вторник, 12 юни 2012 г.

Водопад Сухото пръскало

Съботно-неделен Джендемизъм - здрав и бодър организъм. Някъде бях прочел тази мисъл, но... 

Джендемизмът е нелеко, а в повечето случаи дори безотговорно начинание. Това, което си причиняваме в името на каузата водопади граничи до огромна степен с крайни форми на мазохизъм :).

Краят на работната седмица завърши с уговорка за атакуване на Ботев връх през нощта на челници по маршрута на кабела. Стегнахме багажа и дим да ни няма, както се пее в една песен :). До тук добре. Какво пък, силово начало за почивните дни и решение на една задача с много неизвестни, подход на изток от първенеца на Стара планина към шеметните бездни на река Голяма Бъзовица и култовото бижу-пръскало политащо волно от 90 метрови отвеси, образувайки феноменална феерия с името водопад Сухото пръскало.

Плана за две нощувки на заслон Ботев се промени леко в последния момент. Оказа се, че ще се наложи да носим палатки, чували и шалтета освен всичко друго, поради резервациите там. Сложихме воденичните камъни и в името на каузата запъплихме по стръмните безкраи. Бяхме като претоварени мулета - метални стативи и купища друга железария. Още в началото прехода се превърна в кошмар. Наложи се да поема част от бивачното оборудване и статива на Ники, иначе трябваше да се върнем. Динамиката в голям град не ни се отрази добре. Меко казано смазани в полунощ се добрахме и до заветната цел - заслончето под върха. Планът ни за ставане в 5 с подход към водопад Сухото пръскало и слизане по Джендемска река претърпя генерални промени, тъй като в последствие се разбра, че физически е невъзможна подобна хамалогия. Ето затова се наказахме само с първата и част. :)

Събота сутрин ни изведе на връх Ботев. От там по източния му склон заслизахме стръмно в търсене на дива красота. Пряспата на изток от върха генерира буен поток, което ни обнадежди, че Пръскалото може  да е пълноводно.

В летните дни на юли и август пресъхва, така че сега в началото на юни си му е активното време за посещения. Камъните по склона се отърсваха от суровите следи на зимата и слизането извършихме с издаване на поредица от странни звуци. Нищо чудно, че фауната се изпокри. :)


Скоро излезнахме на погледното място. Водите на това природно творение политаха волно, а мястото на което застанахме чувствително засили адреналина и еуфорията ни, отключвайки чувството на свобода.




Решение за слизане в подножието на скалите взехме с доза неувереност, въпреки предварителната подготовка и обмислянето на подхода. На място нещата винаги изглеждат коренно различно. Камъните под нас пукаха като сухи клечки. Нямаше видимост от високи скали и всяка стъпка надолу криеше лотария от капани.

Заобикаляйки скалните късове се сблъскахме с поредица от взаимно свързани проблеми. Жаркото слънце ни изпепели, а сенчести участъци нямаше. Намазахме се с крем 50-ти фактор, той пък започна да ни се стича по лицата и да влиза в очите. Нищо не виждах, смъдеше, не се изтрайва, ах и това слънце... Нали уж рядко пече в района на Ботев връх? Няма пълно щастие.

Изведнъж..... О, чудо, миг на изненада! В дъното на каньона видяхме голям глетчер, от който капеше ледена вода. Скрихме се под него и като моржове акумулирахме от естествената хладина.

След известно време разума надделя и изскочихме, да не би оазиса да се срути върху нас.


Водни феи стремглаво се бореха с гравитацията, създавайки приказни вирове. Благодат по напечения терен.

В забава по хлъзгавия камънак се озовахме и на дъното на долината, около буйната река.


Сухото пръскало в далечината се раздаваше сериозно като за името си.


Бяхме тук в най-неподходящо за снимки и преход време, а и ни чакаха купища водни каскади за преодоляване. Друг начин за излизане не виждахме. Навигацията показваше, че сме обградени от скали. Розов сценарий за мазохистично настроени натури.
Вертикално ориентирани каскади с бурни води и хлъзгави камъни, с това ни срещна терена по трудния път към изхода.


По едно време катерейки изпаднах в лека форма на страхова психоза, една скала под мен се откърти и увиснах набран на две тревни туфи. Руската рулетка уклончиво някак се въртеше в моя полза. Така се случва при практикуване на подобен вид туризъм. Някои хора го наричат неконвенционален. Отново лек поздрав към човека машина Евгени Йонков, а и тайно вече се надявам да се засечем някъде и да организираме нещо по Джендемски :))).

Мястото определено всява респект с мащаби и суровия си вид.




Чудно ми е, колко ли "кипаджии" трябва да монтират, за да опазят "джендемисти" като нас? :)
Джендемизма се оказа погром над личноста. :) Всичко те боли, но някак си надскачане над физика и психика компенсира повредите. :)
Последва повторно изкачване на Ботев връх, а оттам към палатката и ненормално нахалните коне, които от любопитство се опитаха да я окупират.
Типично по Джендемски отпочинахме заредени в очакване на утрото под Юмрукчал и планът ни за утрешния ден.

С какво ли ще ни изненада той?.....      Следва...

5 коментара:

  1. Доста пълен е бил. Иначе усещанията са доста познати, Джендемите са си рулетка от всякъде :)

    ОтговорИзтриване
  2. Започвам да ставам главен герой в блога ти, което не знам дали е добре за здравето ти и за това на хората с теб :) С това спускане от Ботев към Бъзовица обаче почти биете най-големите простотии, които съм правил. Очакваме с интерес какво се е случило следващия ден.

    ОтговорИзтриване
  3. Е как бе Евгени, в това си му е чара на Джендемизма, а човек не се ли нахендри по кошмарния терен...., знаеш как е ;). Ха, няма пълно щастие :). А относно героизмите, доста идеи сме копирали от твоя фото блог. Някак дори по кафетата те споменаваме с добро. Цари едно такова приповдигнато настроение при разговор на тематика - Евгени това, Евгени онова :))). Та така де, трябва да атакуваме заедно вече, почнали сме да те стигаме дет се вика. Даже си правим майтап че трябва да ни носиш раниците, за да можем да те стигнем :).

    ОтговорИзтриване
  4. Обичам такива места! Очаквам продължението!

    ОтговорИзтриване
  5. Хаха, станал съм известен значи. Последната година доста трябва да сте дръпнали напред пък аз назад, така че не е ясно кой на кого трябва да носи раницата за да се изравнят силите.

    ОтговорИзтриване