неделя, 18 септември 2011 г.

Северен и Южен ад, част 2 - водопадите на Джендемска река

Резерват Джендема - Рай или Ад ?!?

   Правилният път там е този, по който се излиза жив. С това започвам - предупреждение към всички дръзнали да надникнат в пазвата на дявола. Редът за слизане там е следния:

- метална воля :)
- брутална издържливост :)
- късмет по сипеите :)
- хубаво метеорологично време :)

   Джендемът е резерват в Стара планина, намиращ се под Ботев връх. Южната му част е едно от най - величествените и красиви места в България. Красота без измерения, която измамно ни увежда, в бездънните пропасти на това пъклено място - ада. Както винаги любопитството повлече и нас натам, с цел разходка и снимки на едни от най - труднодостъпните водопади по родните земи. Шеметни каскади политащи от отвесни скали, стръмни сипей, повличащи стъпките на всеки дръзнал да предизвика природата. Няма да изпадам в големи подробности в описание на Южен Джендем - изписано е доста от експедиции, с цел проучването там, а и определен маршрут за там няма, всичко е индивидуално. Склоновете са стръмни, завършват с изключителни отвеси и всяка неправилна стъпка води до фатален край!

   В общи линии целта ни беше да стигнем до Големия Джендемски водопад и няколко по-малки, отстоящи надолу, по тясното ждрело на Джендемската река.

   По пътеката за Башмандра минаваме покрай връх Кафадикилди.

   Башмандренската пътека и връх Хайдуттепе, откъдето ще подходим към ГолемиятДжендемски водопад.

   Приятни водоскоци ромолят и радват окото, въпреки видимото маловодие там.




   И в местността около мандрата, с полуразрушения камънак.

   Обръщайки се в посока Ботев връх също е интересно, с пропастните участъци. 

   Райският купен в далечината, пронизващ кадъра с острота и връх Хайдуттепе в дясно.


   Някъде тук се ориентирахме за слизане в Джендема. Както споменах по горе, сипеите нямаше да ни се разминат. Съсредоточихме вниманието натам и пързалянето започна. Вдигаше се пушилка до бога.

   Обърнах се за последно назад да запечатам Ботев и жълтите треви. Есента тук напираше и мислите ми хвърчаха, в посока есенна сесия тук, но в последствие се отказах ... След малко ще разберете защо :).



   Масивът на Равнец, или образно казано за местата, където човек няма  работа. Ако не внимава, човек може съвсем спокойно да се затрие подобаващо. Затова и не описвам слизането подробно, по следващата снимка се вижда най-добре описаното в предното изречение. Там най долу, по скалите в дясно е нашата първа цел. Не искам да лъжа, трудно си беше, но не и невъзможно. Трябват хубави обувки и с малко повечко лудост си там долу :).

   Спирах през пет метра да си снимам, а стръмният склон подканваше и мен.


   Упоритостта ни се възнагради подобаващо и след половин час прекаран по сипеите, стигнахме до тук.

   Големия Джендемски водопад. Абе оправдава ни очакванията :), а как се самозадържахме, ние си знаем. Скалите се ронеха подобаващо, завличайки ни по стръмния наклон.

   Красив и величествен, въпреки малкото вода. Тревните туфи спомагаха да не полетим.

   Надолу по рекичката е пълна лудница за болни типове като мен, а  в следващите няколко часа предстоеше да си отснимам на водни каскади и да се напързалям по сипеите. В общи линии се надпреварвахме с времето там, изкачвайки се многократно, в заобикаляне на скалните маси.

   Неимоверни усилия бяха нужни и тук, за да снимаме големия Джендемски пад с по - малкия на преден план. Как слизахме по скалите, само ние си знаем :)? В повечето случаи снимам с голямо удоволствие и зяпайки се наслаждавам на природата, но в днешния ден си беше... жива мъка.Чудех се кое да правя по напред, да се пазя или да внимавам техниката да не изчезне по някой сипей. Докато зяпах облаците които се задаваха, мислите се обърнаха в друга посока, дали изобщо имаме работа тук, но... размина ни се, поне не заваля, че не ми се мислеше как ще излизаме от тук, въпреки че бяхме подготвени и за този вариант. С Джендема шега не бива :).




   Тук някъде оставихме  раниците си, защото убийственото натоварване с тях започна да ни довършва. Маркирахме gps координатите им :) и се стрелнахме надолу, в търсене на още красоти.


   Прокарвахме пътеки по невъзможния терен, чувствах се като супер герой в някоя електронна игра :).

   В обратна на водопадите посока също не е за изпускане, с фееричните завои на каньоновидната клисура.

   Някъде тук си изгубих шишето с водата - малка грешка, която ми коства много енергия по напечения терен. Бях екипиран като за зима и имахме храна за 2 дни, а щях да се затрия заради това. Съсипващата умора по кошмарния терен, ме следваше през целия престрой и затова загубих шишето.


   Тук вече ме хвана лудостта и се замислих, какво ли ще е ако някой се сурне надолу по склона :))). Ще има материал за снимки.

   В този ред на мисли заложих и на абстракции, с пенливо буйната вода.

   Смъквайки се все по-надолу и надолу в усоите на пъклото, а красотите нямаха край.


   Рекичката утоляваше жаждата, с примамващо кристалните си вирове...

...и с фееричното си дяволско сияние - красиво и сурово.


   На предела на силите спуснахме и до Широкия водопад, който се беше стеснил от сушавото лято...

... и черешката на тортата - водопад Козия рог. Слизането до тук се води, че става само с алпийска екипировка и катерачен инвентар, но с хиляда усилия и неумерен риск, прокарахме трак, през огромните скални маси водещи до тук. В дясно се наложи изкачване през труднодостъпни скали, на около 100 метра височина и после спускане по стръмен сипей до тук. А ето и резултата от тежката борба :). В общи линии установихме, че в Джендема малките разстояния се преминават много бавно.



   Надолу по реката има още десетки водни каскади, преди достигането на така наречените дяволски теснини, които се преминават с плуване :). Това последното не е по моята част, въпреки че съм плувец и поглеждайки часовниците, се ориентирахме в прокарване на пътека, със следващата за деня цел - откриването на раниците. Това последното ни изпили нервите и доказа максимата, че в Джендема човек не винаги може да се върне по същия път, по който е дошъл. Останалата вода на колегата привърши и се очертаваше колабиращ преход до Башмандренска река, за който не искам да си припомням особено. 14 часов преход, който без малко да завърши зле, заради безценната вода, която изгубих. В заслона ни очакваха с нетърпение, а веселата компания там допринесе за щастливия край на деня.

Северен Джендем и Ботев връх

3 коментара:

  1. Браво за трудния преход до джендемските водопади! )Едва ли някой ден ще ги снимам ))

    ОтговорИзтриване
  2. Еее защо бе Павка :), като ти гледам преходите - зимна Рила, Северен Джендем, ще успееш, стига да имаш желание. И аз до скоро не бях подготвен, а и не е нужна кой знае каква екипировка. Щеки и обувки имаш. Статива на рамо и другото е желание :). Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. prikazno izjivqvane sred nezemnata krasota.....

    ОтговорИзтриване