ходи приятно.

Стигнахме и до манастира:

Храма на Зелениковския манастир:

Част от постройките там:

Подредения двор:

Любезната баба Дана, дългогодишна хижарка на хижа Амбарица. Почерпи ни с кафе, напали печката да се изсушим. Имаше много доброта в очите и. Разказа ни интересни истории - за манастира, за хижа Амбарица и района. Обсъдихме предишният собственик на хижа Амбарица - бай Дончо, който е съсипал до неузнаваемост хижата с безхаберие и алкохолизъм.

Частица от вярата - иконите в храма.



Слязохме до колата по светло да се занимаем с разпъването на палатката и огъня, който проливният дъжд съсипа след дълга борба по разпалването му. Мокрите съчки се запалиха трудно, поливах ги с моторно масло, прилагах всякакви трикове, но уви! Такъв порой не бях виждал, скрихме се в колата докато го изчакаме и се молехме за палатката и екипировката вътре. Учудващо! След като дъжда утихна и огледахме, установихме че нямаше и следа от него вътре в нея ( формулата явно е да няма силен вятър, който да допира слоевете и един в друг). Смаяните ни погледи мернаха тлеещите останки на огънят, който явно бе достатъчно закътан под дебелите дървесни корони за да не изгасне напълно. Подгряхме го докато се стоплим и се пренесохме в палатката за сън. Динамичното време ни заля с поредната порция от дъжд, светкавици и гръмотевици. Сутринта докато пиехме кафе и прибирахме лагера дъжда спря. Планът за посещение на резерват Стенето претърпя промяна, така решихме да не рискуваме по стръмната и опасно-ерозирала пътека, взела живота на мнозина. Насочихме се към резерват северен Джендем и водопад Видимското пръскало, където ситуацията не беше много по-различна, но поне се опитахме. :)

Следва...

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

9 коментара:

  1. Еее, кога бяхте там? Ние ходихме в събота. :) Как стигнахте долу, в подножието на водопада? Аз му се радвах само отгоре, но гледката от твоята позиция е зашеметяваща! Страхотни снимки си направил! Търсихме и другите водопади: Бръмбар скок, Бановски скок, Коман, но открихме само единият, до който достъпът беше обрасъл - намира се в близост до Цветните къщи. И така и не го видях отблизо. Но така или иначе те са по-малки. Още веднъж те поздравявам за снимките, много са красиви!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни места имаме в тази наша прекрасна България!Хвала на хората,които с помощта на снимките и разказаните преживявания ни правят съпричастни,докосват ни до тези красоти.А за Зелениковския манастир.... това е едно кътче от рая.Навява ми приятни спомени от едно мое посещение там /само за уточнение - баба Дана,не ДаРа/е като жива енциклопедия.Разказва толкова увлекателно,че човек може да я слуша с дни.Ще очакваме още много и красиви снимки.Благодарим Ви за тях!!!
    Вени

    ОтговорИзтриване
  3. Veni, благодаря за редакцията и хубавите думи! :)
    Баба Данка наистина може да те пренесе назад във времето с историите, които разказва. Трудно се срещат вече толкова добри хора! Приятно място е Зелениковския манастир.

    ОтговорИзтриване
  4. Candy, ходихме до водопада в петък по обяд, а слизането до подножието му става по пътека водеща надолу по течението на реката, която е в горския пояс (пътечката е забележима). После като се слезе има един участък, в който се ходи срещу течението във водата, около 20-а метра, но сега водата не е студена, приятно е. Имаше раци под камъните, въобще приятно място.:)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти!:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен9 юли 2013 г., 11:37

    тази стълба до скока служи за качване на местните смелчаци да се покатерят и да скачат.Била съм там м. август но гледката на замръзналия водопад през зимата е уникална и спираща дъха.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен, предполагам е за това, все пак прави впечатление, а зимата ще е вълнуващо, особено предвижването до самият воден пад. Поздрви и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Марто, до манастира имало път, по който може да се стигне с кола. Дали е достъпен (някъде чета че е затворен заради вододейната зона)?

    ОтговорИзтриване
  9. Здравей, Радо. Път, който минава покрай вододайна зона има до подножието на горския масив, където започва стръмно изкачване, но до самия манастир е пътека. :)

    ОтговорИзтриване