понеделник, 26 май 2014 г.

Връх Мазалат и водопад Тъжанско пръскало, поправителна сесия

    Непристъпните скали, около красивият и див водопад Тъжанско пръскало над село Тъжа ни посрещнаха още в ранното неделно утро. Идеята беше на Жоро, с който следим изкъсо водопадите в България, от около две години и обменяме безценен опит и информация за знайни и незнайни водопади. Прогнозата за времето поначало беше плашеща, 70 процента вероятност за гръмотевични бури и дъжд, което по билото на Стара планина е сериозна беда. Той обаче искаше да го заведа до водопад Тъжанско пръскало, аз пък реших да допълня прехода и с изкачване на връх Зли връх, до който се качвам за трети път от месец насам. Първия път лошо време и бурни ветрове ни върнаха на час от върха, при второто посещение непрогледна мъгла ни следва през целия преход. В общи линии връх Мазалат (Зли връх) заслужи утвърдено прозвището Зъл.


Тъжанско пръскало-65м. не беше толкова буйно колкото друг път, снеготопенето е към своя край и водопадите започнаха да се успокояват.

След двоумене и бегли погледи към сивите облачни маси нахлуващи в долината, пресякохме реката под водопада и излязахме бързо над него покрай скалите над Елидере. Зли връх се откри за кратко, това беше евентуално нашата цел, освен ако времето не реши да ни подложи на огнен спектакъл, от което се опасявахме през целия ден. Именно адреналина и желанието да стигнем котата се отплатиха с бързината, с която направихме това. Нормално до върха от село Тъжа се стига за около шест часа, ние акустирахме горе за малко под четири с преодоляване, на около 1400м. възходяща денивелация.

Страховитите скали на Елидире остават зад нас.

На запад въпреки ниските облаци ясно се открояваха Петкановите водопади и ждрелото на Дълбоката река. Оттам някъде уж тримата "бедстващи" младежи, за които организираха предизборно "грандиозна" и напудрена спасителна акция бяха слезли в село Тъжа през ждрелото на река Тъжа, след като четири дни ги издирваха с хеликоптери и спасителни екипи. Еле, при цялото ми уважение към планината и алпийската екипировка, с която разполагам, не бих се наел да слизам през ждрелото на река Тъжа, както ни "информират" по медиите, че са направили тези младежи!... :)

Продължавайки по билото черните облаци ни настигнаха. Необяснимо е усещането в такава ситуация, човек да се намира на метри от облачните маси, докато прогнозите за времето крещят - гръмотевични бури и дъждове. 

Корабът (военната постройка) на връх Голям Кадемлия-2276м.н.в. се показваше и скриваше в буреносното небе. Пристън на бури и ветрове на часове от градове и села, един от най-сериозните и изтощителни за преход върхове в Стара планина.

Малко по-късно се качихме и на котата на връх Мазалат-2197м.н.в, изглед към връх Ботев преди върха. От върха нямаше изглед и не снимах.

Югоизточно от Зли връх снежни езици слизат в труднодостъпни дерета, покрай които се движихме и зимата оттук с километри в непрогледна мъгла и студен вятър, за да слезем в село Тъжа. Сега като гледам откъде сме минавали тогава и такива тръпки ме полазват... Безкрайни била, ориентиране единствено по гпс-а, без който зимно време тук човек не трябва да попада дори в мислите си...

Кончета пасяха на воля, необезпокоявани от черното небе. Зли връх, който остана над черните облаци и днес ни посрещна зъл. Ние обаче се целихме в скоростно слизане в ниското, където се оказа, че в бързане е останало време да се разходим и по Виа фератата над град Карлово и водопадите там. 

Интересен, див и рядко посещаван дял от Стара планина е района на Зли връх и Пръскалата в деретата южно от него. Чистота, липса на пътеки и свежест водят изследователският ни дух често по тези диви земи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар