неделя, 17 юни 2012 г.

Екопътека Водните Дупки

     Коментарите от ценители на природни красоти прилежащи към култовата серия Джендемизъм от предната публикация не ме амбицираха особено, за да опиша какво се случи на следващия ден :). Май засилих изкуствено интереса, а не се случи кой знае какво. Не, че нямахме амбиция за трето слизане по поречието на Джендемска река, както го планувахме.  Някак си обаче решихме да го раздадем лежерно и да спуснем към екопътека 'Водните дупки'. Самата екопътека не е кой знае какво, но факта, че минаваме постоянно покрай нея при преходи в този район,... времето най-накрая и дойде.

Утрото - красиво, свежо, безветрено. Конете узурпатори от предния ден са се дянали в дън земя. Този се правеше, че спи, но атакуваше от засада.

Включваме алармата на палатката и право в заслона :). Миг спокойствие за утринно кафе. Събуждайки се с подобна гледка, човек не приема добре идеята за раздяла със свежите летни безкрай, а като знае какво го чака в напечения град. Все пак винаги има за какво да се връщаме по любимите места, а генераторите на идеи - "адашчетата" дори ги бълват в излишък.

Слънчевото начало на деня ни съпроводи и към приятно-пълноводните вирове на поточета изливащи водни запаси от остатъчните преспи по пътеките на резервата. Събрах сили за да се възползвам от светлината и се покатерих по едно микро водопадче. От тази позиция се получи любимата снимка от това ходене.

Изумрудени къдрици политаха закачливо към долината, а липса на ниски скорости завърши живия вид на водата.

Именно това сезонно поточе полита стремглаво по отвесни скали, образувайки по пътя си грандиозно пръскало.

Терена досущ копира идеите на изток от Ботев и водопад Сухото пръскало. Надеждно място за щури изпълнения. Позите на супер герой обикновено се пораждат при наличие на воден дисбаланс, а малко по-късно се появиха и първите симптоми на така нареченият слънчев удар.

Добре, че скоро влязохме в сенчестата гора под скалното образoвание "Купата" и след по-дълга почивка, и прилагане на принудително водно охлаждане по метода на "излей това шише с вода върху главата си" се отправихме към хладните дебри на пещерата "Водни дупки".
Там разхладата се раздаваше от естествения природен източник. Вътре беше като в хладилна витрина, не че съм влизал в такава за да дам подобно определение, но..... :).

Рекичката минаваща през пещерните ниши благополучно е образувала лавина от нападали скални късове. Докато газихме навътре, потъвахме в песъчливия терен. Интересна спелео комбинация.






На излизане се заиграх и с ниските скорости. Харесах си едно вирче, като му отделих нужното внимание.

Оттам право към любимото заведение "Пауните", където пък захранихме подобаващо енергийните нужди и гас към града.

Лятото е подходящ сезон за окупиране на  неконвенционални маршрути, а полазващите ме чувства на засилена еуфория обикновено заключват така нареченото затишие преди буря...

Интересното тепърва предстои!

5 коментара:

  1. Интересни места, за които не съм чувала! Благодаря за споделянето и красивите снимки! Поздрави и с пожелания за нови летни приключения!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти :)! Тъкмо ти разглеждам блога..... Ама то страшни вкусотии и коментари, коментари. Имаш почитатели, продължавай в същия дух!!! :) Справяш се отлично ;). Да видим кога ще опитам и аз нещо от тези изкушения :)!

    ОтговорИзтриване
  3. Колко е дълъг похода, ако броим отиването и връщането ?

    ОтговорИзтриване
  4. Ние изминахме разстоянието за 12 часа. Почивали сме, около 2 часа със снимките и чая на връх Ботев. Това разбира се при идеални метеорологични условия. При други такива времето би се увеличило, но в общи линии без да се бърза технологичното време бе това :).

    ОтговорИзтриване
  5. Ако искаш трак, да се ориентираш, мога да ти изпратя ?!

    ОтговорИзтриване