петък, 2 септември 2011 г.

Къпиновски манастир и Еменска пещера

   Смесено заглавие и публикацията, в която ще покажа два обекта, напълно различни един от друг, представящи отново красивите кътчета в България. В стремежа да търсим и откриваме красиви места, сме прибягвали и до посещението на интересни обекти, в близост до основните ни цели. Освен водопадите, към които изпитвам особено голям афинитет, съм привлечен и от пещери и манастири, които търсим и посещаваме, в комбинация и в близост до основните обекти на дадената разходка. Къпиновския манастир и Еменската пещера са едни от тях.

Къпиновския манастир 'Св. Николай Чудотворец' е разположен на брега на река Веселина в полите на живописния Еленски Балкан. В близост до манастира има малък, но красив водопад - 'Къпиновския водопад'. Снимки от там няма защото пристигнах там по време, когато вира беше пълен с хора и не се заех да ги обезпокоя, с фото присъствието си.

Затова забих директно към манастира, около който се виждаше това.

А на самият вход и стенописи, показващи различни сцени от църковния живот.


Точната дата на съграждане на манастира не е известна, но надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че още през 1272г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”. Според някои легенди основаването на манастира се преписва на цар Иван Асен II. През периода на Второто българско царство “Св. Никола” е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Както в повечето случаи, така и тук се заплеснах подобаващо и поснимах на воля.


За сметка на това пък в самия двор пропуснах, просто си разглеждах, а и не беше за снимки, извършваха се ремонтни дейности, които осуетиха плановете ми там.

Оттам право към Еменския каньон, в който се намира Еменската пещера. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. От тук започва и екопътека, водеща до дълбините на скалите, където се намира красивия водопад - Момин скок .

Като се влезе в нея, в посока изхода се вижда това. Нищо интересно. Обедното слънце прегори кадрите, а застоялия въздух набързо ме изведе от тук, в посока дълбините на каньона, около Моминия скок.


Толкова за сега от Великотърновския край и до нови срещи, когато ще ви запозная с това как водопадите с имена 'малък' и 'голям скок', около родното село на д-р Желю Желев - Веселиново, изчезнаха при появата ми там :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар